Решение № 3843 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2016 г.

Решение № 3843 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Булмарма" АД - гр. С. срещу Решение № 3804/3.06.2016 г., постановено по адм. дело № 9674/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2181309434/18.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1515/22.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК . Изложени са твърдения, че за доказване реалността на доставките са представени по делото договори и приемо - предавателни протоколи, а съдът неправилно приел, че от същите документи не се установява обекта на който са извършени фактурираните услуги. Счита, че установените нередности при доставчиците не са основание за отказ на правото на данъчен кредит. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и присъди разноски в полза на дирекцията за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2181309434/18.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1515/22.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "Булмарма" АД са установени задължения по ЗДДС в размер на 323 593 лева и лихви за забава в размер на 40 524,72 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Еливра" ЕООД, "Д. С. 2011" ЕООД, "Теро 2008" ЕООД и "Е. Т." ЕООД с предмет на доставките - СМР по договор и фаши гранит. За да отхвърли жалбата на "Булмарма" АД срещу РА, на първо място АССГ е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на стоки и услуги по издадените от посочените доставчици фактури за процесните данъчни периоди спрямо ревизираното лице /РЛ/ и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е анализирал подробно събраните във връзка с всеки доставчик писмени доказателства, в това число заключенията по СТЕ, обосновавайки извод за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги. Приел е, че при извършени насрещни проверки на доставчиците, доставчика "Еливра" ЕООД, дава обяснения, че не са издавани фактури за доставки към РЛ, а извършваната дейност през периода е ресторантьорство, а останалите доставчици не са били открити на адресите им и са дерегистрарани от органа по приходите след месеца на издадените фактури. Приел е, че в хода на ревизията от страна на РЛ са представени само фактури, а представените при обжалване на РА договори и приемо-предавателни протоколи не конкретизират обекта, на който са извършени услугите и не удостоверяват конкретно възложени и приети дейности. Отделно от това, приел, че самите фактури са непълни, тъй като не съдържат информация относно предмета на доставката и допълнително представените договори и приемо-предавателни протоколи не могат да се обвържат с тях. Обсъдил е и заключението по назначената СТЕ, съгласно което на посочените от жалбоподателя обекти са изпълнени СМР и вложени материали от вида на фактурираните, но изпълнението е по договори, сключени от възложители с "Булмарма 2008" ООД, като не може да се установи каква е връзката между "Булмарма 2008" ООД и РЛ. С оглед заключението съдът приел, че не се доказват и последващи облагаеми доставки със същия предмет, осъществени от получателя на фактурите. Приел е, че наличието на изпълнени СМР на съществуващи обекти от друго дружество, възложени по договор между други страни, не установява настъпило данъчно събитие и не е основание за издаване на фактура, по които доставчик и получател са дружества, които са различни от реалните страни по доставката. Според административния съд ревизирано лице е участвало в данъчна измама чрез съставяне на фактури и декларации, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент /в този смисъл е решение по дело С-285/09, т. 48 и 49/, тъй като се касае за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от страните. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба на "Булмарма" АД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е очертал правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределил тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства и изложил собствени мотиви поради които приема, че не са извършени реални доставки на стоки и услуги. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Съдът много подробно е анализирал представените доказателства за всеки един от доставчиците на стоки и услуги и обосновано е приел, че по фактурите им не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. Всички доставчици, с изключение на "Еливра" ЕООД, не са били открити в ревизионното производство и не са представили каквито и да е доказателства, свързани с фактурите. При извършена насрещна проверка на "Еливра" ЕООД, от пълномощник на дружеството са дадени обяснения, че не са издавани фактури към "Булмарма" АД през какъвто и да е период и не са извършвани услуги, а отделно от това единствената дейност на "Еливра" ЕООД е ресторантьорство. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че тези обяснения не следва да се кредитират, тъй като са дадени от лице, което не е управител на дружеството. Действително обясненията са дадени от пълномощник на дружеството, но няма основание да се считат за недостоверни, още повече, че след проверка в информационната система на НАП е установено, че всички спорни фактури не са включени в дневниците за продажби на посочените доставчици за съответните периоди. С основание първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки на услуги са с неконкретен предмет. Това е така, защото не са конкретизирани изобщо обектите, на които се твърди да са извършвани фактурираните услуги - СМР по договор. Правилно съдът е приел, че и допълнително представените при обжалването на РА договори и приемо- предавателни протоколи не конкретизират обекта, на който са извършени услугите и не удостоверяват конкретно възложени и приети дейности. От една страна, бланкетните документи могат да послужат като основание за претендиране на право на данъчен кредит за съвсем различни обекти, а от друга, това пречи на каквато и да е ефективна проверка на обектите, на които се твърди, че са престирани услугите. Отделно от това назначената по делото СТЕ установява, че на посочените за проверка от жалбоподателя обекти действително са изпълнени СМР и вложени материали от вида на фактурираните, но изпълнението е извършено по договори, сключени от възложители с "Булмарма 2008" ООД, а не от РЛ, като наред с това не се установява връзка между "Булмарма 2008" ООД и РЛ "Булмарма" АД. Обосновано е и извода на съда за липса на реални доставки на стоки - фаши гранит около 10 000 кв. м., тъй като в хода на ревизията РЛ не е дало обяснения за механизма на доставките и не е представило доказателства, освен процесните фактури. Представените по късно приемо-предавателни протоколи не се подкрепят от други събрани доказателства и с оглед съдържанието им не изясняват мястото на доставката и начина, по който стоката е предадена от доставчика, поради което само въз основа на тях не може да се приеме, че са извършени реални доставки на стоки. С оглед заключението по назначената СТЕ обосновано съдът е приел, че по делото не са доказани последващи облагаеми доставки със същия предмет, осъществени от получателя на фактурите. В съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в съдебната практика на СЕС, първоинстанционният съд е приел, че при недоказана реалност на фактурираните доставки, добросъвестността на получателя по фактурите е изключена. Предвид изложеното съдебното решение и в тази част не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 171 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение