Решение № 8316 от 8.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5121/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Варна против решение 123/03.02.2021 г. по адм.дело 1705/2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед 398/08.07.2020 г. по жалба на Б. Ангелова и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Ангелова. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Б. Ангелова, с адрес в гр. Варна, в писмена молба, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед на директора на ОДБХ на основание чл.142, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл.148, т.3 вр. чл.142, ал.1, т.1 ЗВМД е отказано изплащане на обезщетение на Б. Ангелова, собственик на животновъден обект в [населено място], общ. Дългопол, област Варна за принудително убити, унищожени източнобалкански свине. В мотивите на заповедта е посочено, че отказът за обезщетение за принудително унищожените животни поради огнище на болестта "Африканска чума по свинете" е поради неизпълнение от страна на собственика на животновъдния обект на изискването на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, а именно не е уведомила в срок не по- късно от 24 часа ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за промяна в броя на регистрираните животни, за което и е издадено наказателно постановление, влязло в сила на 09.06.2020 г. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите от чл.59 АПК реквизити. Приел е за безспорно установено, че към момента на унищожаването на животните в обекта са липсвали 16 броя регистрирани животни, както е че за това на Ангелова е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила като необжалвано, за това, че е нарушила чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД, тъй като на 28.02.2020 г. в стопанисвания от нея обект е констатирана липса на 16 броя свине с описани ушни марки, без ветеринарния лекар да е уведомен от Ангелова за промяната в броя на животните. АС е посочил, че не разполага с правомощие за извършване на контрол на законосъобразността на наказателното постановление в настоящето производство, но е длъжен да провери изложените в обжалваната заповед фактически обстоятелства, материалноправните предпоставки за издаване на акта и правилното прилагане на материалния закон въз основа на установените факти. В обжалваната заповед липсват твърдения, че ненамерените на място животни са били обект на действия по чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД, а именно транспортиране, промяна собствеността или клане за лична консумация, в които случаи собственикът на животновъден обект е задължен да уведоми писмено ветеринарния лекар, обслужващ обекта, в срок не по - късно от 24 часа преди извършването им. За да е налице промяна и в частност намаление на броя на регистрираните животни би могло да има и други причини, описани в чл.132 ЗВМД с друг срок за уведомяване на ветеринарния лекар, започващ да тече от установяване на събитието. Не са налице и доказателства липсващите прасета да са транспортирани, продадени или заклани за лична консумация, поради което не са налице материалноправните предпоставки по чл.142, ал.1, т.1 ЗВМД. Освен нарушение на материалния закон административният орган е допуснал и съществено административно - процесуално нарушение по чл.35 АПК, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по делото. Липсват и мотиви защо е постановен отказ по заявлението за обезщетение за унищожените животни, с което не се претендира обезщетение за ненамерените, които са необходими за проверка дали заповедта е издадена при спазване на принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Решението е правилно. Неверни са твърденията за осъществен косвен съдебен контрол от АС върху наказателното постановление. АС е контролирал фактическото и правно основание, посочено в оспорената пред него заповед и е констатирал, че твърдяното от административния орган нарушение на чл.132, ал.1, т.6 ЗВМД не кореспондира с описаното в правната норма, в която не съществува обща хипотеза на намаляване на броя на животните, а три конкретни действия, при които се намалява броя на животните - транспортиране, промяна на собствеността или клане за собствена консумация и само в тези случаи срокът за уведомяване на ветеринарния лекар е 24 часа преди събитието. Останалите хипотези на намаляване на броя на животните, описани в ЗВМД и цитирани подробно от АС са с друг срок за уведомяване на ветеринарния лекар и друго начало на срока - установяване на събитието. В оспорената заповед липсват фактически твърдения за някоя от трите изчерпателно изброени хипотези по чл.132, ал.1, т. 6 ЗВМД, нито пък административният орган е положил усилия да събере доказателства коя от всички, описани в ЗВМД хипотези, водещи до намаляване броя на животните, е била налице в случая. Административният орган е длъжен да формулира фактически и правни основания за издаване на заповедта, кореспондиращи с приложимото материално право и да докаже съществуването им. Като не е направил това, същият законосъобразно е понесъл последиците от недоказване на обстоятелствата по чл.170, ал.1 АПК. Правилна е и преценката на АС относно дължимостта на присъдените разноски на Ангелова, както и че предвид материалния интерес, заплатеният адвокатски хонорар от 830 лева не е над минималния по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004 г. Същият не е прекомерен и предвид фактическата и правна сложност на делото, като същите доводи са относими и към заплатения от ответника адвокатски хонорар в същия размер за касационната инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.1 АПК и предвид посоченото в предходния абзатц относно неоснователността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, на ответника по касационна жалба следва да се присъдят заплатените за адвокатско възнаграждение разноски в размер на 830 лева за производството пред ВАС, платими от ОДБХ. Няма правна възможност за повторно присъждане на ответника на присъдените му от АС разноски за първата инстанция, каквото искане е направил в писмената си молба. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение