Решение № 131 от 9.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2017 г.

Решение № 131 от 9.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на М. К. М. за отмяна на влязло в сила решение № 6770/18.05.2016 г., постановено по гр. дело № 2427/2015 г. на Софийски районен съд, с което е прекратен бракът, сключен на 19.06.2004 г. между молителя и съпругата му, като дълбоко и непоправимо разстроен, упражняването на родителските права над малолетното родено от брака дете са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения на молителя с детето, осъден е молителят да заплаща месечна издръжка за детето, семейното жилище е предоставено за ползване на майката и детето, като съпругата запазва брачното си фамилно име. Поддържа, че съпругата му съзнателно е посочила адрес за призоваването му в България, а именно този на семейното жилище, в което живее тя и детето, а не този в К. А., където той живее от три години, поради което е бил лишен от възможността да участва в процеса лично или чрез пълномощник. Твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила съдът е назначил служебен защитник. Ответникът М. А. М., чрез пълномощника си адв. А. Д. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение, тъй като съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 47 ГПК. Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 303, ал. 2 ГПК. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е недопустима съгласно чл. 303, ал. 2 ГПК, в частта, с която се иска отмяна на влязлото в сила решение, в частта, с която е прекратен бракът между страните на основание чл. 44, т. 3 във вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК. В останалата част молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е предоставено на страната, която не е могла да вземе лично или чрез законния си представител участие в производството по делото и осуетяването на упражняването на това нейно право да се дължи на допуснато нарушаване на съответните процесуални правила. В случая такова нарушение не е допуснато. От данните по делото е видно, че изпратеното до ответника съобщение /л. 22/ с приложен препис от исковата молба и приложенията към нея, и указания за писмен отговор е върнато в цялост от призовкаря със забележка, че при посещение по различно време на адреса на 09.02.2015 г., 22.02.2015 г. и 10.03.2015 г. никой не е намерен, а по сведения на съседи повече от месец никой от живущите в апартамент 53 не е засичан. При следващо посещение на 27.04.2015 г. призовкарят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като в разписката е удостоверил, че е посетил адреса на 24.03.2015 г. и на 19.04.2015 г., но не е открил никой, вкл. не е открил ответника. След представяне от ищцата на удостоверение за адресната регистрация на ответника, в което е посочен един и същ постоянен и настоящ адрес на ответника, и който съвпада с посочения в исковата молба и на който призовкарят не го е намерил и е залепил уведомлението, съдът му е назначил особен представител, който е участвал в делото. Съдът не е нарушил правилата по чл. 47 ГПК. Твърдението на молителя за съзнателно въвеждане на съда в заблуждение от страна на съпругата му относно адреса му за призоваване е голословно. Не са ангажирани доказателства, които да оборят официалното удостоверяване на връчителя - призовкар. Отсъствията на молителя от адреса поради установяването му да живее в К. А., не могат да обосноват извод за допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 47 ГПК. При спазване на тези правила е назначен особеният представител и ответникът е бил надлежно представляван по делото. Спазването на процесуалните правила за призоваване на страните в процеса изключва основанието за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат на ответната страна, тъй като няма доказателства такива да са направени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение