Решение № 1241 от 6.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Н. Байчева, против решение 5104/27.07.2022 г., постановено по адм. дело 2847/2021 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 7-ми състав. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Х. Митровски се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател подробно възпроизвежда установената от съда фактическа обстановка и твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е можел да установи фактите и обстоятелствата, свързани с наличието на изкуствено създадени условия при подаване на заявлението за подпомагане. Излага пространни съображения за необоснованост на оспореното решение поради липсата на собствени мотиви на първостепенния съд и за незаконосъобразност, а оттам и неправилност, на изводите му за липсата в случая на обективните и субективните елементи на понятието изкуствено създадени условия. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно постановено и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции с приложен списък за тях. Ответникът Еко Нутс 2014 ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Д. Зайчева, чрез пълномощника адв. Н. Цанов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че оспореното съдебно решение не страда от сочените от касатора нарушения и изцяло съответства на приложимия материален закон. Подробни съображения в подкрепа на така поддържаната теза са развити в представени по делото на 17.01.2023 г. молба и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Не е спорно от фактическа страна, а това правилно е установено и от първостепенния съд, че в ДФЗ - Областна дирекция - Хасково, в периода 02.12.2016 г. - 06.12.2016 г. са постъпили заявления за кандидатстване от бенефициентите: Еко Нутс 2014 ЕООД, собственост на Д. Зайчева, Тони-Нудс-46 ЕООД, собственост на Т. Георгиева, Стойчев-Еко-33 ЕООД, собственост на С. Стойчев, Пинк Томато ЕООД, собственост на Е. Тодорова, К.-2015 ЕООД, собственост на К. Димитрова, Грийн Фудс ЕООД, собственост на П. Зайчева, Нати - логистик ЕООД, собственост на Н. Тодорова, Агрономист-63 ЕООД, собственост на Р. Жекова, Харгрейп ЕООД, собственост на Г. Пейкова, Веджи Прайд ЕООД, собственост на П. Бързаков и Д.-44 ЕООД, собственост на Д. Зайчева. Установено е, че предметът на инвестициите е Предприятие за подготовка на зеленчуци за продажба , Оранжерия , Полиетиленов блок , Отопляема галерия за отглеждане на зеленчуци , Производство на оранжерийни краставици и домати , Изграждане на съоръжение за хидропонно отглеждане на зеленчуци и др., като стойностите на разходите по проекта възлизат на около 1 955 000 лева по всеки един от тях. Не е било спорно обстоятелството, че при обработка на посочените заявления за подпомагане е установено, че съгласно представени анкетни формуляри, всички бенефициенти отговарят на един и същ телефон и имат един и същ e-mail за контакт, както и всички бенефициенти участват в Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 2020 год. с изграждането на сходни инвестиции. Счетоводните услуги на всички проекти са извършвани от един и същ счетоводител Т. Хаджиилиева в качеството й на едноличен собственик на "СК Еталон Консулт" ЕООД, а за строителния надзор е отговаряло "Стройконсулт" ЕООД. Видно от представените констативни актове за установяване годността за приемане на строежите /Акт Обр. 15/, във всички тях са описани идентични декларации за вложените строителни продукти, т.е. доставчиците на строителните материали, вложени за извършването на инвестициите, са едни и същи фирми. Установено е още, че "Зайчев и син" ООД е продал като отделни парцели имот с номер 77181. 600, върху които се осъществява изграждането на инвестициите на горецитираните бенефициенти, поради което всички единадесет проекта се намират в съседни поземлени имоти, всеки от които е с площ 5. 806 дка, с изключение на Нати - логистик ЕООД и Агрономист-63 ЕООД, чийто имоти са с размер 3. 871 дка. След изпълнението на инвестицията и подаване на заявка за окончателно плащане от дружеството - жалбоподател, в хода на обработка на заявката за плащане е извършена проверка на място. С оглед установените роднински, финансови и икономически обвързаности, административният орган е вписал, че е налице умишлена координация между всички 11 бенефициенти, поради което създадените от тях земеделски стопанства не се приемат от издателя на административния акт като израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а е счетено, че са учредени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4. 1, за да получат финансово подпомагане в размери, надвишаващи максимално допустимите. Издателят на атакувания административен акт е предположил, че едно общо стопанство е разделено на отделни части, представени като самостоятелни стопанства, за финансирането на които от свързани лица са представени привидно самостоятелни проекти. Прието е, че целта е получаване на по-високо подпомагане от максимално допустимата помощ по мярката в нарушение на установения лимит на финансова помощ за проект на един кандидат, регламентиран в чл. 15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. В тази връзка е формиран изводът, че за целите на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ от бюджета на Европейския съюз /ЕС/, бенефециерите не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно единствено икономическо образувание, действащо посредством група физически лица, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по наредбата максимални размери. В резултат на тези съображения с процесния административен акт е отказано на дружеството - жалбоподател финансирането за изпълнение в пълен размер на финансовата помощ от ДФЗ за обект: Предприятие за подготовка на зеленчуци в продажба", намиращ се в ПИ 77181.3.397 по КККР на гр. Харманли, м. "Конлука". С обжалваното решение на АССГ е отменено по жалба на "Еко Нутс 2014" ЕООД, решение 26/04/1/0/00882/22.02.2021 г. за отказ от изплащане нa финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане ИД 26/04/1/0/00882 от 02.12.2016 г. по договор 26/04/1/0/00882 от 03.01.2018 г.; преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съблюдаване мотивите на съдебното решение; ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1 728 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в производството. