Решение № 3998 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 483/2012 г.

Решение № 3998 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 483/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Марица Петрова Чопева, от гр. София, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 5198/15.11.2011 г. по адм. д. № 3071/2011 г. на Административен съд София-град в отхвърлителната му част. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба- зам. - началникът на ДНСК чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответницата Зоя Димитрова не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-14-17/17.03.2011 г. на зам. началника на ДНСК, с която й е наредено да премахне "незаконната част от стреж, наименован "сграда № 2" в позмелен имот № 1793 - част от стали имоти № № 000772 и 000773, в местността "Караджовата", землището на язовир "Искър", и строежът да се приведе в съответствие с одобрените инвестиционни проекти от 12.04.2006 г. и издадените разрешения за строеж № 136 и № 137 от 12.04.2006 г. В обстоятелствената част на заповедта е прието, че на 12.04.2006 г. са издадени разрешения за строеж на стопанска сграда и навес - 2 броя, съответно на по 35 кв. м. и 25 кв. м. За това е одобрен инвестиционен проект с архитектурна и конструктивна част на същата дата и е издадена виза за проектиране. При строежа, според заповедта, са допуснати следните нарушения: Двете сгради са обединени в една и не са изпълнени на калкан, вместо 2 бр. външни стълби е изпълнена вътрешна стоманенобетонна клетка, вместо одобрения навес с дървена конструкция са изгради колони с плоча и стени от тухлена зидария, приобщени към площта на сградата, изтълнение са още две нива вместо едно, предвидентие по проект два гаражане са изпълнени. Тези нарушения са квалифицирани като такива по чл. 154, ал. 2, т. 1, 3 и 5 ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. С решението съдът е отменил обжалваната заповед в частта, касаеща навес, допълнителни нива и гаражи- пункт втори, трети и четвърти от заповедта, и е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че в частта, касаеща навеса, допълнителни нива и гаражи-пункт втори, трети и четвърти от заповедта, строежът е изпълнен в съответствие с проекта, видно от заключението на вещото лице. Съдът е приел също, че т. 1 на чл. 154, ал. 2, не е налице, тъй като действащ ПУП за имота няма, строежът не е несъвместим с преднаназначението на територията, тъй като впоследствие има одобрен план за застрояване. Що се касае до измененията в първоначалния проект за стопанска сграда по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5, са съществени, тъй като променят строителната конструкция и правилно незаконният строеж в посочените части подлежи на премахване. Настоящата инстанция намира, че решението в отхвърлителната му част подлежи на касационно обжалване, тъй като макар строителните разрешения да са за стопанска сграда, то одобрените строителни книжа са за постройка, която не съответства на посочената в разрешението за строеж и я характеризират като вилна сграда, която е строеж от V категория. В този смисъл следва да се има предвид, че за посочения в разрешението за строеж вид строителство не се изисква одобряване на инвестиционен проект съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Разрешението за строеж за този вид строеж следва да отговаря на изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗУТ. В случая разрешението за строеж не отговаря на тези изисквания. Одобрените инвестиционни проекти са основание да се приеме, че с посоченото разрешение се е целяло разрешаване на друг вид строителство, различно от посоченото в него като стопанска сграда. Поради това и разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ би била неприложима за строеж с характер на стопанска сграда, тъй като за този вид строеж не се одобряват инвестиционни проекти и строежът не би могъл да бъде извършен в отклонение на такива, които не се изискват по закон. Касационната инстанция е сезирана само с жалба от лицето, адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж, поради това предмет на преценка е само решението в отхвърлителната му част. В тази част съдът е развил доводи, че отклонението е такова по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ- променя строителната конструкция, конструктивните елементи и натоварванията, като външните стълби са заменени с други конструктивни елементи. Поради това, според съда, зводът на административния орган за нарушение по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ е правилен, строежът в тази част е незаконен и подлежи на премахване. Настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна, а решението в обжалваната му част за незаконосъобразно: Правното основание за премахване е разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, която не обхваща разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Това налага решението в обжалваната му част да се отмени, като се постанови вместо него друго в смисъл и на отмяна на заповедта и в частта, за която жалбата е отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение