Решение № 46 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 625/2008 г.

Решение № 46 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 625/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. И. от с. Б., Видинска област против решение № 243/02.11.2007 г. на Видински окръжен съд, постановено по гр.д. № 217/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба И. Л. И. и И. С. М. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение от 19.02.2007 г. постановено по гр.д. № 1570/2006 г. по описа на Видински районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Л. И. против И. Л. И. и И. С. М. иск за обявяване неистинността на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 24, т. I, нот. дело № 24/2002 г. на нотариус Б. Т., с район на действие РС Видин, като неоснователен и недоказан. В процеса на производството пред въззивната инстанция, във връзка с подадена молба от ищеца-жалбоподател М. Л. И. от 3.10.2007 г., съдът с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 3.10.2007 г. е допуснал изменение на иска, като същият се счита предявен на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 431, ал. 4 от ГПК (отм.), с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците И, че ищецът М е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот и се отмени на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) констативен нот.акт № 24/2002 г. до размера на 1/2 идеална част върху описания в акта недвижим имот. Съдът е приел за безспорно установено, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните Л след анализ на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, е стигнал до извода, че ответниците повече от десет години са обработвали имота, ползвали са го за свои нужди, плащали са дължимите данъци за същия и по този начин са го придобили на основание давностно владение упражнявано в тяхна полза в предвидения от закона срок, годно да ги направи собственици на имота. За да достигне до тези изводи, преди всичко съдът се е позовал на съдържанието на показанията на свидетелите, посочени от ответника И, които след преценка е кредитирал, а също така е обсъдил и взел предвид и показанията на свидетелите, разпитани на 22.01.2002 г. от нотариус Б. Т., проведен във връзка с извършената обстоятелствена проверка, отразени в приложения на лист 6 от делото, протокол, съставен от нотариуса. В резултат на този анализ и преценка, съдът е стигнал до извода, че предявеният иск е доказан, като е приел, че същият е отрицателен установителен иск, при което ответника следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ищецът да докаже фактите, които го изключват или погасяват, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.). Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни. Видно от изложеното в исковата молба ищецът М твърди, че с първия ответник И. Л. И. са братя, а втората ответница И. С. М. е съпруга на първия ответник, като процесния имот е останал в наследство от общия им наследодател, техния баща и след неговата смърт имотът е владян и от двамата наследници, както и че не са постигали споразумение за доброволното му поделяне, поради което същият има наследствен характер. Въпреки това действително положение, както се твърди от ищеца в исковата молба, ответникът И. Л. се снабдил с нотариален акт № 24/2002 г., по време на брака си с втората ответница И. М., за собственост на основание давностно владение върху целия процесен имот, което не отговаря на това положение. С оглед на тези твърдения и наведените по делото от ищеца доказателства в тази връзка, както и уточнението, направено с писмена молба и прието от въззивния съд, последният е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на ответника И, че ищецът М е собственик на 1/2 идеална част от имота, което е отразено и в мотивите на въззивния съд, и се иска отмяна на горепосочения нотариален акт, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) до размера на 1/2 идеална част от собствеността върху описания в същия процесен имот. Неправилно в мотивите си въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск. Този му извод е в противоречие и от безспорно приетото от съда, че имота е останал в наследство от общия наследодател на ищеца и първия ответник -техен баща Л, без да изясни по делото, кога е починал общия наследодател, изхождайки за оставените от него наследници, само по косвен път, съобразно съдържанието на протокола за разпит на свидетели, извършено от нотариуса по горепосоченото нотариално дело, както и от данните по удостоверение от Община гр. В., направление"Местни данъци и такси" за размера на декларираните данни за притежавано недвижимо имущество от И. Л. И.. Приемайки, твърдението, изложено в исковата молба и неоспорено от ответниците, че имота е останал в наследство, съдът е следвало да изиска от ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от ГПК (отм.), да представи писмени доказателства за това обстоятелство, на което основава иска си, а именно да представи удостоверение за смъртта и наследниците на общия наследодател Л, което е във възможностите на въззивната инстанция, като се остави без движение исковата молба и се дадат указания на ищеца на основание чл. 100 от ГПК (отм.). Изясняването на тези обстоятелства е от значение, както за момента на установяване на владението върху процесния имот, както се твърди от страните след смъртта на общия наследодател-техен баща, така и за това какви законни наследници е оставил наследодателя към момента на смъртта си, респективно този факт е относим и до размера на отменяваната част на посочения нотариален акт, при евентуално уважаване на иска с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). Наред с това, въззивният съд се е позовал и е обсъждал с оглед формиране изводите си по спора, доказателства, които не са били събрани по реда на ГПК пред двете съдебни инстанции, което е задължително, с оглед разпоредбите на закона, а именно като е взел предвид съдържанието на свидетелските показания, разпитани от нотариуса по реда на извършена обстоятелствена проверка във връзка със собствеността на процесния имот, което е недопустимо. При преценката на упражняването владение върху процесния имот, съдът следва да изхожда от принципа, приемайки че имота е наследствен на ищеца и първия ответник, че съсобственикът владее имота както за себе си така и за останалите сънаследници, при което владее своята част от имота като собственик, а се явява държател за частта, принадлежаща на останалите сънаследници. За да е налице обратното е необходимо по несъмнен начин да се установи със събраните по делото доказателства, след преценката на съда, че съсобственикът който владее имота е демонстрирал, че го владее само за себе, явно, категорично и несмущавано, като манифестира това свое основание за промяна на владението спрямо останалите сънаследници и това да достигне съответно до тяхното знание. Съдът не е обсъдил и не е преценил всички доказателства по делото, относно предприетите действия или бездействия от страна на страните по делото по отношение на процесния имот, които следва да се оценят именно във връзка с техния характер, с оглед посочения принцип, обуславящ възможността за придобиване на недвижим имот на оригинерен способ, каквото е твърдението на ответниците относно собствеността върху процесния имот. Изясняването на всички тези въпроси и обстоятелства по делото е от важно значение за правилното решаване на повдигнатия пред съда спор. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд