Решение № 15789 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2018 г.

Решение № 15789 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 104 от 27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 808/2017 г. Административен съд – Велико Търново, трети състав, е отхвърлил жалбата на Ц. П. от [населено място] против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17 – 0268 - 000661 от 28.09.2017 г., издаден от началник на сектор в Районно управление "Полиция"- Горна Оряховица при на при ОДМВР – Велико Търново.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц. П. от [населено място] чрез пълномощника му адв. П. П.. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на Административен съд Велико Търново поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Велико Търново и да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ.

Ответният по касационната жалба началник сектор в Районно управление "Полиция"- Горна Оряховица при на при ОДМВР – Велико Търново не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на Ц. П. от [населено място] против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17 – 0268 - 000661 от 28.09.2017 г., издаден от началник на сектор в Районно управление "Полиция"- Горна Оряховица при на при ОДМВР – Велико Търново, с която по отношение на Ц. П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на въпросната заповед, след което е пристъпил към обсъждане на оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта. На първо място са обсъдени оплаквания свързани с това, че заповедта не е била издадена от компетентен орган. Съдът е обосновал своите изводи за компетентност на органа издал заповедта със следните обстоятелства: Чл. 172 ЗДвП определя кои са органите, които издават заповеди за принудителни административни мерки по отделните хипотези на чл. 171 от същия закон; На съда е служебно известно обстоятелството /във връзка с разглеждане на подобен спор по друго дело на съдия съд /, че със заповед № 8121 з – 1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 ЗДвП е определил да се осъществява контрол по ЗДП от следните структури на МВР: 1. Главна дирекция "Национална полиция", 2. Главна дирекция "Гранична полиция" – в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на МВР. Със своя заповед № 366 з – 2141/27.7.2017 г. директорът на ОДМВр – Велико Търново е оправомощил различни служители при областната дирекция да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5 б. "а" и "б", като в т. 1. 5 са посочени началниците на сектори/групи "Охранителна полиция" в районните управление на областната дирекция, каквато длъжност заема издалия заповедта в РУ – Горна Оряховица. Прието е, че заповедта е издадена в изискуема писмена форма, както и че съдържа фактически и правни основания за издаването й, в това число и чрез препращане към констатациите на проверката извършена на водача на 28.09.2017 г.

Решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на административно-производствените правила както следва:

• соченото като основание за издаване на заповедта " чл. 171, т. 1, б. "б" без посочване на нормативния акт е прието като несъществен порок, доколкото самата заповед има наименование "Заповед за налагане на ПРАМ по чл. 172, чл. 171, т. 1, б. "б". и пропускът не ограничава правото на защита на жалбоподателя;

• описанието на нарушението "управление на лек автомобил под въздействие на наркотични или други упойващи вещества" вместо "управление на собствен лек автомобил след употреба на такива" не следва да се възприема като съществено нарушение, доколкото логичната и неминуема последица при употреба на наркотични вещества е въздействие върху психическото и волевото поведение на съответния субект, както и върху общото му физическо състояние;

• предвид датата на констатираното от административния орган нарушение и разпоредбата на § 2 ПЗР към Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, приложимата процедура по установяването на употребата на алкохол, респективно друго упойващо вещество е тази, разписана в отменената Наредба № 30 от 27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (отм.);. В случая са били спазени именно изискванията на чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 6, чл. 7, т. 2, чл. 10, чл. 11, ал. 4 от отменената Наредба. Посочено е, че съставеният протокол за извършване на проверка е бил издаден съобразно приложение № 2, към чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г., която все още не е била действащ акт към оня момент, но това не съставлява нарушение на установената процедура, нито е накърнило правото на защита на водача на МПС, като установените факти и обстоятелства в протокола не противоречат на установените в надлежния протокол за медицинско изследване.

От първоинстанционният съд са изложени и обстойни мотиви защо съдът приема, че при издаването на заповедта е бил спазен и материалния закон и защо възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Цитирана е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, като е посочено, че уредените в нормата хипотези са алтернативни и при самостоятелно съществуване, като при наличието им компетентният орган притежава правомощия да ги наложи с цел да бъде преустановено констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Отбелязано е още, че в случая са осъществени две хипотези на нормата – употреба на наркотично вещество под формата на анфетамин и последващ отказ да бъде направено медицинско изследване чрез вземане на кръвна проба.

Съдът е приел за неоснователни оплакванията в жалбата относно продължителността на наложената ПАМ, като е отбелязано, че в нормата срокът е фиксиран - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от повече от 18 срок, като този срок е фиксиран, т. е. органът не действа при условията на оперативна самостоятелност. Прието е, че заповедта не противоречи и на целта на закона, доколкото отнемането на свидетелството за управление на МПС цели гарантиране както на собствената безопасност на водача, така и на останалите участници в движението.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Велико Търново е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба е посочено, че по отношение на решението на Административен съд Велико Търново са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество преобладаващата част от оплакванията са насочени срещу заповедта за налагане на принудителна административна мярка, а според чл. 208 АПК предмет на касационно оспорване е първоинстанционното съдебно решение. Излагат са аргументи както по допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, така и за неправилно приложение на материалния закон.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Едно от първите оплаквания на касатора е за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно това, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. По същество се излагат доводи, че неправилно се приема, че в заповедта е посочен приложимия нормативен акт, както и че неоснователно са неглижирани възраженията свързани с приложимия подзаконов нормативен акт относно установяване на подобен под нарушение, като на практика нарушението е установено по реда и способите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози, която наредба все още не е била в сила към 28.09.2017 г., когато е констатирано нарушението.

Оплакванията са неоснователни. От обстоятелството, че заповедта е озаглавена "Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП" е направен обоснован извод от първоинстанционния съд, че в заповедта е посочен нормативния акт, по чието прилагане е издадена.

Решаващият съд е направил и обосновани изводи относно това кой подзаконов акт е бил в сила към момента на извършване на нарушението. Обстоятелството, че протоколът за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е бил съставен по новата наредба, която все още не е действала към този момент, правилно е определено като несъществено нарушение, доколкото с протокола са установени факти и обстоятелства по нарушението и същият не накърнява по никакъв начин правото на защита на водача на МПС. В продължение правилно е прието от административния съд, че нарушението на водача е установено по надлежен ред, като всички доводи на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че в заповедта не е конкретизирано изпълнителното деяние и е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на заповедта, които обстоятелства не са обсъдени от първата инстанция.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, в редакцията в сила от 26.09.2017 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В мотивната част на заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че водачът управлява собствения си лек автомобил "под въздействието на наркотици или други упойващи вещества", но в същото време е изрично посочено, че ПАМ се налага поради това, че водачът управлява МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози. В този смисъл административният съд правилно е приел, че в случая не е налице противоречие между обстоятелствената част на заповедта и нейния диспозитив и че материалният закон е приложен правилно. Следва да бъде посочено, че законовата норма на чл. 171, т. 1, б. "б" не въвежда изисквания какъв вид е наркотичното вещество, в каква концентрация и прочие, от което следва, че за прилагане на принудителната административна мярка е достатъчно да бъде установено управлението на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство е установено в случая.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба за извършване на медицинско изследване, поради което не може да черпи права и да прави възражения, че това обстоятелство не било установено по надлежния ред.

Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд – Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,