Решение № 5841 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2019 г.

Решение № 5841 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Пашунов, срещу решение № 3369 от 17.05.2019 г. по адм. дело № 12938 по описа за 2018 г. на административен съд – София град. С него по жалба на Б. К. е отменена негова заповед № 513 з-8613 от 15.11.2018 г. относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на лицето. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. Ответната страна по касационната жалба – Б. К. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. В. Стойчев и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 513 з-8613 от 15.11.2018 г. на директора на СДВР. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на Б. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на оспорената заповед е прието, че по време на дежурството на мл. инспектор Б. К., назначен в наряд за времето от 19. 00 ч. на 05.07.2018 г. до 07. 00 ч. на 06.07.2018 г. като "Б2" пост, разположен на югоизточната част НДК, откъм "Моста но влюбените", етаж 1, въпреки че става свидетел на възникнал инцидент със служители на СДВР (стрелба с огнестрелно оръжие), назначени за охрана на сградата на НДК и определената прилежаща територия по време на председателството на Съвета на ЕС 2018, в следствие на което са нанесени материални щети-увредена входна врата на стаята, определена за инструктаж и отдих на служители в СДВР в сградата на НДК, както и счупено стъкло на входната врата, разположена на вход Б2 към асансьори 3 и 4 и пробито пано от окачен таван в коридора на стаята, опитва се да прикрие доведено до знанието му правонарушение (стрелба в стаята за почивка), не предприема действия за неговото предотвратяване или пресичане, съобразно функционалните си задължения, и не докладва обективно за случилото се на началниците си и на ОДЧ, прави впоследствие опит да се прикрият извършените нарушения в стаята за почивка и извън нея. Горните обстоятелства са доведени до знанието на служители на МВР и на трети лица. Това поведение на служителя е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като виновно нарушение на т. 19, т. 20, т. 24, т. 64 и т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което е осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Това е бил основният спорен момент по делото пред административния съд. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора и преди всичко по повод на развилото се административно производство пред административния орган. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазено е изискването за писмена форма, съгласно чл. 210 от ЗМВР. Съдът е направил преценка, че при издаването на заповедта не са изпълнени изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и, че тя е материалнонезаконосъобразна, като при това е нарушена и целта на закона – ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. От изложените в оспорваната заповед обстоятелства се извежда извод за допуснатото нарушение на служебната дисциплина, а именно неспазване на етични правила. В случая дисциплинарно наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, съгласно която за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение", каквото е и направил, и не е следвало да мотивира защо налага именно това наказание, а не по-леко. В тази хипотезата е налице обвързваща компетентност и наказващият орган е длъжен при определяне на наказанието да наложи наказание "уволнение". В чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не се включва условие за настъпили тежки последици, а е достатъчно с деянието да е уронен престижа на службата, което с оглед фактите по делото безспорно е налице. Извършеното от служителя е в периода на провеждане на срещи на високо равнище във връзка с председателството на Съвета на министрите на ЕС при засилени мерки за сигурност, отразили са се негативно върху сигурността на провежданите мероприятия, и са станали достояние на лица извън системата на МВР. Създадени са негативни нагласи за дейността на министерството, а полицейската институция е застрашена с намаляване на авторитета и доверието от страна на обществото, т. е. налице е тежко нарушения на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл са решения по адм. дела № 8831/2019 г., № 9009/2019 г., № 9772/2019 г., 14304/2019 г. на ВАС, V отд. Следва да се посочи, че правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в законоустановената писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Тя съдържа изискващите се реквизити, а именно посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неспазените разпоредби и доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Правилен е и изводът, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да бъде отменено и понеже спорът е изяснен от фактическа страна да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер от 200. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за правната помощ, за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение