Решение № 12531 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11283/2018 г.

Решение № 12531 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11283/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на З. Илиев и П. Илиева срещу решение на Министерския съвет на Република България № 527/26.07.2018 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък 310+940 (пътен възел "Буховци" при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел "Белокопитово", участък от км. 310+940 до км 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260 на територията на община Търговище, област Търговище, община Шумен в частта относно имот с идентификатор 17573.16.48 в землището на с. Градище, община Шумен. В жалбата се твърди, че е следвало да бъде определено имотно обезщетение, както и че определената оценка за отчуждената част от имота е незаконосъобразна като занижена. Ответникът по жалбата- Министерският съвет на Република България и заинтересованата страна министърът на финансите чрез своите пълномощници намират жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни -министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура" не вземат становище по съществото на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решението на Министерския съвет е отчуждена част от имот с идентификатор 17573.16.48 в землището на с. Градище, община Шумен, а именно 4, 998 дка земеделска земя-нива, цялата с площ от 13, 366 дка. Стойността на отчуждената част от имота е определена на 2 859 лв., като имотът е собственост на жалбоподателите. Поради това за тях е налице правен от обжалване интерес, като жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Обжалваното решение на Министерския съвет на Република България е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Парцеларен план (ПП), с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота. Отчуждената е част от имот, собственост на жалбоподателите, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в размер на 2 859 лв. Назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че стойността по пазарна цена е 2 859 лв. Определеното парично равностойно обезщетение е изчислено по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за земеделска земя-тип нива. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения от административния орган, идентичен с определения от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, не са представени. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетение е съобразен с предназначението на имота и в този аспект така определеният размер на обзещетение е равностоен по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В разглеждания аспект неоснователно е поддържаното от пълномощника на жалбоподателите искане за определяне на равностойно обезщетение чрез предоставяне на имот-частна държавна собственост от държавния поземлен фонд. Разпоредбата на чл. 42а ЗДС не задължава административния орган да определи равностойно обезщетение чрез предоставяне на имот, а дава възможност за преценка на органа да извърши това. Предвид изложеното възражението на жалбоподателите З. Илиев и П. Илиева за липса на равностойно за отчуждената част от техния имот обезщетение чрез предоставяне на друг имот частна държавна собственост и за друг размер на определената като обезщетение цена е неоснователно. Решението в обжалваната му част е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора на ответника -Министерския съвет на Република България и на заинтересованата страна-министъра на финансите следва да бъдат присъдени на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,