Решение № 65 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7158/2018 г.

Решение № 65 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7158/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Стоянов, против решение № 142 от 9.02.2018 г. по адм. дело № 1060/2017 г. на Административен съд София област, с което жалбата му против заповед № 344 з-428/24.10.2017 г. на ВПД началник РУ-Сливница, за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в установената от закона писмена форма и при спазване нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР относно изискуемото от закона съдържание, включително относно времето и мястото на извършеното нарушение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. По отношение спазване разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР първоинстанционния съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, като следва да се отбележи, че до касатора е отправена изрична покана за даване на писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание и същия е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на 23.10.2017 г., за което е съставен протокол от същата дата. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР приемането на писмени обяснения на служителя на този етап от производството е алтернативна възможност, която предвид направеното изслушване /и непредставяне на писмени обяснения от служителя в дадения с поканата срок- обстоятелство, отбелязано в протокола за изслушване/ в процесния случай не е приложена. Противно на доводите на касационния жалбоподател, в случая е спазена и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед не съдържа пространни съображения относно определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, но в конкретния случай в материалите на дисциплинарната преписка се съдържат достатъчно данни за поведението на служителя. Налице е кадрова справка, на която изрично се позовал органа, и в която са отразени наградите на служителя. Безспорно видно от кадровата справка служителя няма предходно наложени наказания, но не се установява по делото при определяне вида и размера на наказанието органа да не се е съобразил и с този факт, предвид изложеното по-горе, а самото наказание е определено в предвидения минимален размер. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на съда, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено небрежност в служебната дейност. В случая е установено, че оспорващия на 5.07.2017 г. за времето от 01: 43 ч. до 03: 54 ч. и от 04: 31 ч. до 06: 42 ч. като назначен наряд в АП 100 на територията на РУ Сливница с участъци на обслужване "АП-1 С", "АП-2 С" и "АП-4 С", за времето от 08: 00 ч. на 04.07.2017 г. до 08: 00 ч. на 5.07.2017 г. вместо разпоредения обход нарядът престоява на едно място без наличието на обективни причини за това. Така установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР-неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, конкретно изразено в нарушение разпорежданията на приложение ЗА по чл. 31, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от РУ Сливница територия. Видно от събраните по делото доказателства неспазването на разпорежданията се дължи на поведението на служителя, който за времето, посочено в оспорената заповед, не е изпълнявал определения в разпореждането обход. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че служителя е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, потвърждаващо се от приетите като доказателство справка чрез системата за глобално позициониране GPS за движението на служебен автомобил рег. [рег. номер на МПС], график и разпореждане за ППД, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Стоянов. Не се представиха пред настоящата инстанция доказателства, които да опровергават изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Действително в мотивите на обжалваното решение АССО е обсъдил факти, неотносими към извършеното от касатора нарушение, но същевременно съдебния състав е изложил и подробни мотиви касателно предмета на оспорване, при което изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение