Решение № 2034 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2013 г.

Решение № 2034 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Рада Пеева Пергелова, Панайот Стоянов Пергелов и Йвайло Стоянов Пергелов - всичките от град Бургас, против решение № 43 от 07.01.2013 г. по адм. дело № 817 от 2012 г. на Административния съд - Бургас. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Несебър, прави искане за оставянето й без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Бургас, е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № 67 от 30.03.2012 г. на заместник-кмета на община Несебър, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е било наредено изземване на общински имот от 169/445 кв. м ид. ч. - частна общинска собственост, с идентификатор 51500506,328 по КК на гр. Несебър, к. к. "Слънчев бряг". Съображенията за това са били, че договорът за наем, имащ за предмет този общински имот, е изтекъл през 2006 г. Направен е извод, че жалбоподателите държали същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните е имало сключен наемен договор за общинския имот, действието на който е изтекъл през 2006 г. Основното в конкретния случай е, че не е било доказано правното основание, въз основа на което касаторите държат имота. Обстоятелството, че бил заплащан наем за обекта след прекратяването на наемното правоотношение, е без правно значение, защото за да възникне наемно правоотношение за общински имот, следва да бъде проведен търг или конкурс по реда на чл. 39 и сл. от ЗОбС. Обоснован е направеният извод в мотивите на решението, че в конкретния случай липсата или наличието на инвестиционни инициативи по смисъла на § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ са неотносими към производството по изземване на имота. Това е така, защото от данните по делото, включително и от приетото и неоспорено заключение на техническа експертиза, е било установено, че обектът - магазин, който се е намирал в имота, е премахнат - за него е нямало отстъпено право на строеж, нямал е траен устройствен статут и не са били издавани строителни книжа. Ето защо направените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни и са неотносими към спора. С оглед изложеното дотук правилно съдът е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,