Решение № 1713 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2019 г.

Решение № 1713 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Агенция по заетостта (АЗ) касационна жалба срещу Решение № 2403 от 18.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2847 по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение АЗ е осъдена да заплати на "Вин. С. Индустрийс" ООД, с ЕИК 831280490 обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 470,05 лв., представляващи възстановени средства по Договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051 P0001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено Писмо с рег. № 2116-0022#4 от 27.04.2016 г. на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" (ГД "ЕФМП"), АЗ - ръководител на договарящия орган за финансови корекции на верифицирани разходи за установяване на нередност по Договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051 P0001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3" - 5.07.2017 г., която до датата на съдебното заседание - 12.12.2018 г. е в размер на 14679, 79 лв.; както и законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 4390,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът неправилно е приел наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), тъй като е направил неправилен извод, че отмененото Писмо с рег. № 2116 – 0022 - 4 от 27.04.2016 г. на главния директор на ГД "ЕФМП" при АЗ е постановено при или по повод административната дейност на агенцията, формулирана в ЗНЗ, ППЗНЗ или Устройствения правилник на АЗ. Наред с това, според касационния жалбоподател, неправилно било и приетото от съда наличие на причинна връзка между посоченото писмо и претърпените от дружеството – ответник по касация вреди. Релевира се довод, че възстановяването на съответните финансови средства произтича от договорните правоотношения между страните, а не от отмененото като незаконосъобразно писмо. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения от "Вин. С. Индустрийс" ООД иск. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът "ВИН. С. Индустрийс" ООД не представя писмен отговор на касационната жалба. Преди съдебното заседание изразява становище за нейната неоснователност в представени молби с характер на писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор няма, първоинстанционният съд направил извод за допустимост на предявения иск за обезщетение и го уважил. Съдът приел, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доколкото с Решение № 7373 от 24.11.2016 г., постановено по адм. д. № 5323 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2016 г., е отменено Писмо с рег. № 2116-0022#4 от 27.04.2016 г. на главния директор на ГД "ЕФМП", АЗ – "ръководител на договарящия орган за финансови корекции на верифицирани разходи за установяване на нередност" по Договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051 P0001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3", влязло в сила на 5.07.2017 г. Направил извод също така, че от този незаконосъобразен акт настоящият ответник по касация е претърпял вреди, изразяващи се във възстановени периодично средства по сметка на АЗ в общ размер на 100470, 05 лв. Наред с това съобразил, че "Вин. С. Индустрийс" ООД не би възстановило тези средства и те не биха представлявали за него вреда, ако не бе издадено отмененото като незаконосъобразно Писмо с рег. № 2116-0022#4 от 27.04.2016 г. Приел, че е налице и третото условие за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - причинна връзка между отмененото писмо и възстановените на АЗ средства в размер на 100470, 05 лв. в какъвто размер е било претендирано от ответника по касация обезщетението. Мотивиран от тези съображения първоинстанционният съд направил извод за основателност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по основание и размер и я уважил изцяло. Наред с това, осъдил АЗ да заплати на "Вин. С. Индустрийс" ООД законната лихва върху тази сума, считано от датата на забавата - 5.07.2017 г. (датата, на която е влязло в сила решението, с което е отменено като незаконосъобразно вредоносното писмо) като в тази насока се позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Приел, че размерът на лихвата до датата на съдебното заседание на 12.12.2018 г. e в размер на 14679, 79 лв., в който размер я присъдил, както и законна лихва върху сумата на обезщетението от 13.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Осъдил АЗ да заплати и направените по делото от ответника по касация разноски в размер на 4390, 00 лв. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неговата необоснованост. Възраженията на касационния жалбоподател срещу възприетото от съда, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по - конкретно, че Писмо с рег. № 2116-0022#4 от 27.04.2016 г. на главния директор на ГД "ЕФМП", АЗ не е издадено при и по повод административна дейност на агенцията, а при изпълнение на функции, делегирани съгласно Междуинституционално споразумение № ПК 19/14 от 19.07.2007 г., а и тези за липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между посоченото писмо и твърдените от настоящия ответник по касация вреди, са били направени от АЗ още в хода на първоинстанционното производство. Впрочем, в решението (стр. 3, абзац шести) съдът е приел, че "... отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл. 1 ЗОДОВ", което съждение очевидно няма връзка с казуса. Както в касационната жалба, така още в първоинстанционното производство (виж. Писмен отговор от 16.11.2018 г., л. 9-11 от първоинстанционното дело и Писмена защита от 14.12.2018 г., представена в срока по чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, л. 39-41 пак там и с изявления в съдебно заседание) АЗ е твърдяла, че възстановяването на съответните финансови средства произтича от договорните правоотношения между страните по Договор №ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051 P0001-2.1.16 "Квалификационни услуги и обучения на лица - фаза 3" (неприложен по делото), а не от отмененото писмо на главния директор на ГД "ЕФМП". Видно от писмения отговор твърдението на АЗ е било за липса на пряка връзка на последното с твърдяната вреда, както и че при налагане на финансовата корекция АЗ е действала в качеството си на страна по административен договор, а не в качеството на орган на изпълнителната власт при осъществяване на административната си дейност. В продължение на доводите, изложени в писмения отговор на исковата молба, че за да се ангажира отговорността на АЗ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва отмененият акт да е издаден при изпълнение на административна дейност, тоест при изпълнение на някоя от дейностите, посочени в Устройствения правилник на АЗ, ЗНЗ или ППЗНЗ, такива се развиват и в съдебно заседание на 12.12.2018 г. и в цитираната по – горе писмена защита. В нарушение на съдопроизводствените правила отговор на така направените възражения не е даден от първоинстанционния съд, а това е било дължимо от него. Правото на страните да защитят правата си пред две съдебни инстанции не позволява на касационната инстанция да вземе становище по тези основни въпроси за първи път в настоящото решение, което е достатъчно основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Бургас, при което тези възражения да се отчетат, да бъдат обсъдени от съда и да се даде отговор относно тяхната основателност. Наред с това, изводите на съда, че от отмененото по съдебен ред писмо "Вин. С. Индустрийс" ООД е претърпяло вреди, изразяващи се във възстановени периодично средства по сметка на АЗ в общ размер на 100470, 05 лв. е необоснован. В решението не е обсъдено, че с отмененото Писмо с рег. № 2116-0022#4 от 27.04.2016 г. на главния директор на ГД "ЕФМП" на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 96264, 12 лв., а твърденията, направени в обстоятелствената част на исковата молба са за претърпени вреди в размер на 100470, 05 лв., съставляващи претърпяна загуба, която се изразява в намаляване имуществото на дружеството (вж. молба – уточнение от 31.08.2018 г., подадена по адм. д. № 8137 по описа на АССГ за 2018 г.). Пак от там е видно твърдението на "Вин. С. Индустрийс" ООД, че "видно от текстовете на административния акт и одобрения погасителен план, платената сума е в пряка и непосредствена връзка с отменения акт". Въпреки несъответствието между сумите, съдът необосновано е приел, че именно от отмененото писмо от 27.04.2016 г. дружеството е претърпяло вреди, изразяващи се във възстановени периодично средства по сметка на АЗ в общ размер на 100470, 05 лв., без да е изискал от "Вин. С. Индустрийс" ООД да уточни твърденията си в тази връзка, и ако претенцията му се основава и на одобрения план за разсрочено плащане, видно от който в сумите е включена и лихва (вж. л. 25 и 26 от адм. д. № 8137 по описа на АССГ за 2018 г.), да направи съответни на това фактически и правни изводи. В допълнение, видно е от представената по адм. д. № 8137 по описа на АССГ за 2018 г. Молба – уточнение от 31.08.2018 г., че периодът, през който "Вин. С. Индустрийс" ООД твърди, че търпи имуществени вреди от незаконосъобразния акт е дефиниран така "... от 8.07.2016 г. до датата на изплащане на претендираното обезщетение" (л. 44, 45 от посоченото дело). Предвид така направеното изявление и посоченото в същата молба, че "началният момент на настъпване на претърпяната загуба е датата на всяко едно плащане... " съдът е следвало да изиска и уточнение относно претенцията за заплащане на лихва, определена в исковата молба в размер на 10940, 07 лв., "... от деня на забавата до датата на подаване на исковата молба". Предвид гореизложеното, след връщане на делото на АС - Бургас, преди да пристъпи към разглеждане на спора, съдът следва да изиска от "Вин. С. Индустрийс" ООД уточняване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба съобразно изложеното в предходните два абзаца. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам, че предявеният иск, по който е постановено обжалваното решение е недопустим, респективно решението е недопустимо и следва да се обезсили, а съдебното производство се прекрати. Съображенията ми са следните: от исковата молба става ясно, че ВИН. С. Индустрийс ООД е бенефициент по договор № ESF-2116-01-11014 и именно във връзка с този договор е получил средствата, които след това е възстановил на основание незаконосъобразната финансова корекция. След отмяната й, тези финансови средства се явяват възстановени без основание и се дължат по договора. Наличието на договорни отношения между ищеца и Агенцията по заетостта, изключва деликтната отговорност на последната за въпросните суми. Считам, че ищецът, който твърди, че е засегнато негово материално право следва да се защити чрез иск за точното изпълнение на договора, предявен срещу другата страна по договора, а не чрез иск за обезщетяване на вреди, който не дава пряка защита на нарушеното субективно право, а може да бъде само субсидиарно правно средство за защита. Мотивирала особеното мнение: Съдия: /Искра Александрова/