Решение № 4471 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2013 г.

Решение № 4471 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Метал Трейд Инженеринг груп" ЕООД, гр. София срещу Решение № 5387/06.08.2013 г., постановено по адм. дело № 11568/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с коeто е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2101112276/07.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2166/03.09.12 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че решаващият състав е следвало да се отведе от разглеждане на делото, тъй като вече се е произнасял по законосъобразността на друг РА, с който са установени данъчни задължения на дружеството за последващ данъчен период. Сочи, че не е обсъдено заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, а събраните доказателства не са ценени в тяхната съвкупност. Счита, че те установяват реалното извършване на спорните доставки, като в подкрепа на тезата си излага подробни аргументи и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 2101112276/07.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2166/03.09.12 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта, с която е отказано признаване на право на данъчен кредит на "Метал Трейд Инженеринг Груп", ЕООД по фактури, издадени от "Сити Строй Груп" ЕООД и са начислени лихви за забава. За да обоснове извода си за неоснователност на жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, обоснован е и съответства на материалния закон. Това заключение е изведено при следните релевантни фактически констатации: Предмет на доставките, обективирани в спорните 28 бр. фактури е арматурно желязо, за чието предаване в хода на ревизията са представени кантарни бележки, банкови извлечения, инвойс фактури от предходни доставчици, придружаващите ги транспортни документи, както и договор за доставки на арматурно желязо между ревизираното лице и "Сити строй груп" ЕООД. Съпоставяйки контроверзните твърдения и възражения на страните решаващият състав е преценил, че спорът между тях се концентира върху реалното осъществяване на доставките от издателя на процесните фактури, като в тази връзка е приел, че не е установена разполагаемостта му със стоката, ведно с неговата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършването им. Този извод е мотивиран с констатациите на органите по приходите при осъществената на 18.08.2009 г. проверка в склада на доставчика, при която е установено, че в него няма стока. Решаващият състав е приел още, че представените 188 броя международни товарителници и приложените към тях фактури не доказват реалното извършване на предходните доставки към "Сити строй груп" ЕООД, с оглед на което то не е придобило фактическото държане върху желязото и не е могло да прехвърли повече права отколкото притежава. Посочил е също, че не е доказано, че с желязото са извършени последващи облагаеми доставки от ревизираното лице, като в тази връзка е изложил подробни мотиви, обосноваващи довода му, че последващите ВОД не са действително осъществени. Въз основа на тези съображения, съдът е счел, че спорните доставки не са реално извършени и с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. Обстоятелството, че решаващият състав се е произнасял по законосъобразността на друг РА, с който са установени данъчни задължения за последващ данъчен период не е основание за отвод, нито презумира предубеденост на съда. Липсва идентитет в предмета на съдебен контрол, поради което не е било налице основанието по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК за отвод на докладчика. В противоречие с изложените от съда мотиви е и твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което е кредитирано като обективно и компетентно дадено и въз основа на него е прието, че счетоводството на получателя е редовно водено. Както правилно е приел решаващият състав, спорът между страните се свежда до реалното извършване на спорните доставки, чието установяване обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице. В качеството му на един от кумулативно изискуемите се елементи от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, действителното извършване на доставките подлежи на главно и пълно доказване от ревизираното лице, което претендира от този положителен факт изгодни за себе си правни последици. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в унисон със спецификата на търговската дейност, са частни документи, които следва да се ценят при съобразяване на разпоредбите на чл. 180 - 182 от ГПК, както и на специалните разпоредби на чл. 55, ал. 1 и чл. 301 от ТЗ. Нормата на чл. 301 от ТЗ намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение и регламентира правните последици при действия на лице без представителна власт от името на търговец и обвързващото им действие спрямо последния при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването, а нормата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. В случая, редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство не е била спорна между страните и е установена от вещото лице по проведената ССчЕ, с оглед на което вписванията в търговските му книги е следвало да бъдат обсъдени във връзка с останалите събрани частни свидетелстващи и диспозитивни документи. Техният съвкупен анализ мотивира извод, че те установяват както разполагаемостта на доставчика със стоката, така и нейното предаване на получателя, включително и извършването на последващи облагаеми сделки с нея. Това заключение следва от представените международни товарителници и фактури за предходни ВОП към "Сити строй груп" ЕООД и не се опровергава от изложените от съда мотиви във връзка с нереалността на предходните доставки. Както многократно е посочвал в практиката си ВАС, правото на данъчен кредит е обусловено само от реалността на пряката доставка, но не и от действителното извършване на предходните такива по веригата. След като са ангажирани доказателства, че доставчикът е придобил арматурно желязо в съответстващото количество, то необосновано е заключението на съда, че той не е разполагал със стоката и не е могъл да прехвърли повече права отколкото притежава. Същото не се подкрепя от констатациите на органите по приходите при осъществената проверка, които единствено установяват, че към съответния момент на 18.09.2009 г. в склада на доставчика не се е съхранявало арматурно желязо, но не и, че желязото е липсвало през всички останали дни от ревизираните данъчни периоди. Неговото предаване на получателя е доказано с представените кантарни бележки, както и с последващото осъществяване на облагаеми доставки със същия предмет. Извод за това следва от Решение № 2634/25.02.2013 г. на ВАС по адм. дело № 9675/2012 г., което по аргумент от чл. 297 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. С него е отменен издаденият на касатора РА за последващия данъчен период м. 10.2009 г. след като е установено, че декларираните ВОД на арматурно желязо от "Метал Трейд Инженеринг Груп" ЕООД към "Хоум фор Ю" - Румъния са реално осъществени. Като е приел обратното въз основа на изложени обстойни и неотносими към предмета на спора мотиви, първоинстанционният съд е формирал необоснован и противоречащ на материалния закон извод, че стоките не са използвани за целите на извършени от лицето последващи облагаеми доставки. Тяхното действително осъществяване също е индиция за реалното получаване на желязото по преките доставки, а заключението за действителното им осъществяване не се опровергава от липсата на установена техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Аргумент в тази връзка следва пряко от тълкувателно приложимото Решение от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С-18/13, в която се уточнява, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика". Определящо е, че е установена разполагаемостта му със стоките, предаването им на получателя, използването им за целите на извършваните от касатора облагаеми доставки, с оглед на което съвкупният анализ на ангажираните доказателства обосновава извод, че спорните доставки са реално извършени. При наличието и на останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се приеме, че с РА незаконосъобразно е отказано неговото признаване. Достигайки до противоположен краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА бъде отменен в потвърдената от решаващия орган част. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и настоящото производство разноски, възлизащи общо на сумата от 425 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд