Решение № 3823 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2021 г.

Решение № 3823 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационният жалбоподател Район Южен- Община Пловдив, представляван от Кмета на Район Южен е недоволен от Решение № 1791 от 11.10.2021 г. по адм. д. № 654/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалба против принудителни административни мерки – предписания, основани на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2100139/16.02.2021 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив и осъден да заплати на Дирекция Инспекция по труда - Пловдив разноски по делото.

В жалбата са изложени оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 пред. 1 и 2 от АПК. Изложени са твърдения, че възнаграждение за минал период не се дължи на служител, който е с прекратено служебно правоотношение.

Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява, но е депозирала писмен отговор с твърдения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на Община Пловдив- Район Южен, издадена от контролните органи на Дирекция инспекция по труда –Пловдив и представляваща предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2100139/16.02.2021 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, които са следните: 1. Работодателят да доначисли на К. Г. за месеците януари и февруари на 2020 г., полагащото й се увеличение на индивидуалното основно месечно възнаграждение съгласно Заповед № 20 Ю – РОА – 97/23.03.2020 г. и Вътрешните правила за работната заплата в Община Пловдив – Район Южен, считано от 01.01.2020 г., съобразно изискванията на чл. 128, т. 1 КТ и 2. Работодателят да доначисли за месец януари 2020 г. на същото лице и добавка към възнаграждението за ползвания от нея през месец януари 2020 г. платен отпуск, изчислена с процента на увеличението на брутното й трудово възнаграждение, във връзка с увеличението на основното месечно трудово възнаграждение, считано от 01.01.2020 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ – 3. Работодателят да изплати и за месеците януари и февруари 2020 г. полагащото й се увеличение на индивидуалното основно месечно възнаграждение, считано от 01.01.2020 г.,

1. Работодателят да преизчисли размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ на този служител, като включи увеличения размер на основната месечна работна заплата на служителката, считано от 01.01.2020 г. и да изплати добавка към възнаграждението за ползвания от нея през месец януари 2020 г. платен отпуск, изчислена с процента на увеличението на брутното й възнаграждение, във връзка с увеличението на основното й трудово възнаграждение, считано от 01.01.2020 г.

От фактическа страна по делото се е установило, че между К. Г. и Община Пловдив- Район Южен е бил сключен трудов договор, който е бил прекратен на 27.02.2020 г.

Увеличението на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в Община Пловдив - Район Южен е в сила от 01.01.2020 г. Към този момент Г. заема длъжност гл. инспектор "Стопански дейности". Съответно, считано от 01.01.2020 г. основната и месечна заплата следва да бъде увеличена със сумата от 108, 03 лв. Според предписанията следва да бъдат заплатени общо 274, 49 лв. Безспорен е факта, че след прекратяване на трудовия договор, лицето вече не е служител на район Южен – община Пловдив /считано от 01.03.2020 г. /. Увеличението на работните заплати в администрацията на Община Пловдив и прието с Решението на ОбС – Пловдив № 50 от 12.03.2020 г., но считано от 01.01.2020 г. Безспорен е факта, че в периода 01.01.2020 г. – 29.02.2020 г. Г. е била служител на Район Южен при Община Пловдив, поради което съдът приема, че лицето попада в обхвата на длъжностите, за които е предвидено завишаване на индивидуалните основни месечни заплати. В тази вр. съгл. чл. 124 КТ, задължението на работодателя е да плаща възнаграждение за извършената работа, каквато без съмнение е била извършена от служителя в периода 01.01.2020 г. – 29.02.2020 г.

Съдът е потвърдил предписанията на Дирекция инспекция по труда, като обосновал мотивите си с разпоредбата на чл. 404, т. 12 от КТ и не приел твърденията в жалбата, че при прекратени правоотношения между работодател и работник/служител, не следва да бъде начислявана и изплащана разлика в трудово правоотношение, както и преизчисляване обезщетение за вече ползван платен годишен отпуск.

Решението е правилно и законосъобразно постановено.

Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите правоотношения, се споделят и от касационния съд.

По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителката за периода преди прекратяване на правоотношението и. Въпреки безспорно установения факта на прекратяване на правоотношението на Г. с Община Пловдив- Район Южен, считано от 01.03.2020 г. По силата на Заповед № 20Ю-РОА-97/23.03.2020 г. на кмета на район Южен, издадена на основание посоченото решение на ОбС – Пловдив, са завишени индивидуалните основни месечни възнаграждения, считано от 01.01.2020 г. Размерът на увеличението на индивидуалните основни месечни заплати на служителите, считано от 01.01.2020 г., е обвързан с последната получена годишна оценка за изпълнението на длъжностите. В случая, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Г. е имала годишна оценка за изпълнение на заеманата от нея длъжност за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. "Изпълнението надвишава изискванията". В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Вътрешните правила за работната заплата в община Пловдив – район Южен, изрично е предвидено, че увеличенията на работните заплати се извършват "за всички служители в административната структура". Не са предвидени изключения по отношение на служителите с прекратени правоотношения.

Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 272, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ. Решението на Административния - съд Пловдив е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция, като обосновани и законосъобразни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В случая контролните органи са приложили ПАМ за да предотвратят и преустановят нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизплатено трудово възнаграждение. В настоящата хипотеза дължимото трудово възнаграждение не е изплатено, поради прекратяване на правоотношението със служителя, но предвид данни за обратно по време действие на приетото с Решение на Общ. съвет Пловдив увеличение на трудовите възнаграждения, то до момента на прекратяване на правоотношението със служителя, неговите права са възникнали, та дори и със задна дата.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ.

По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,