Решение № 651 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2121/2012 г.

Решение № 651 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2121/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият М. В. И. чрез свой защитник е отправил до ВКС искане (макар и наречено - "молба") по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Тополовградския районен съд - като първоинстанционен, и от Ямболския окръжен съд - като второинстанционен, актът на който не подлежи на касационен контрол и досега не е проверяван в по-горестоящ съд. Първоинстанционната присъда - 44 от 18.IV.2012 г. по нохд № 16/2012 г., е за документната измама по чл. 212, ал. 1 НК: за получените от И. 10 215 лева, платени му на продавач от купувач - търговско дружество по сделка между тях на 30 август 2007 г. със земеделска земя и чрез използване на неистински и с невярно съдържание документ за наследниците на тази земя. За престъплението М. И. е получил наказание 6 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 4 години, но заедно с него е била наказана А. А. (на 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода условно за 4 години), за това, че тя му дала възможност да получи посочените пари, съставяйки посочения документ. Присъдата има и оправдателна част за размера на предмета на престъплението между 10 215 и 11 492 лева, и част за определяне на общо наказание на А. с наложеното й по предишно дело. Второинстанционното (въззивно) решение - 105 от 23.VII.2012 г. по внохд № 222 от с. г., е за потвърждаване на присъдата след обжалването й пак от името на М. И. В отправеното сега от негово име искане ("молба") по реда на възобновяването защитникът му смята за възможно да бъде отменено осъждането, а И. - оправдан още в тази съдебна инстанция; допуска се оправдаването да стане и след ново разглеждане на делото от етапа на досъдебното производство; не се изключва и алтернативата за смекчаване на наложеното наказание още в тази инстанция. Доводите за предложеното приключване на делото във ВКС са диференцирани от искателя според основанията за възобновяване, свързани с чл. 348 НПК. В съдебното заседание на касационната инстанция присъствено участие е взел само прокурорът и той е за отхвърляне на подаденото искане; такова становище е изразено и в писмените бележки от името на осъдената - по повод на уведомяването й от първоинстанционния съд, което съдът сметнал за нужно да направи по реда на чл. 424 НПК. ВКС намери искането за неоснователно. Липсват основанията за възобновяване на делото. Първите две от тях - свързаните с нарушения на материалния и процесуалния закони - са свързани всъщност с едно и също възражение от различни гледни точки: че в поведението на осъдения липсва "използване" по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК на инкриминирания документ. От начина по който е формулирано възражението, може да се предположи, че "използването" на документа е схващано твърде тясно като дейност - изискваща даже деецът да има физически контакт с него. Законът обаче има предвид според ВКС не само личното, но и посредственото (също: П 8/78 - Пл., т. 1) представяне на това средство за измама, каквото е било извършено и по делото в един или в друг момент (от М. -пред съдията по вписванията; чрез съучастницата си фактически А. -при подготовката на сделката заедно с другата страна по нея). Тъкмо върху тези различия са обосновани процесуалните аспекти на възражението, а те поради материалноправната им несъстоятелност, очевидно не могат да имат съществено значение, дори в обвинителния или в съдебните актове да са допуснати някои неточности - те не са налагали нито връщане на делото за ново разглеждане, нито изменяне на обвинението. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание - съдилищата са достатъчно убедителни в мотивите си, макар и да са дали основателен повод за част от недоволството на осъдения - за отчитането като утежняващо обстоятелство на липсващата му самокритичност към извършеното (вж. и р. 157/92-I, Сб., с. 43) или за пропуска да бъде даден отговор на всички оспорвания по въпроси (относно значението на интелектуалното ниво и психологическия статус на дееца, и на "разумния срок" по смисъла на ЕКПЧ), които според ВКС не могат да променят изхода на делото. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение