Решение № 15604 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14700/2012 г.

Решение № 15604 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14700/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ " Стимул-Крум Тюркеджиев" със седалище гр. София чрез адв. Ламбрева срещу решение № 3075 от 08.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2279 от 2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда твърдения и за недопустимост на съдебното решение поради липса на годен за обжалване индивидуален административен акт Ответникът по касационната жалба, Лаврен Александров Петров от гр. София, редовно призован, не се явява . представлява се от адв. Георгиев, който оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба. Ответникът, кметът на СО-район" Средец", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Лаврен Петров от гр. София решение на кмета на район "Средец" при Столична община от 10.12.2010 г., с което по заявление на касатора е удължено работното време на стопанисвания от него стационарен търговски обект- "Кафе" на ул. "Янтра" № 1 от 00.00 ч. до 24.00 ч. от понеделник до неделя и е определено време за зареждане на обекта: от 10.00ч. до 11.00 ч. ежедневно. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че жалбата на Лаврен Петров е допустима като предявена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от лице с правен интерес от оспорване. Съдът е обосновал правния интерес на жалбоподателя да атакува решението на административния орган с обстоятелството, че същият живее в жилищна сграда, находяща се на по-малко от 30 м. отстояние от търговския обект по смисъла на чл. 4а, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /Наредбата/. По същество съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и е отменил същия със следните мотиви: удължаването на работното време на търговския обект от 00.00 до 24.00 часа е осъществено в противоречие с императивните изисквания на чл. 4а, ал. 3 от Наредбата, тъй като към заявлението на търговеца не са представени всички изискуеми документи съгласно този законов текст. Липсва сертификат от РИОКОЗ или лицензирана лаборатория за замерване нивото на шума отвън около заведението. Не са представени надлежни доказателства за броя на собствениците в етажната собственост на сградата, в която е разположено кафето, поради което не може да се прецени дали е изпълнено и второто изискване на чл. 4а от Наредбата - налице ли е съгласие за удължаване на работното време, дадено от 50 % + един от всички етажни собственици и кои са непосредствените съседи на кафето, които задължително персонално следва да заявят съгласието си. Отделно от това според АССГ интересите на жалбоподателя, който е собственик на имот в съседна жилищна сграда, която обаче отстои от търговския обект на по-малко от 30 метра, също не следва да бъдат пренебрегвани. С оглед гореизложеното и поради постановяване на административния акт в противоречие с процесуалния и материалния закон, АССГ е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Настоящата касационна инстанция намира за основателни развитите в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение. Решението е недопустимо като постановено в съдебно производство по недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалба. Не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК. Видно от разпоредбата на чл. 4а от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, определянето на работното време на търговските обекти се инициира от самия търговец с предложение до кмета на съответния район. Предложението е по образец и съдържа данни за определени обстоятелства, като в случаите по чл. 4а, ал. 3 от Наредбата същото следва да бъде придружено от посочените в този текст допълнителни доказателства. Предложението на търговеца, ведно с представените към него документи, се проверяват от упълномощено от кмета на района длъжностно лице, което, при съответствие на заявените с установените при проверката данни, предоставя заявлението за заверка от кмета и вписва същото в информационен масив "Търговски обекти" /чл. 5 от Наредбата/. Столичният общински съвет с приетата от него наредба е предвидил регистрационен, а не разрешителен режим при определяне работното време на търговски обект на територията на Столична община, поради което и заверката на кмета на района върху предложението за работно време не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Работното време като рамка на стопанската дейност, която се упражнява на територията на общината, не зависи от административно разпореждане, а се определя от търговеца и/или управителя на обекта. Отделно от това тази заверка е само етап от определянето на работното време, което завършва с регистрацията на заявлението в информационния масив "Търговски обекти". Не на последно място следва да бъде отбелязано, че производството по определяне на работното време на търговските обекти протича само между заявителя и регистриращия орган и не засяга права на трети лица, а още по-малко на лица, които не са сред лицата, от които се изисква съгласие по чл. 4а от Наредбата. Ако в резултат на така определеното работно време на търговския обект се нарушава жизнения комфорт на Лаврен Петров, редът за защита на накърнените му права е не чрез обжалване на регистрираното работно време, а чрез сигнализиране на органите на реда, РИОКОЗ и/или органите по чл. 34, ал. 2 от Наредбата, които според правомощията си могат да санкционират търговеца по реда на ЗАНН, да му наложат принудителна административна мярка по чл. 4б от Наредбата и други. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,