Решение № 6056 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2011 г.

Решение № 6056 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8346/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Модис Интерком" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, представлявано от управителя Валерий Кирилов Гидионов, против решение № 852/11.04.2011 г. по адм. д. № 2559/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 180901235/17.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис гр. Русе, потвърден с решение № 541/13.07.10 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 26 533, 60 лв. и лихви в размер на 5716, 68 лв. и за 2008 г. в размер на 2544, 73 лв. и лихви в размер на 207, 89 лв. във връзка с извършено преобразуване на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО с непризнати разходи за услуги по фактури, издадени от ЕТ "МВ-Владимир Спасов", "Аси Паркинг " ЕООД, "Ерко комерс" ЕООД, "Мат-2003-Ком " ЕООД, ЕТ "Керчо Георгиев", ЕТ "Данаил Георгиев", "Недим -74" ООД и ЕТ"Китомо-Кирил Москов". Поддържат се от касатора и процесуалния му представител - упълномощен адвокат, доводи за неправилност на съдебното решение и се иска отмяната му и решение по същество, с което да се прогласи за нищожен РА като несъобразен с изискванията на чл. 134, ал. 3 ДОПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена ревизия на дружеството, органът по приходите на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразувал в посока увеличение финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата от 265 535, 99 лв., представляваща разходи, които не са документално доказани по фактури, издадени от ЕТ " МВ-Владимир Спасов", "Аси Пакинг" ЕООД, "Ерко комерс" ЕООД, "Мат-2003-Ком " ЕООД, ЕТ "Керчо Георгиев", ЕТ "Данаил Георгиев" с предмет- шивашки услуги и от "Недим -74" ООД с предмет-транспортни услуги и за 2008 г. със сумата от 25 447, 85 лв., по фактурите, издадени от ЕТ "Китомо-Кирил Москов" с предмет- шивашки услуги и е определил корпоративен данък за довнасяне за 2007 г. в размер на 26 533, 60 лв. и за 2008 г. - 2 544, 73 лв. и съответните лихви. Поддържа се от касатора, че на дружеството са издадени АПВ, поради което издаденият за същите периоди РА е нищожен. Това възражение е поддържано и пред първоинстанционния съд и същото е прието за неоснователно. Настоящата инстанция споделя мотивите в тази част на решението на първоинстанционния съд, че се касае за АПВ, които са издадени при действието на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията на текста ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г. По делото са приложени АПВ, с които е прихванат корпоративен данък за 2007 и 2008 години и същите са съответно АПВ № 801570/18.04.2008 г. с който по деклариран ДДС за възстановяване е прихванат корпоративен данък за 2007 г. в размер на 35 266,16 лв. и лихви - 29, 09 лв., а с АПВ № 902732/09.06.2009 г. деклариран ДДС за възстановяване е прихванат с корпоративен данък за 2008 г. в размер на 23 098, 44 лв. и лихви - 583, 69 лв. И двата акта за прихващане или възстановяване са издадени при действието на новата разпоредба на ал. 3 от чл. 129 ДОПК, а ревизията е възложена със Заповед № 901235/15.04.2010 г., издадена от компетентния орган по приходите на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК. Съгласно изречение второ на изменената ал. 3 от посочената норма, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Доколкото не е посочено, че задълженията подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по реда на чл. 133-134 ДОПК, който е особен ред за изменение на вече установени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, то следва да се приеме, че законодателят е допуснал тези задължения да се установяват чрез ревизия по общия ред, независимо от извършеното прихващане или възстановяване. При така установените факти, правилни са изводите на съда за неоснователност на възражението за нищожност на РА, като издаден от некомпетентен орган, във връзка с разпоредбите на чл. 133 и сл. ДОПК. По същество, основанието за непризнаване на разходите са констатации при извършени насрещни проверки на доставчиците, при които е установено, че липсват доказателства същите да отразяват реално осъществени услуги. За доставчика ЕТ"МВ-Владимир Спасов" при насрещната проверка, във връзка с представените договори за наем на помещение и трудови договори за наети лица, както и проверки в информационния масив за осигурени лица, се установяват несъответствия по дадените обяснения на едноличния търговец, от една страна и установените фактически данни, от друга страна. Представеният първоначално договор за наем на помещение е от края на м. август 2007 г., а издадените фактури на "Модис Интерком " ЕООД са от началото до края на месеца. Представеният нов договор за наем е с дата 3.08.2007 г., но същият е само за наето помещение, а не за машини. Не е установено да е разполагал със шевни машини, собствени или наети. По твърденията му за кадрова обезпеченост също са установени несъответствия с установените данни при насрещни проверки. Представени са само платежни ведомости и рекапитулации за м. 08, 09. и 10.2007 г., и 4 бр. трудови договори. От информационния масив на НАП не се установява да е подавал декларации за осигурени лица и не е внасял осигурителни вноски. По отношение на три от лицата, за които се твърди, че са наети по трудов договор, се установява с приложени от същите писмени декларации, че никога не са работили за лицето Владимир Спасов. Отделно, липсват доказателства - извлечение от счетоводни регистри за осчетоводени разходи за работни заплати и внесени осигуровки. За доставчиците "Аси Пакинг" ЕООД и "Ерко комерс" ЕООД е установено, че първият е включил в СД за съответния месец само част от фактурите, издадени на "Модис Интерком" ЕООД, а вторият доставчик - не е включил фактурите в съответните СД. По отношение на всички фактури, които са оспорени като неотразяващи реално осъществени услуги, в хода на административното и съдебно оспорване не са представени доказателства относно реалното извършване на услугата - ушиване на облекла от тези доставчици, както и доказателства, че същите са разполагали с персонал за ушиване на изделията и с помещение, където да са изработвани, т. е. данни за притежавани машини, необходими за изработването им, както и за това къде, как, от кого са изработени изделията, с какви материали, кога и как е предадено изработеното на жалбоподателя. