Решение № 2846 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2009 г.

Решение № 2846 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на РД "Гранична полиция" - Русе против решение по адм. д. № 45/2009 г. по описа на Административен съд - Русе. Иска отмяна на решението с довод, че съществено нарушение на процесуалните норми и нарушение на материалния закон. Извършени са всички полицейски и прокурорски действия, за да бъде установен статута на автомобила. Същият не е бил предмет на престъпление. Предвид обаче прокурорско постановление № 369/26.06.2008 г., с което е отказано образуване на наказателно производство, но е е постановен отказ за връщане на автомобила, поради издирването му от Интерпол, действията на полицията са законосъобразни Никъде не е изведено задължение административният орган да се произнася с нарочен акт. Ответната страна Красимир Тодоров Димитров оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Без правно значение е, че задържането на автомобила е станало не с акт по чл. 102, ал. 1 от ППЗМВР, а с протокол за доброволно предаване. Важното е, че към момента на постановяване на мълчаливия отказ автомобилът продължава да бъде предмет на международно издирване, заради което обстоятелствата наложили първоначалното задържане не са променени и мълчаливият отказ е законосъобразен. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следва да бъде уважена по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на административния орган, сезиран с молба от 14.01.2009 г. от Красимир Т. Димитров, да му бъде върнат задържан от гранична полиция на 27.11.2007 г. автомобил марка Фолксваген Пасат ДК № А 9605 КВ. Искането е основано на обстоятелството, че след извършени проверки с прокурорско постановление е отказано образуване на наказателно преследване срещу молителя с мотиви, че не е извършено престъпление. С решение № 25/8.05.2009 г. първоинстанционният съд е уважил жалбата, отменил е мълчалив отказ на Директора на РД ГП-Русе с мотиви, че е незаконосъобразен, защото има отказ за образуване на наказателно производство и автомобилът се задържа без правно основание. Не е посочено коя правна норма е нарушена от административния орган. При извършване на служебната проверка по допустимостта на съдебното решение, настоящата инстанция намира, че жалбата до първоинстанционния съд е недопустима, а постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен. Оплакванията в касационната жалба са развити в тази насока, но искането е за отмяна, а не за обезсилване. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното производство. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок от административния орган се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Проявлението на установената законова презумпция се осъществява при наличие на елементите от нормативния състав, който включва подадено до компетентния оран искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. Но ако искането не се основава на правоотношение, чието регулиране се извършва с издаването на индивидуален административен акт, мълчанието на административния орган не може да се възприеме като отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. ЗМВР и ППЗМВР не регламентират задължение на административния орган да се произнася с нарочен акт по искане за връщане на задържано транспортно средство, поради което непроизнасянето по молба, с която е направено такова искане, не може да се смята за мълчалив отказ. Липсва акт, който да е предмет на съдебна проверка, налице е основание по чл. 159, т. 1 от АПК за прекратяване на съдебното производство. Първоинстанционният съд е развивал мотиви за действия от страна на полицията по задържане на МПС, но всъщност се е произнесъл по жалба срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1 от АПК, какъвто няма, а административният орган не е бил задължен да издаде. След обезсилване на решението, съдебното производство следва да се прекрати. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение