Решение № 9528 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 889/2012 г.

ВАСVII отделение02.07.2012 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5171 от 14 ноември 2011 г. по адм. д. 2021/2011 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Трансекспорт " ЕАД гр. Варна срещу решение № 2ТММ-01-1 от 7.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в частта относно отказа за финансиране на Проектно предложение на "Трансекспорт" ЕАД с референтен номер BG161РО003-2.1.06-0337 по схема BG161РО003-2.1.06 "Технологична модернизация в малки и средни предприятия", обективиран в уведомление на ИАНМСП с изх. № 02-46-00-510 от 25.01.2011 г. Осъжда "Трансекспорт " ЕАД гр. Варна да заплати на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Главна дирекция "Европейски фондове по конкурентноспособност" разноски пред двете инстанции в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9528 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 889/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/, с правоприемник Министерството на икономиката, енергетиката и туризма - Главна дирекция "Европейски фондове по конкурентноспособност" срещу решение № 5171 от 14 ноември 2011 г. по адм. д. 2021/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 2 ТММ-01-1 от 7.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в частта за отказа за финансиране на проектно предложение ВG161РО003-2.1.06 "Технологична модернизация в малките и средни предприятия" на "Трансекспорт " ЕАД гр. Варна. Излагат се доводи за противоречие на решението с материалния закон, претендират се разноски, юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоопределения срок. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е установил, че посочените от дружеството данни в декларацията, приложена към заявлението за участие, не отговарят на обективната действителност, но е преценил, че посочените факти са по-неблагоприятни факти за дружеството от съществуващите, поради което не могат да се считат за невярна информация по смисъла на процедурните правила. Изложени са мотиви, че самият административен орган първоначално е приел, че е налице некоректно попълване на декларацията /т. 2 от писмото/, като е поискал допълнително информация с писмо № 16-0 ТЕ/17.09.2010 г. Счетено е, че невярна би била информацията, ако дружеството представи данни за оборот, активи и заети лица, които не са обективно верни, т. е. няма подобни показатели, а ги завишава с цел да получи помощта, а в настоящата хипотеза дружеството с посочените първични данни не може да получи помощта, те го характеризират като малко предприятие, а кандидатства за помощ за средно предприятие, несъответствието следва да се отстрани чрез даване на срок по раздел I, т. 10 - както е процедирано от органа преди постановяване на отказа, а и тези данни се декларират съобразно съответните финансови отчети, които са публични. Прието е, че първоначално административният орган е процедирал правилно, като е дал възможност за подаване на втора декларация, но последствие с промяна на процедурата е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, засягащо правата на дружеството, смесил е реда и процедурните правила, установени от министъра със заповед за утвърждаване на критериите и методологията. Отказът е постановен след като дружеството е представило нова декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, с която е променило категорията на предприятието, посочено фактическо основание за отхвърляне на предложението не съответства на правното основание по раздел II, т. 15, б. 4 "и" - невярно съдържание, което води до незаконосъобразност на заповедта. Решението е неправилно. Установено е, че при подаване на проектното предложение кандидатът "Трансекспорт " ЕАД е представил декларация за обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия за финансовата 2009 г. /Приложение Е/, с която е декларирал годишен оборот за 2009 г. - 47 448 000 лв., стойност на активите 8 196 000 лв. и брой на заети лица 30, като не е декларирал наличие на свързани с него предприятия, макар да е имало такива към момента на подаване на декларацията и да е длъжен да ги декларира, съгласно изискването на чл. 4 от ЗМСП. Според първоначално декларираните данни, кандидатът отговаря на критериите за малко предприятие по смисъла на ЗМСП. При извършена служебна проверка от ИАНМСП е констатирано, че кандидатът е свързано предприятие по смисъла на ТЗ и декларираните данни не съответстват на действителното правно и фактическо положение, дадени са указания да представи нова декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. В новата представена декларация дружеството е посочило данни различни от декларираните при подаването на заявлението за кандидатстване, декларирани са за 2009 г. финансова година средносписъчен брой на персонала 53 души, годишен оборот от 87 385 000 лв. и стойност на активите 29 700 000 лв., посочени са две свързани предприятия, като съгласно новодекларираните данни, кандидатът отговаря на критериите за средно предприятие. Съгласно Раздел I, т. 15, б."и" от Критериите и методология за оценка на проектни предложения, неразделна част от насоките за кандидатстване, одобрени със заповед № РД-16-478/10.05.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, проект на кандидат не може да бъде одобрен, ако във връзка с кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ кандидатът е представил на оценяващия орган невярна информация. Изпълнителният директор на ИАНМСП е отказал финансиране на проекта на кандидата на основание Раздел I, 15, б "и" от Критериите и методология за оценка на проектни предложения, поради предоставената невярна информация на оценяващия орган. Уредбата на процедурата при кандидатстване не изисква да са настъпили или да са могли да настъпят последствия от представянето на невярна информация на оценяващия орган, а обективира представянето на невярна информация, свързана с участието в откритата процедура за конкурентен подбор на проекти. В този смисъл, доводите, че дружеството не е могло да се възползва от предоставянето на невярната информация не следва да се вземат предвид. В противоречие с материалния закон е прието, че е без значение първоначалното деклариране на неверни данни от кандидата, след като последствие същите са били поправени с представянето на нова декларация. Неправилно е позоваването на т. 10 от Критериите и методология за оценка на проектни предложения, в които между изложените формални пропуски /опущения, грешки/ при попълването на декларацията по чл. 3 и 4 от ЗМСП, е посочена хипотеза при която декларацията "не е коректно попълнена". В текста са изброени формални пропуски при попълването на декларацията, нямащи отношение към съдържанието й по същество /липса на подадена декларация изобщо, липса на подпис, липса на подпис на всяка страница, непредставяне в оригинал, липса на дата, некоректно датиране, попълнена не по образец/ и т. н. Използваното в същия текст основание "некоректно попълнена" се отнася за други допуснати формални грешки при попълването на декларацията, не и за същественото й съдържание Само при такива формални пропуски, които не представляват "деклариране на неверни обстоятелства" ИАНМСП има право да изисква от кандидата допълнително представяне на декларация за отстраняване на пропуски в 7-дневен срок. Административният орган и съдът нямат правна възможност да преценяват доколко оправдателни са причините за декларирането от кандидата на неверни данни, както и каква е вероятната причина в първата декларация да се посочат неверни данни, евентуално невключването на данни от финансовите отчети на свързаните предприятия чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМСП, след като жалбоподателят не се поддавал на това обстоятелство и причините за посочване на неверни данни в декларацията са без значение. Не е предвидено при последващо деклариране от кандидата на вярната информация, допуснатото от него първоначално деклариране на неверни обстоятелства да се санира и проектът да може за бъде разгледан и одобрен за финансиране. Разминаването на данните от представената от кандидата нова декларация с данните от първоначално подадената такава, без промяна във фактическата обстановка, е доказателство за невярно деклариране на данни в първата декларация. Причините за невярното деклариране са извън предмета на съдебното производство, но това не променя факта, че невярното деклариране с първата декларация е доказано в производството. Като е приел, че е налице хипотезата на представяне на невярна информация от кандидата по Раздел I, т. 15, б. 4 "и" от Критериите и методология за оценка на проектни предложения, изпълнителният директор на ИАНМСП е постановил законосъобразен административен акт. Промяната в данните по двете представени декларации обективно не се дължи на изисканата от администрацията допълнителна информация, а на представените неверни данни в първоначалната декларация. И да не е била изискана допълнителна информация, първоначалната декларация е следвало да се промени, за да отговаря на фактите, поради което е без значение, че втората декларация е подадена по искане на административния орган. Неоснователни са доводите, че административния орган е издал отказа защото кандидатът е изпълнил указанията му. Кандидатът не е придобил права от това, че е изпълнил указанията на административния орган, след като преди това е налице правно основание за отстраняване на дружеството, без значение е, че органът не е отстранил директно кандидата, а му е дал възможност за корекция на данните в декларацията. От значение са само указания, дадени в съответствие с нормативната уредба. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение