Решение № 9087 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2008 г.

Решение № 9087 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петко Тодоров Тодоров против решение по адм. д. № 498/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска отмяна на решението като неправилно и уважаване на иска. Обстоятелството, че наказателното постановление е отменено на процесуално основание, не освобождава административния орган от отговорност. Претърпените вреди са в причинна връзка с административния акт. Ответната страна Община Пловдив не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с отменено със съдебно решение наказателно постановление ЗДМ № 1361/9.03.2007 г., издадено от заместник-кмета на Община Пловдив. Прието е, че предварително е отменен акт на администрация, което е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претенцията за сумата от 31, 20 лв. по фискален бон на "Общинска охрана" ЕАД е неоснователна, защото дружеството е самостоятелен правен субект. Относно претенцията за адвокатски хонорар от 100 лв. за съдебното производство пред районния съд по ЗАНН, съдът не е развил мотиви. Сумата от 5, 50 лв. разходи за снабдяване със заверен препис от съдебно решение и комисионната такса на банката за превод, е прието, че се дължат независимо от изхода на делото и не са в причинна връзка с наказателното постановление. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен като недоказан. Като краен резултат решението е правилно и следва да се остави в сила, но не по изложените от съда правни изводи. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Следователно издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност. Проблемът по делото е дали наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването му е форма на административна дейност. Но чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал. 1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред" - чл. 204, ал. 1 от АПК. Но с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по "съответния" ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон - раздел V на ЗАНН, като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд - чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районния съд, а не административния съд, поради което и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, нормативни административни актове и наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба не може да се извърши. Поради това тълкуването, което се налага е, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Така законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стесняват приложението на материалноправна норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. Не се дължат разноски направени при обжалване на наказателно постановление и на друго основание. Съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Но в глава петнадесета, раздел III от НПК, няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. В този смисъл и ТР № 2/3.06.2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административнонаказателно дело, поради което държавата не дължи заплащането им, а претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. Отговорността за съдебни разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. И след като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Съдът неправилно е приел, че отмененото наказателно постановление е незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Освен това липсват и мотиви за претенцията за имуществени вреди, което е процесуално нарушение. Тъй като това не се отразява на крайния правилен резултат от спора, нарушението не е съществено, а решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,