Решение № 3455 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 36/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Михалев против решение 385 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. 760/2022 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените разноски. Ответникът заместник-кметът на Община Тервел, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич отхвърля жалбата на Д. Михалев против заповед 825/29.12.2022 г. на заместник-кмета на Община Тервел, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Павилион (бивш тото-пункт), изграден в поземлен имот с идентификатор 72271.501.2162 по КККР на гр. Тервел частна общинска собственост, извършен от Д. Михалев. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно т. 1.3 от заповед 476/20.07.2022 г. на кмета на Община Тервел, с която, на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, са делегирани права на заместник-кмет по Финанси и благоустройство на Община Тервел, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа - пета по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство павилион (бивш тото пункт), поставен върху бетонна настилка, изграден от метални профили върху които са закрепени пресовани дървени плоскости за стени, като закрепването на металните профили към бетонната основа е чрез заварка на планки. Стените на строежа са санирани и измазани, пода е със замазка и поставен теракот, а покривът е метален на метална конструкция, с облицовка на стрехи и бордовете са облицовани със същите пресовани дървени плоскости и покритие от ламарина, като строежът е изграден без одобрени и издадени строителни книжа. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесният павилион по начина на свързване към земята към момента на издаване на заповедта представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъде одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено строително разрешение. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж павилион е самостоятелен обект и към момента на съставяне на констативния акт е бил във вида, в който е описан в заповедта. Вещото лице сочи още, че при извършена от него проверка в общинската администрация не са намерени документи, въз основа на които Спортен тотализатор е разположил тото пункта като преместваем обект в имота преди 2005 г., поради което съдът приема, съгласно представените по делото доказателства, че незаконният строеж е изграден след 27.04.2005 г., когато е издадено на Михалев разрешение за поставяне 2 на павилион за фризьорски салон с площ 12 кв. м. Съобразно доказателствата по делото в т. ч. и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е неоснователно твърдението на касатора, че към момента на издаване на заповедта, посоченият в нея строеж, е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, предвид представения договор за покупко-продажба на движимо имущество от 09.08.2022 г., с който Д. Михалев прехвърля на сина си описания като преместваем обект павилион за фризьорски салон, както и твърдението му, че не следва да бъде адресат на заповедта, тъй като собственик на обекта е синът му. Констатациите на извършилите проверката органи, залегнали в констативен протокол от 30.08.2022 г. относно незаконния строеж, а именно, че след закупуването на павилиона са извършени СМР - санитария, саниране и подобрения се потвърждават от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в която се констатира и извършено пристрояване, не са оборени в съдебното производство, като не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Процесният строеж е индивидуализиран и по несъмнен начин е установено, че същият е извършен без строителни книжа след 2005 г., поради което не е търпим. Ето защо е налице основанието на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Доводът на касаторът за необоснованост на решението, поради това, че съдът не обявява нищожност на обжалвания административен акт предвид, че същият е насочен към Михалев, който към момента на издаване на заповедта не е вече собственик на павилиона, е неоснователен. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В случая като адресат на оспорената заповед е посочен извършителят на строежа, като прехвърлянето на собствеността върху павилиона е факт, който е ирелевантен, тъй като предмет на договора е прехвърляне на правото на собственост е преместваем обект, а по делото по несъмнен начин е установено, че е налице строеж. Доводът в касационната жалба за необоснованост на решението поради допусната явна фактическа грешка в оспорената заповед погрешно изписан месец на издаването й също е неоснователен. Правилно първоинстанционният съд посочва, че тази грешка подлежи на корекция по инициатива на административния орган и не е основание за незаконосъобразност на акта, като по делото е установено, че заповедта е връчена на касатора на 29.11.2022 г., от което несъмнено следва, че в посочване на датата на издаване на заповедта е допусната фактическа грешка. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,