Решение № 13059 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2013 г.

Решение № 13059 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Стефанова, надлежно упълномощен процесуален представител на Общински съвет - Варна, против решение № 590/11.03.13 г. по адм. д. № 2666/12 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Мирослав Георгиев Грозев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за тази инстанция - адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. Деведжиева, изготвила писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, решението е правилно с предложение за оставянето му в сила. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С Решение № 273-6 по протокол № 6/28.03.12 г. Общински съвет - Варна е одобрил подробен устройствен план - план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост на с. о. "Прибой", в това число специфични правила за прилагане и схеми: схема за електронни и съобщителни мрежи, съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, сборна схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно-комуникационна схема. Това решение е оспорено от ответника по касация Грозев в частта относно поземлени имоти № № 719 и 1687, първият от които е отреден с цялата си площ за улица и социална инфраструктура, а вторият- за улици от североизток и северозапад с отнемане на 187 кв. м. от площтта му, цялата от 679 кв. м. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на административния акт като незаконосъобразен в обжалвана му част. Този резултат съдът е възприел въз основа на данните по административната преписка и събраните доказателства, вкл. писмено заключение на неоспорена от страните и включена в материалите по делото при съблюдаване разпоредбите на Раздел пети, Глава четиринадесета от Гражданския пороцесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращата норма на чл. 144 АПК, тройна съдебно-техническа експертиза. Мотивите на решението съдържат изводи относно правната природа на административния акт в оспорената част като законосъобразността му е преценена на основанията по чл. 16, ал. 1 и ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. С оглед безспорните установявания във връзка с отрежданията на имотите съдът е приел, че по отношение имот 719 е нарушена нормата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, тъй като за улица и социална инфраструктура е отнета цялата му площ от 1094 кв. м. при липсата на мотивировка относно обществените нужди за отреждането му за социална инфраструктура., а за имот 1687- че уличната регулация не е икономично осъществима. Последното е възприето въз основа мнението на тройната съдебнотехническа експертиза за наличието на други варианти на уличната регулация. Изложени са и доводи за нарушение принципа на съразмерност /чл. 6 АПК/ в обжалваната част на административния акт, мотивирани с липсата на данни по преписката, обосноваващи необходимостта от предвидената степен на засягане на интересите на собственика на имотите, респ. недоказана необходимост от отдадения приоритет на обществените нужди. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Установяванията в хода на съдебното производство сочат, че административният акт в обжалваната му част е издаден в нарушение приниципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като предвижданията за имотите засягат правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона, а именно, гарантиране устойчиво развитие на територията на страната и да създаване на благоприятни условия за живеене и отдих на населението. Доказано по делото е, че не е търсен по-благоприятен за оспорващия устройствен вариант при липсата мотиви, че единствено одобреният такъв способства за постигане целта на закона. С отнемане цялата площ на единия имот и привеждане на втория в параметри, несъответстващи на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗУТ, административният орган не е отчел тежестта на вредите за собственика и съизмеримостта й с преследваната с административния акт цел. Нарушението на принципа на съразмерност се установява и при приложението на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като преценката за икономичност и целесъобразност на плана следва да бъде отчитана не само от гледна точка на цялостите предвиждания, а и от гледна точка правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Изложеното налага извода, че обжалваното решение се явява правилно, постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника по касационната жалба Грозев за разноски следва да бъде уважена в доказания размер от 500 лв адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие с дата 18.04.13 г. /л. 12/. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение