Решение № 3401 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2011 г.

Решение № 3401 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Махмуд Мазен Махмуд, гражданин на Ирак, против решение № 556 от 29.09.2011 г. по адм. дело № 660/2011 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - заместник-началникът на Гранично полицейско управление гр. Свиленград, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Махмуд Мазен Махмуд, гражданин на Ирак, срещу заповед № ОЧ - 651/17.08.2011 г. на зам.- началника на ГПУ - Свиленград, с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР". Съдът, след като е обсъдил данните по административната преписка, е установил следните фактически обстоятелства: На 16.08.2011 г. в 22,50 часа са задържани девет лица - чужди граждани без документи за самоличност, които са преминали държавната граница от Р Турция в Р България, в землището на с. Маточина в района на ГПУ - Свиленград. Жалбоподателят се е представил като Махмуд Мазен Махмуд, гражданин на Ирак, родена на 12.06.1982 г. Граничните служители са посочили в изготвения доклад, че лицата не се предават на гранично полицейския наряд, за да заявят намерението си да получат статут на бежанци, а се укриват с цел да навлязат нелегално в Р България, с намерение да ползват страната като транзитен пункт към други държави - членки на ЕС. Със заповед № ОЧ - 650/17.08.2011 г. на зам.-началникът на ГПУ - Свиленград, на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България" на жалбоподателя. С обжалваната заповед Махмуд Мазен Махмуд е настанен принудително в СДНЧ по съображения, че лицето не може да установи влизането си в страната по законоустановения ред - преминал е държавната граница без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за целта места, като е заявил намерение да използва страната като транзитен пункт към други държави - членки на ЕС. Съдът, въз основа на изложените фактически обстоятелства, правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. В § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е предвидено, че "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът правилно е посочил, че чужденецът е с неустановена по надлежния ред самоличност, с намерение да използва страната като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейската общност и заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е издадена с цел организирането и изпълнението на заповедта по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на приложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България", но провеждането на производство по този ред и неговият изход не рефлектира върху преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Наведените доводи в тази насока в касационната жалба са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за самоцелно ограничаване на основни човешки права и свободи на лицето и злоупотреба с власт. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта за принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, едва когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В настоящия казус при издаване на оспорената заповед няма обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,