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град /АССГ/ е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият противоречи на материалния закон и като такъв се явява незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е счел, че издателят на атакуваното решение неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба 9 от 21.03.2015 г./, както и чл. 9, ал. 2, т. 3 от договор 26/04/1/0/00882 от 03.01.2018 г., сключен между жалбоподателя и ДФЗ, според която клауза фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, в случай, че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката, включително и след извършването на допълнителни проверки по смисъла на чл. 42, ал. 4, във вр. с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г. Съдът се е позовал на приетите и неоспорени писмени доказателства, на назначените по искане на двете страни и приети по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и съдебно-техническа експертиза /СТЕ, включваща допълнително представено заключение/ и на събраните относими гласни доказателства, които са разгледани поотделно и в тяхната съвкупност и от които е изведено заключение, че ответният орган е следвало да установи наличие, както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на дружеството, по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-434/2012 г., в условията на пълно и главно доказване в съдебното производство, с оглед доказателствената тежест, която носи. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в случая са установени лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, имащи договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали и наем на офиси. По преписката е установено, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите за БФП, което е станало приблизително по едно и също време за всички бенефициенти, посочени в оспорения административен акт, е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели и въпреки, че са били съседни и вероятно функционално зависими, поради ползване на общ път, канализация, електрически кабели и др., отпускането на претендираната помощ е било допустимо. Първостепенният съд е преценил, че роднинските връзки между физическите лица безспорно са съществували към момента на сключване на договорите и не биха могли да се прикрият, особено в град с неголямо население, което прави и останалите установени от ДФЗ обстоятелства, свързани с обективния елемент договори за услуги, сключени с едни и същи фирми, необосновани и несъответни на извода, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. С оглед на това е прието, че не могат да се счетат за доказани по делото обстоятелствата, свързани с обективния елемент на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта. Акцентирано е на обстоятелството, че от страна на административния орган не е доказано някакво икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество, тъй като в атакуваното решение са изложени само предположения, без да е извършен съответен икономически анализ относно конкретното съотношение "разходи ползи", няма данни за реализирана печалба, нито сравнителен анализ на продажни цени на оранжерийни зеленчуци между процесните бенефициенти и други производители, за да се установи как ползваната БФП се е отразила или ще се отрази на конкурентноспособността в сектора на местно и национално ниво. Първостепенният съд е счел, че по делото не са доказани и изискуемите обстоятелства, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., който се изразява в субективното отношение на бенефициента и по-точно представляващите го физически лица, към извършеното намерение това предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката. Оттук е формиран извод, че в случая издателят на обжалвания административен акт не е представил никакви доказателства, установяващи, че "Еко Нутс 2014" ЕООД умишлено е целял компрометиране на целта на мярката, която е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1./ преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2./ насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3./ опазване на компонентите на околната среда; 4./ спазване стандартите на ЕС и подобряване на условията в земеделските стопанства; 5./ насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелавантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, за което е изложил подробни, споделени от състава, мотиви. В мотивите на обжалваното съдебно решение първостепеннният съд е описал детайлно констатациите и заключенията на изслушаните експерти, представили назначените експертизи - ССЕ и СТЕ, както и допуснатите гласни доказателства, които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Административният съд правилно е определил относимите в случая специални материалноправни норми: чл. 11, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., според който текст не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство, както и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., по силата на която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Понятието "изкуствено създадено условие" е дефинирано в т. 13 от ДР на Наредба 9 от 21.03.2015 г., която препраща към чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.). В приложимата национална наредба няма легално определение за изкуствено създадени условия, поради което първостепенният съд е приел въз основа на формираната съдебна практика, че "изкуствено създадено условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, който текст е озаглавен "Клауза относно заобикалянето на разпоредби" и регламентира: "Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство." АССГ правилно е счел, че горепосочената разпоредба на чл. 60 от пряко приложимия Регламент 1306/2013 г. не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а съответният проект следва да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава І Общи правила от Регламент 1306/2013, следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. Ето защо настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая атакуваното решение на ДФЗ е основано на предположения, за които в случая не е извършено изследване и анализ дали съответстват на другата кумулативна предпоставка: противоречие с целите на мярката, установени изрично в чл. 2 от Наредбата, който въпрос, изобщо не е поставен и анализиран в акта, а банкетно е прието наличието на тази предпоставка. Първостепенният съд правилно е счел, че към решаване на спорния въпрос по делото е относимо Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г., което е задължително за прилагане от националния съд. Според цитираното решение на СЕС, чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи извода, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е целял единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В диспозитива на решението по дело С-434/2012 г. относно член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 категорично е посочено, че не следва да се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Предвид гореописаното решение на СЕС, първостепенният съд законосъобразно е преценил, че в конкретната хипотеза издателят на административния акт /сега касатор/ е следвало да установи наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по смисъла на решението на СЕС по дело С-434/2012 г., което видно от данните по делото не е сторено. В обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че в случая е доказано, включително и чрез експертиза, наличие на лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, които имат договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали, наем на офис. Първоинстанционният съд подробно е анализирал правнорелевантните факти, от които е видно, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията, но и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели. Следва да се сподели тезата на първостепенния съд, че роднинските връзки между физическите лица са съществували към момента на сключване на договорите и не биха могли да се прикрият, което означава, че заключенията на ДФЗ, свързани с обективния елемент /договори за услуги, сключени с едни и същи фирми/, са необосновани и несъответни на извода, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Обосновано е прието, че в случая не е налице едно единствено икономическо образувание, действащо посредством група физически лица с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ максималните размери, предвидени в Наредба 9 от 21.03.2015 г. Правилно не са възприети за доказани обстоятелствата от обективния елемент на "изкуствено създаване на условия", необходими за получаване на претендираната помощ. В случая не е установено от страна на касационния жалбоподател наличие на икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество. Данните по делото навеждат изцяло на извода, че в атакувания административен акт не са изследвани и анализирани, поради което и не са доказани, обстоятелствата, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., който следва да обективира субективното отношение на бенефициента и представляващите го физически лица към извършеното намерение това предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката, а именно: преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; опазване на компонентите на околната среда; спазване стандартите на ЕС и подобряване на условията в земеделските стопанства; насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че не са налице и обективните обстоятелства, при които може да се приеме, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба условия, целта, преследвана с тази уредба, не е постигната, както и че липсва субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство като изкуствено се създават условия за получаване, при съобразяване с приетите от СЕС в решение по дело С-434/2012 г. принципни аргументи за релевантното тълкуване на понятието за изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на плащане и облага в противоречие с целта на подпомагането. Правилно в мотивите на обжалваното решение е преценено, че наличието на изкуствено създадени условия в случая е останало недоказано, с оглед неустановяване от издателя на административния акт на субективния и обективен елемент на състава на нарушението, от което е формиран обоснован извод, че незаконосъобразно е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за възлагане на разноски е неоснователна, а своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски е основателно. При това и липсата на направено възражение за прекомерността им, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Еко Нутс 2014 ЕООД сумата от 9 500 лева, представляваща разноски за платено от това дружество възнаграждение на един адвокат за изготвяне и подаване на отговор на предявената касационна жалба, установени по размер с представения по делото договор за правна защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,