Решение № 11020 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2015 г.

Решение № 11020 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против решение № 2903/17.12.2014 г. постановено по адм. д. № 3298 по описа за 2014 г. на административен съд - В. С него по жалба на А. П. П., е отменен ревизионен акт (РА) № 191305071/10.07.2014 г., поправен с РА за поправка № 1433835/17.09.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., изменен с решение № 568/26.09.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - гр. В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация - А. П. П., чрез процесуалния си представител адв. И. А., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 191305071/10.07.2014 г., поправен с РА за поправка № 1433835/17.09.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., изменен с решение № 568/26.09.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - гр. В., с който на лицето са определени допълнително задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 4 261,00 лв. главница и лихва за забава в размер на 1 394,34 лв. Органите по приходите са приели, че визираната в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка във връзка с чл. 189б от ЗКПО не възниква за ревизираното лице, тъй като тя предвидена само за земеделски производители регистрирани като еднолични търговци. Фактическа обстановка подробно и последователно е обсъдена в мотивите на обжалваното решение. Административният съд е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали преотстъпване на данъка на физическото лице, на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. Посочил е, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната основа за доходите като едноличен търговец. Съдът е сочил в допълнение, че значимата предпоставка за ползване преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правнорганизационната форма под която се осъществява тази дейност. Мотивирал е съдебния си акт и с решение на ЕК. Посочил е, че от страна на органите по приходите не е оспорено изпълнението на условията по чл. 189б от ЗКПО, като проверка в тази връзка не е извършвана. Така мотивиран съдът е приел за неправилно приложена нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е отменил РА. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Безспорни са фактите по делото, че ревизираният субект е регистриран като земеделски производител за 2010 г. и е притежавал регистрация и по ЗДДС. Н. е спорно и че през 2010 г. същият е упражнил право по § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ и е избрал облагаемият му доход да се обложи с данък върху годишната основа по чл. 28 от ЗДДФЛ - като едноличен търговец. Същата година е ползвал данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като е преотстъпил данък в размер на 4 261,00 лв. РА е издаден без от страна на органите по приходите да е оспорено наличието на условията по чл. 189б от ЗКПО. Правилно съдът е приел, че спорен е единствено въпросът относно размера на дължимия данък и има ли право физическото лице - земеделски производител, което не е регистрирано като едноличен търговец, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Разпоредбата визира, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, че уточнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Съобразявайки цитираната норма, физическите лица, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, дори и да не са регистрирани като ЕТ, се облагат върху годишна данъчна основа като еднолични търговци и с корпоративен данък върху данъчната си печалба. Изложеното по-горе и от съда е в абсолютна кореспонденция с Решението на Европейската комисия С