Решение № 15485 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2013 г.

Решение № 15485 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 3099/28.12.2012 г. по адм. д. № 2634/2012 г. на АС - Варна, с което е отменен РА № 031104752/8.03.2012 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Валимар" ООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031104752/8.03.2012 г. на ТД на НАП - Варна, с който за периода м. 11.2010 г. - м. 2.2011 г. е определено задължение по ЗДДС 56 941,35 лв. с лихви по 14 бр. фактури на "Газстоп" ЕООДс предмет арматурна заготовка, мрежа, гвоздеи, армировка, арматурна стомана, поцинкована тел, бодлива тел, рабицова мрежа и поцинкована мрежа, на основание чл. 6, 25, ал. 1 и 2, чл. 68, 69 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на осъществени доставки. по спорните фактури. За да уважи жалбата съдът е посочил, че е анализирал събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице и е приел, че е доказано преминаване на собствеността на фактурираните стоки в патримониума на получателя по фактурите. Изводът е необоснован. Преразказът на някои от изводите на вещото лице не съставлява обсъждане и преценка на доказателствата по делото по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е обсъдил данните в заключението на вещото лице, че по 13 бр. от спорните 14 бр. фактури са представени товарителници за транспорт на стоките с дати след издаване на фактурите, като за този факт необосновано е приел, че не се отразява на наличието на доставка по спорните фактури. Неправилно се е позовал на чл. 113, ал. 4 ЗДДС, тъй като хипотезата е обратна - фактурите са издадени преди предаване на стоките по данните в товарителниците без основание, при липса на данъчно събитие. В четири от фактурите има фактурирани стоки, които преди това са били предмет на доставка от ревизираното лице на "Газстоп" ЕООД, което е лишено от икономическа логика. Не е обсъдено възражението на касатора, за липса на доказателства за наличие на кадрова обезпеченост за натоварване на 246 т метални изделия в четирите ревизирани месечни периода. В РА е прието, че ревизираното лице е разполагало с един общ работник. В производството пред съда е представена ведомост, от която е видно, че ревизираното лице има назначени двама общи работници. Твърдението на "Валимар" ООД, че е разполагал с мотокар, не е доказано. По делото има доказателства за наличие на трактор, който няма същите функции по товарене и разтоварване на товари със значителни обеми и тегло като фактурираните. Неправилно съдът е приел, че фактурите са издадени преди транспорта на стоките, поради извършени предварителни плащания, които били авансови по своя характер. Във фактурите не е посочено, че са авансови и изводът на съда е незаконосъобразен. Неправилно съдът е приел, че липсата на стоки от вида на фактурираните в патримониума на доставчика няма значение за осъществяване на доставките, щом стоките са предадени от доставчика на ревизираното лице. Съдът не е обсъдил доказателствената стойност на представените пътни листове, в които не е посочен вид на товара, поради което представените пътни листове не могат да бъдат отнесени към нито една от спорните стоки. Разпитаният свидетел Георгиев - работник на ревизираното лице е дал показания, че са разтоварвали стоки в склад край Пловдив, които противоречат на представените товарителници за транспорт на стоките от Пловдив до Варна и неправилно са кредитирани от съда като достатъчни, за да се установи притежаването на малък мотокар, извършване на товаро-разтоварни дейности с него и осъществяване на доставките по спорните фактури. В нарушение на чл. 172 ГПК съдът е възприел показанията на свидетеля, без да ги прецени с оглед всички данни по делото. Допуснатите от съда процесуални нарушения при преценка на доказателствата са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано съдебно решение. При описаната фактическа обстановка по правилно в РА е прието, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. По фактура № 1229/18.11.2010 г., по която товарителницата е от същата дата /за разлика от всички останали/ са фактурирани 25,800 т арматурна заготовка. Ревизираното лице с двама общи работника и трактор не би могъл да осъществи натоварване и разтоварване на стоки в такъв обем и с такава тежест на 18.11.2010 г., да се извърши превоз до Варна и да се разтовари същото количество на 19.11.2010 г. По тази товарителница не са представени пътни листове на превозвача и в РА законосъобразно е прието, че не е достатъчна, за да установи предаване на стоките по спорната фактура на ревизираното лице. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1588,83 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,