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, количествени сметки, доказателства за разплащане на услугите, справка за покупки и продажби, за нает персонал и др. При насрещните проверки и двамата доставчика не са открити на адресите и не са представили изисканите документи по реда на чл. 32 ДОПК. По отношение на "Мат-2003-Ком" ЕООД по издадените фактури, с предмет - по договор за шивашки услуги не са представени доказателства относно материална и кадрова обезпеченост за извършване на услугите, доказателства за сключени договори с наети лица за ушиване на облекла, за наличие на помещение за извършване на услугата, оборудване и машини, както и относно къде и от кого са изработени облеклата, с какви материали, отразени ли са фактурите в счетоводството на доставчика, относно разплащания между страните, като е установено при извършената насрещна проверка, че доставчикът не е намерен, не е представил изисканите му документи и не е включил е дневника за продажби и СД всички издадени на жалбоподателя фактури. По отношение на доставчика ЕТ "Керчо Георгиев" е установено, във връзка с издадените фактури с предмет - шивашки услуги и сключен договор за изработка на ишлеме от 1.01.07 г., че освен документи за извършени плащания от жалбоподателя и книга за приходите за 2007 г., не са представени документи относими към установяване реалното извършване на фактурираните услуги, а именно: протоколи за приемане на ушитите изделия, доказателства, че доставчика разполага с обект, собствен или нает, в който да е извършил фактурираните шивашки услуги, за собствени или наети ДМА - машини и оборудване, приемо-предавателни протоколи, справка за покупки и продажби и др. По отношение на издадените фактури от ЕТ "Данаил Георгиев" с предмет - шивашки услуги са представени само фактурите и касови бонове. При извършената му насрещна проверка търговецът не е намерен и не е представил изисканите му документи. Доказателства относно извършването на услугата не са представени в производството, не се установява услугата от кого, къде и с какви материали е извършена, че търговецът е разполагал с кадрова и материална обезпеченост. Установява се, че фактура № 343/26.05.07 г. е издадена на жалбоподателя от "Недим-74" ООД с предмет- транспортна услуга с влекач и ремарке, като към фактурата е представена справка с маршрут по дати и справка по фактури и доставчици. Не се установи доставчикът да е разполагал с транспортни средства, нает персонал, относно сключен договор и плащанията, не са представени документи за счетоводно отразяване на издадената фактура, за разходи за гориво. При извършената му проверка и връчено по реда на чл. 32 ДОПК искане за представяне на документи, не е представил изисканите документи, като при проверка в информационния масив е установено, че доставчикът не е включил в дневника за продажби и СД процесната фактура № 343/26.05.07 г. За доставчика ЕТ"Китомо-Кирил Москов" по фактурите с предмет - ушиване на поли, панталони, рокли и др., при извършената му насрещна проверка, не са представени доказателства за материална и кадрова обезпеченост да извърши услугите наличието на транспортни средства, на машини за ушиване на дрехите, на персонал за извършване на услугата. Не са представени доказателства, че услугите, предмет на фактурите от този доставчик са извършени от него, че е разполагал с кадрова обезпеченост за извършване на услугите-ушиване на облекла, как и кога материалите по договора за ишлеме са му предадени от възложителя, от кого са изработени изделията и кога, как са предадени на възложителя. Не е доказано, че доставчикът действително разполага с транспортно средство, както е посочил в обясненията си и с машините, съгласно представената от него справка. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, но със задача неотносима към спорните обстоятелства, поради което със същата не са опровергани констатациите на ревизиращите органи. При оспорена реалност на отразените във фактурите стопански операции, в тежест на ДЗЛ е да докаже с относимите за това доказателства и доказателствени средства, че всеки конкретен доставчик е имал техническата и кадрова обезпеченост да осъществи доставките, в случая на услуги по ушиване на дрехите и транспорни услуги. Обстоятелството, че има съвпадение по артикулите в издадените фактури и документите за износ за Франция, не е достатъчно за доказване, че дрехите, изнесени за Франция са ушити именно от издателите на фактурите, т. е. че фактурите отразяват реални доставки на услугите, отразени в тях. За доказване осъществяването на услугите са необходими изискваните от доставчиците документи, но поради това, че такива не са представени, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство, налага се изводът, че фактурите не отразяват вярно стопанската операция, отразена в тях. Като такива, с оспорените фактури не се обосновава документално осчетоводените разходи и законосъобразно със същите е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 и 2008 г. по реда на чл. 26, т. 2, вр. т. 10 ЗКПО. Съдът е анализирал последователно всички установени и относими към спора факти и обстоятелства и е обосновал изводи за законосъобразност на РА. Настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,