Решение № 7815 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2014 г.

Решение № 7815 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на "Сентрал Парк Бургас" ЕООД и РДНСК-Югоизточен район-Бургас против решение № 166/05.02.2014 г. по адм. д. № 2411/2012 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваното решение за недопустимо като постановено по недопустима първоинстанционна жалба и алтернативно- за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-"Бутед" АД, чрез своя процесуален представител застъпва становище за неоснователност на касационните жалби и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от от "Бутед" АД гр. Бургас срещу заповед № ДК-02-ЮИР-198/25.07.2012 г., с която на "Сентрал парк " на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж, "едноетажна масивна сграда" с идентификатор 07079.604.195. 70 по кадастралната карта и регистър, находяща се в имот с идентификатор 07079.604.195 пл. № 129, кв. 53 /бивш кв. 16/, гр. Бургас. като построен без строителни книжа и в нарушение на чл. 37, ал. 1, чл. 55 и чл. 56 ЗТСУ /отм/. и чл. 12, ал. 2 и 3 и чл. 148 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като жалбоподателят "Бутед" АД е надлежно уведомен с писмо на зам. -началника на ДНСК от 02.11.2011 г, получено от "Бутед" АД на същата дата, с което е извършено надлежно съобщаване съдържанието на оспорената заповед с посочени фактически и правни основания. Предишното получено писмо е само уведомяване за факта на издадените заповеди, което не е надлежно съобщаване на административен акт. Според съда, и двете дружества "Бутед" АД и "Сентрал Парк Бургас" ЕООД конкурират досежно претендираните от тях собственически права върху процесния строеж и представят данни за това. Първоинстанционният съд счита, че жалбоподателят се легитимира като собственик на строежа, който е предмет на обжалваната заповед. При документи за собственост и в полза на "Сентрал парк" ЕООД за допустимостта на процесния спор е достатъчно обстоятелството, че жалбоподателят, макар да не е адресат на обжалваната заповед, представя доказателства, които сочат за наличие на вещни права по отношение на строежа, чието премахване е наредено, което го прави надлежно легитимиран. Съдът е развил доводи за идентичност на процесния строеж със сграда под № 15 от генералния план, изработен въз основа на одобрената със заповед № 6517/19.12.1955 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство регулация на складова база. Одобрен е и генерален план за застрояване на складова база от министъра на вътрешната търговия на 12.11.1965 г., като в него процесната сграда също е отразена. Сградата е включена в описа към АДС 4299/24.04.1974 г., под № 6 и 9, а именно склад- един етаж. Този строеж е идентичен с процесния трафопост, изпълнен е през 1964 г., идентичен е с идентификатор 08079-604-195.70 по кадастралната карта и със сгради -обекти под № 4 и 16, върху скицата, неразделна част от решение № 952/05.03.2010 г. по гр. д. № 1802/2008 г. на ВКС. Имотът е включен в капитала на "Бутед" АД, видно от АДС № 2150/97 г., където са описани два склада, близки до площ до процесния. Този строеж е приет от съда за търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ като изграден при действието на Закона за плановото изграждане на населените места, тъй като е изграден в терен, отреден за складова база и е изпълнен съобразно предназначеното, нанесен е в генералния план от 1965 г. за застрояване на складова база като "склад-дребна железария". Следователно към датата на изграждане на процесния строеж е бил в сила не само регулационен, но и застроителен план, като в последния е предвидено изграждането на процесната сграда, поради което строежът е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Така постановеното решение е валидно като постановено при валидно упражнено процесуално право на жалба с наличие на правен интерес. В този аспект настоящият съдебен състав напълно споделя доводите за надлежно запознаване със съдържанието на административния акт, извършено на 02.11.2011 г., и то след намесата на ДНСК, тъй като е от значение за упражняване правото на защита на жалбоподателя. За жалбоподателя пред първата инстанция- "Бутед " АД е налице процесуалноправният интерес от обжалване при следните съображения: На първо място, по делото има достатъчно доказателства, които сочат на вещни права на "Бутед" АД върху процесния строеж: придобити права по ЗППДОП и правоприемство предвид Разпореждане на МС от 91 г. за преобразуването на Държавна фирма "Бутед" в търговско дружество с държавно имущество "Бутед" ЕООД, което поема активите и пасивите на държавната фирма, извършена приватизация. Според решение на Бургаския окръжен съд от 1993 г. се възстановява кооперативно имущество в полза на РКС, праводател на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, сред което не е процесната сграда. Строежът е вписан по АДС 2150/1997 г. като вкючен в капитала на "Бутед" АД и на последно място с решение № 952/05.03.2010 г. по гр. д. № 1802/2008 г. на ВКС са отречени собственическите права на РКС върху процесния строеж и е прието, че същите са в собственост и владение на "Бутед" АД. От друга страна "Сентрал парк Бургас" ЕООД се легитимира с нотариален акт за процесната сграда в резултат на покупко-продажба с праводател РКС /извършена след постановеното от ВКС решение/. Поради това при конкуренция на материални права за собственост между два правни субекти в съдебноадминистративното производство съдът не може да реши този спор, гражданскоправен по своя характер. В случая при тази конкуренция заповед със съдържание като оспорената рефлектира в правната сфера на "Бутед" АД, тъй като може да предизвика правната последица премахване на обект, за който има индиция и данни за собственически права на дружеството. В разглеждания аспект, при липсата на категорични доказателства и решен със сила на пресъдено нещо спор за собственически права върху процесния обект между "Бутед" АД и "Сентрал парк Бургас" ЕООД, при наличие на конкуриращи се доказателства за такива права и за двете страни, тази заповед най-малкото застрашава права, без пряко да нарушава същите. Поради това застрашаването на материална права, без прякото им нарушаване, легитимира правният интерес от обжалване от страна на "Бутед" АД и е достатъчно основание за активната му процесуална легитимация за оспорване на процесната заповед. В този смисъл не само конкретните адресати, посочени в административния акт, имат активната процесуална легитимация от обжалване му. Кръгът на засегнатите не може да бъде детерминиран от подзаконов административен акт, както се твърди от пълномощника на касатора "Сентрал парк Бургас" ЕООД, когато има данни за наличие на вещни права на трето лице / в случая "Бутед" АД/ върху сградата, предвидена за премахване с оспорения административен акт. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за допустимост на жалбата като подадена в срок и при наличие на правен интерес е законосъобразен, а постановеното решение- валидно. Решението е и обосновано: В този аспект първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, включително от приетата от съда и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Такава е фактическата констатация за идентичност на процесния обект, описана по-горе подробно. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон в хипотезата на § 16, ал 1 ПЗРЗУТ. Статутът на търпим строеж забранява премахването му, дори когато е незаконен, ако са налице предвидените в хипотезиса на правната норма на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ материалноправни предпоставки. В случая те са налице, тъй като строежът отговаря на правилата, нормите и предвижданията на устройствените планове по време на извършването му. Що се касае до представеното пред касационната инстанция решение № 251/21.02.2014 г. по адм. д. № 2110/2013 г. на Административен съд Бургас за отмяна на заповед № РД-09-79/02.08.2013 г. на областния управител на област Бургас, то това обстоятелство не сочи на други факти, релевантни за конкретния спор. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да остане в сила. С оглед изхода на спора в полза на "Бутед" АД следва да бъдат присъдени своевременно направените и претендирани разноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение