Решение № 8883 от 28.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 182, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. Христова против решение по т. 23 от протокол 28 от проведено на 13.07.2021 г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 182, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е отхвърлено нейното възражение срещу недопускането ѝ до участие в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" в административните съдилища, обявен с решение на СК на ВСС по протокол 12/13.04.2021 г. Доводите на жалбоподателката са за незаконосъобразност на оспорения акт заради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Изразява убеждение, че неправилно конкурсът е обявен като такъв за повишаване и заемане на 23 длъжности съдия в административните съдилища без СК на ВСС да притежава компетентност в условията на оперативна самостоятелност да отделя конкурсите за повишаване от конкурсите за преместване. Настоява, че ЗСВ урежда конкурса за повишаване и за преместване като обща процедура, като липсвала законова разлика в начина на провеждане на конкурса за повишаване и за преместване. Позовава се на разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. последно ЗСВ в обосноваването на довод за заемане на свободните места чрез конкурс за повишаване при липса на кандидати за преместване. Според нея е неясно как е установена от ВСС липсата на кандидати за преместване, като във възражението си срещу списъка на недопуснатите кандидати е формулирала искане заявлението ѝ за участие да се възприема като такова за преместване, по което липсвало произнасяне на СК на ВСС. Иска прогласяване на нищожност на решение по т. 23 от протокол 28 от 13.07.2021 г. и връщане на преписката за ново произнасяне на СК на ВСС с указания по прилагането на закона, както и да бъде задължена СК на ВСС да се произнесе по заявлението за преместване. В условията на евентуалност иска отмяна на решението и връщане на преписката на СК на ВСС с указания по тълкуването и прилагането на закона и за задължаване колегията да се произнесе по искането за преместване. Първоначално с оспорването е съединена и жалба против мълчалив отказ на СК на ВСС да се произнесе по искане за преместване, направено със заявление за участие вх. 7591/07.05.2021 г. в конкурса за повишаване и заемане на длъжността съдия в административните съдилища, обявен със соченото решение на СК на ВСС, като производството е разделено на основание чл. 210, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с разпореждане от 22.07.2021 г. на председателя на шесто отделение на ВАС за образуване на отделно дело по оспорването на мълчаливия отказ. Ответникът - СК на ВСС не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение по т. 25.1 по протокол 12 от проведеното на 13.04.2021 г. дистанционно заседание на СК на ВСС е обявен на основание чл. 180, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ конкурс за повишаване и заемане на 23 длъжности "съдия" в административните съдилища, като съобщение за това е направено в ДВ бр. 32/16.04.2021 г. Със заявление рег. индекс ВСС - 7591/07.05.2021 г. Д. Христова е заявила участие в конкурса. Христова не е допусната от КАК до участие в конкурса с решение по протокол 21/21.06.2021 г., т. Р-4 и е включена в обявения по реда на чл. 182, ал. 2 ЗСВ списък на недопуснатите кандидати. Посоченото в обявения списък основание за недопускане на кандидата е обстоятелството, че заема длъжност съдия в Окръжен съд Варна, т.е на същото ниво, като длъжността, за която е обявен конкурса. Разграничени са понятията за повишаване и за преместване и е прието, че възможност за участие в конкурс за повишаване в административните съдилища имат само магистрати от по-ниско ниво в органите на съдебната власт. Д. Христова е оспорила пред СК на ВСС недопускането ѝ до участие в конкурса с акт, именуван възражение. С решение по протокол 23/05.07.2021 г., т. Р-14 КАК е предложила на СК на ВСС да отхвърли възражението с мотиви възпроизвеждащи тези за недопускането на кандидата. СК на ВСС е разгледала предложението на КАК в дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на 13.07.2021 г. Предложението е докладвано от Д. Кояджиков, който е обобщил основанията за недопускане на кандидата до обстоятелството, че се кандидатства за същата по степен длъжност. За предложението на КАК са гласували 8 от членовете на СК на ВАС и е прието обжалваното решение за отхвърляне на възражението на Христова срещу недопускането ѝ до участие в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" в административните съдилища, обявен с решение на СК на ВСС по протокол 12/13.04.2021 г. Жалбата е неоснователна. СК на ВСС не е упражнила дискреция при обявяването на конкурса за повишаване в длъжност с решение по т. 25.1 от протокол 12 на проведеното на 13.04.2021 г. заседание и за колегията не съществува задължение за обявяване на конкурса по раздел II а от гл. девета на ЗСВ като такъв за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. С чл. 189, ал. 1 СЗВ е прогласено конкурсно начало за заемане на длъжностите в органите на съдебната власт в хипотезите на преместване и повишаване. От използването на съюза и в заглавието на раздела не следва задължение конкурсът за заемане на съответните свободни длъжности в органите на съдебната власт да се проведе чрез преместване и повишаване. Наличието на кандидати за преместване представлява отрицателна материална предпоставка за заемането на свободните длъжности чрез провеждането на конкурс за повишаване /арг. от чл. 188, ал. 1, изр. последно ЗСВ/ и изборът на начина на заемане на длъжността не е предоставен на преценка на съответната колегия на ВСС. Жалбоподателката не твърди и не установява /а нейна е доказателствената тежест с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/ тя или друг кандидат да са поискали преместване в момент предхождащ този на преценката за СК на ВСС за начина на заемане на свободните длъжности съдия в административните съдилища, обективирана в приемане на решението за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност. Не представлява искане за преместване, като пречка за провеждане на конкурс за повишаване, подаденото от Д. Христова заявление от 07.05.2021 г. То е във формата на образец 19 към чл. 33, ал. 1 от Наредба 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, издадена от ВСС. В него са заявени едновременно искания за преместване/повишаване в длъжност, които се изключват взаимно с оглед длъжността, за която се кандидатства, заеманата от кандидата длъжност и понятията за повишаване в длъжност и за преместване по чл. 189, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ. Заявлението следва във времето определянето на длъжностите за заемане с конкурс за повишаване, т.е предметът на производството е определен и преценката на КАК за допускане на кандидатите за участие в конкурса, а след това и на СК на ВСС при оспорването на недопускането е с оглед изискванията за този вид конкурс. Длъжността съдия в административен съд не е по-висока от длъжността на кандидата съдия в окръжен съд /вж. чл. 163, т. 3 ЗСВ/, а според чл. 189, ал. 2 ЗСВ повишаване е преминаване на по-висока по степен длъжност в същия по вид орган на съдебната власт. Затова и правото на участие на кандидата в конкурса за повишаване не съществува, а отричането му от СК на ВСС с обжалваното решение е съобразено с материалния закон. Възприемането от СК на ВСС на еднаквото ниво на длъжностите на кандидата и на конкурсната длъжност като пречка за участие в конкурса за повишаване съответства на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като към мотивите на акта при действието на чл. 34, ал. 3 ЗСВ се отнасят и мотивите на вносителя /в случая предложението на КАК/. Фактически основания са длъжността на кандидата и обявената за заемане с конкурс длъжност, а към правните основания се отнася позоваването на чл. 189, ал. 2 и на чл. 163, т. 3 ЗСВ. Без да е установена материалноправната пречка по чл. 189, ал. 1, изр. последно ЗСВ не се засяга дефинираната от жалбоподателя цел за осигуряване чрез конкурсно начало на възможност за кариерно развитие и специализация и на съдии на същото ниво. Никой от сочените от жалбоподателката пороци по хипотеза няма за последица нищожност на оспорения акт, а не представляват и основания за унищожаемост. Дължимо е отхвърляне на оспорването. По изложените съображения и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ, Върховният административен съд, тричленен състав