Решение № 4292 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2008 г.

Решение № 4292 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решението от 23.10.2008 г. по адм. д. № 1797/2007 г. на Административен съд Пловдив, VI състав, с което е отменен РА № 1601115/11.07.2007 г., потвърден с Решение № 862/14.09.2007 г. на директор Дирекция ОУИ - Пловдив, с който на Красимир Любенов Ангелов като ЕТ "Краси-ла" за данъчни периоди от 1.03. до 30.06.2001 г. и от 1.09. до 31.01.2001 г. не е признат ДК в размер на 16 417, 51 лв. по издадени от "Напредък" ЕООД фактури и 11 240, 84 лв. по ф-ри, издадени от "Тритон-Т" ООД и лихви -22 886, 01 лв. По съображения в касационната жалба се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението. Моли да се отмени решението Ответникът - ЕТ "Краси-Ла-Красимир Ангелов" чрез пълномощника си, адв. Караилиев счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Счита, че чрез представените два ДРА за процесните периоди за двамата доставчици, които са без корекции за данните за издадените ф-ри се установяват елементите на фактическия състав за възникване на ДК. Моли да се остави в сила решението като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. За да отмени обжалвания данъчен акт и потвърдилото го решение на директора на ОУИ - Пловдив, АС Пловдив в подробно аргументираното си решение се е позовал да приетите по делото като доказателства два броя ДРА - № 470/19.06.2002 г. и № 17/11.03.2004 г., съответно издадени на доставчиците на жалбоподателя - "Напредък" ЕООД и "Тритон-Т" ООД за периода 1.03. до 3.06.2001 г. и 1.09. - 31.10.2001 г., отразяващи, че издадените от доставчиците фактури са част от извършените доставки, ревизирани с ДРА при покриване на периода. Съдът се е позовал и на приетото без резерви заключение на вещо лице, установило надлежно начисляване на ДДС от доставчиците чрез приключилите ревизионни производства, от което пък съдът е приел, че независимо от липсата на проверка в счетоводствата на доставчиците, при положение, че надлежното начисляване по чл. 55, ал. 6 ЗДДС е установено чрез стабилни ДРА на преките доставчици за релевантните периоди и фактури без корекции, то не следва да се подлага на съмнение проявяване на фактическия състав за възникване право на данъчен кредит за получателя- жалбоподател. Проверка на счетоводствата на преките доставчици би довела до повторно произнасяне по установени при проведени ревизии факти. В този смисъл АС Пловдив е отменил като незаконосъобразен обжалвания РА. Постановеното решение е напълно законосъобразно. От относимите правния спор фактически данни и от заключението на ССЕ, прието от страните като неоспорено, съдът е направил единствено верния и законосъобразен извод, че обжалваният РА и потвърдилото го решение е незаконосъобразен акт. Жалбоподателят успешно е доказал защитната си теза пред съда, опровергаваща извода на ревизиращия и решаващия орган чрез прилагане на двата броя влезли в сила ДРА-№№ 470/2002 г. и 17/2004 г., издадени на доставчиците му - "Напредък" ЕООД и "Тритон-Т" ЕООД, покриващи процесните периоди и установяващи по безспорен начин, че издадените от доставчиците фактури са част от извършените доставки през процесния период, ревизирани с процесния ДРА. Следователно, чрез издадените без корекции два ДРА, изхождащи от данъчната администрация, безспорно е установено при доставчиците съвпадане на резултата по СД и ДП - че ДДС е начислен по продажбите като задължение, поради което и спорният факт на начисляване на ДДС от доставчиците е надлежно доказан, независимо, че на доставчиците не е извършена проверка в счетоводството им по повод издадения процесен РА. Заключението на вещото лице, което е прието безрезервно от страните също установява индиция за приета стока по процесните фактури, поради което и съдът законосъобразно за процесния период на доставките, извършени през м. 03, 04, 05, 06, 09 и м. 10.2001 г. е приел, че правото на признаване на данъчен кредит спрямо тях не е под режима на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (нова - ДВ, бр. 109/2001 г. - в сила от 1. I. 2002 г.), по отношение доказателства за предходни доставки, а за тях приложение намират разпоредбите на чл. 109, ал. 11-14 ДПК (отм.) и данъчните органи като са приели, че за процесните доставки са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 12, т. 1 ДПК (отм.), с оглед оборените от ДЗЛ фактически констатации чрез двата цитирани ДРА са издали незаконосъобразен РА и потвърдило го решение. След като има пълно покриване на периоди по издадени ф-ри от преките доставчици и са налице ДРА без корекции, установяващи обективния факт на начисляване на данъка, то сама по себе си проверката в счетоводствата при доставчика би довело до повторно произнасяне по установеното при предходни ревизии факти, както обосновано е приел АС Пловдив. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Ответникът по жалбата не е претендирал присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,