Решение № 2316 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2014 г.

Решение № 2316 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рашко Стефанов Кушовски, от гр. Нови пазар, против решение № 47 от 06.08.2014 г. постановено по адм. дело № 115/2014 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Рашко Кушовски срещу решение № Реш. 42 от 10.05.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Шумен, в частта, с която осигурителният му стаж за периодите от 01.01.1982 г. до 30.08.1983 г. в ТКЗС-с. Мировци на длъжност "механик", от 30.08.1983 г. до 01.07.1996 г. в "Маяк-КМ"АД - Нови пазар и в ОФ"Динея" -Нови пазар на длъжностите "шлосер" и "шлосер-заварчик" и от 03.04.1989 г. до 03.02.1990 г. в ОФ"Динея" - Нови пазар на длъжност "монтьор" не е признат за осигурителен стаж от втора категория. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба-директорът на ТП на НОИ гр. Шумен чрез пълномощникът си оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Счита, че изложените оплаквания в жалбата се основават само на свидетелски показания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на Рашко Кушовски срещу Решение № Реш. 42 от 10.05.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Шумен, в частта, с която осигурителният му стаж за периодите от 01.01.1982 г. до 30.08.1983 г. в ТКЗС - с. Мировци на длъжност "механик", от 30.08.1983 г. до 01.07.1996 г. в "Маяк-КМ"АД - Нови пазар и в ОФ "Динея"-Нови пазар на длъжностите "шлосер" и "шлосер-заварчик" и от 03.04.1989 г. до 03.02.1990 г. в ОФ"Динея"-Нови пазар на длъжност "монтьор" не е признат за осигурителен стаж от втора категория. Така постановеното решение е правилно. Съдът е приел, че положеният труд в периода 01.01.1982 г. до 30.08.1983 г. в ТКЗС - с. Мировци следва да се зачете като такъв от трета категория. За този период жалбоподателят е осъществявал трудова дейност като "механик" в звено "Административно-управленски персонал" /АУП-2 и АУП-1/, без да са налице данни за изпълняваната длъжност. От съдържанието на разплащателните ведомости от ТКЗС - с. Мировци, за проверявания период не са установени доплащания към трудовото възнаграждение на Кушовски за вредни условия на труд, както и ползван допълнителен отпуск за работа при вредни условия на труд. За следващият спорен период съдът е приел, че положеният труд в "Маяк-КМ" АД - гр. Нови пазар от 30.08.1983г - 01.07.1996 г. също е от трета категория. Доказателствата по делото сочат, че за процесния период Кушовски е изпълнявал длъжностите "шлосер", "шлосер-заварчик" и "ел. заварчик". Директорът на ТП на НОИ гр. Шумен е зачел за втора категория трудът, положен от Кушовски през месеците 04, 05, 09.1989 г. и през периода 02.1990 г. - 11.1990 г. в ОФ "Динея" - гр. Нови пазар, през които е работил на длъжност "заварчик", както и положеният труд за периода от 01.07.1995 г. до 01.07.1996 г., на длъжността "ел. заварчик", което съставлява труд от втора категория, съгласно чл. 20 от ПКТП (отм.). Но за останалата част от периода правилно първоинстанционният съд е приел, че положеният от Кушовски труд е от трета категория. Безспорно е установено от приложените писмени доказателства, че в периода 30.08.1983 г. - 01.04.1985 г. лицето е изпълнявало длъжността "шлосер" III разряд, която е извън приложното поле на т. 20 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП/ (отм.), съгласно която втора категория труд представлява трудът положен на длъжностите електро - и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. За периода 01.04.1985 г. - 01.07.1995 г. /с изключение на посочения период на полаган труд в ОФ "Динея" - гр. Нови пазар, както и периода от 30.05.1991 г. до 31.05.1992 г., в който лицето е положило труд във фирма "Промишлено строителство" - гр. София, на длъжност "ел. заварчик" и зачетен във втора категория по т. 30а от ПКТП/, Кушовски е работил като "шлосер-заварчик". Правилно първоинстанционният съд е приел, че смесеното наименование на длъжността, не изключва автоматично приложението на ПКТП за по-благоприятна категория труд. Преценката относно вида изпълнявана дейност следва да бъде направена след обстоен анализ на събрания доказателствен материал. Съгласно чл. 40, ал. 1 от сега действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В настоящият случай не е представена трудова, служебна или осигурителна книжка. По делото са приобщени длъжностните характеристики на длъжностите "шлосер-заварчик" и "ел. заварчик", които Кушовски е изпълнявал през ревизирания период. От същите е видно, че в изпълняваните функции от "шлосер-заварчик" има само един запис, свързан с процеса на заваряване, а именно "прихващане и довършване с електроди производството на съоръжение от различни метали и сплави". От друга страна в заключението си вещото лице е посочило, че при проверката в "Маяк- КМ" АД не са установени документи, доказващи осигуряването на допълнителни храни, напитки и безплатен обяд за жалбоподателя. Предвид липсата на писмени доказателства относно условията и тежестта на труда, който е полаган от Пламен Методиев през процесния период, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период - мястото, където е полаган труда като "шлосер-заварчик" първоинстанционният съд правилно е допуснал събиране на гласни доказателства. Но свидетелските показания не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и само въз основа на тях не може да се направи извод, че полаганият от жалбоподателя труд през посочените периоди като "шлосер-заварчик" представлява труд от втора категория. Преценката на свидетелските показания води до друг извод- трудът, който е полагал Кушовски съответства на задълженията посочени в приложените длъжностни характеристики. Предвид събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че трудът на Кушовски не може да се зачете от втора категория. Следва да се отбележи, че съгласно указанията, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000 г., трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Положеният труд от Кушовски за конкретизираните периоди не попада в нито една от цитираните по-горе хипотези. Категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. Становището на административния орган в отговора на касационната жалба е съобразено с тези указания, които са задължителни за него. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,