Решение № 1173 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2017 г.

Решение № 1173 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10115/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на район "Красна поляна", Столична община, е подал касационна жалба срещу решение № 4226/23.06.2017 г. по адм. дело № 3293/2017 г. по описа на Административния съд – София-град в частта, в която е отменена издадената от него заповед № РКП17–РД56–56/01.03.2017 г. в частта за прекратяване на наемния договор на М. Василев и членовете на семейството (домакинството) му за общинско жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес]. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Василев е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че със заповед № ЖН-04-186 от 20.07.1993 г. на кмета на район "Красна поляна" - Столична община М. Василев и шестчленното му семейство били настанени в общинско жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес], със застроена площ от 60, 40 кв м. Въз основа на заповедта бил сключен и договор за наем от 20.07.1993 г. за срок от 3 години. От представената преписка е установено, че с покана за доброволно изпълнение № РКП16-ГР94-907/19.12.2016 г. кметът на район "Красна поляна" поканил наемателя М. Василев доброволно да погаси задълженията си за наем в размер на 1698, 51 лева за периода 01.06.2014 г. - 31.12.2016 г., както и задълженията си за консумация на вода към "Софийска вода" АД в размер на 1412 лева за периода 01.09.2012 г. - 31.12.2016 г. в 14-дневен срок от съобщението. Според съставения от длъжностни лица от Район "Красна поляна" констативен акт от 16.01.2017 г., дължимите суми не са били заплатени. На основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община кметът на район "Красна поляна" издал заповед № РКП17–РД56–56 от 01.03.2017 г., с което отменил настанителна заповед № ЖН-04-186/20.07.1993 г. и прекратил сключения въз основа на нея договор за наем с М. Василев и членовете на семейството (домакинството) му поради неплащане на наемната цена и консумативи за повече от 6 месеца. От правна страна съдът приел, че заповедта в частта за отмяната на заповедта за настаняване в общинско жилище на Василев е нищожна, тъй като органът е компетентен да прекрати наемното правоотношение, но не и да отмени настанителната заповед, която е влязъл в сила административен акт. По тези съображения административният съд обявил за нищожно разпореждането на административния орган за отмяна на настанителната заповед. Съдебното решение в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Що се отнася заповедта в частта за прекратяване на наемния договор, сключен между Район "Красна поляна" и жалбоподателя М. Василев, съдът приел, че тя е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в съответствие с административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма, с посочени в нея основания за прекратяване на наемните правоотношения и срок за опразване на жилището. Според мотивите на съда, по делото било установено, че обитаваният от М. Василев и семейството му жилищен имот е общинска собственост и се ползва по силата на валиден наемен договор. Фактите сочели наличието на основанието за прекратяване на договора по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС, тъй като М. Василев не плащал повече от три месеца както наем на общинското жилище, така и консумативите за ползване на вода, което не се оспорвало от него. Административният съд направил преценка, че заповед № РКП17–РД56–56 от 01.03.2017 г. на кмета на район "Красна поляна", в частта за прекратяване на наемния договор за общинското жилище, обитавано от М. Василев и домакинството му, е незаконосъобразна, тъй като нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. М. Василев бил настанен в общинското жилище заедно със семейството си като към датата на издаване на оспорената заповед и четирите му деца са пълнолетни, но едната му дъщеря имала две малолетни деца, които отглеждала сама. С оглед тези обстоятелства съдът приел, че прекратяването на наемното правоотношение с цел общината да охрани икономическия си интерес и да събере дължимите суми било непропорционално по отношение интересите на М. Василев и неговите близки, които се лишавали от жилище. Административният орган следвало да извърши проверка дали прекратяването на наемното правоотношение няма да постави децата в риск, както и да реши въпроса с настаняването им в друго общинско жилище, охранявайки техния най-добър интерес по смисъла на чл. 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Тъй като административният орган не изпълнил тези, произтичащи от закона задължения, административният съд отменил заповед № РКП17–РД56–56 от 01.03.2017 г. в частта за прекратяване на наемния договор на М. Василев и членовете на семейството (домакинството) му за ползване на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес]. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част противоречи на материалния закон. Макар да е приел, че заповедта в частта за прекратяване на наемния договор на М. Василев е издадена при наличието на фактическия състав по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС, административният съд се позовал на нейното несъответствие с целта на закона, което е логическо и правно противоречие. Характеристиката на разглеждания случай води до извод, че целта на издаване на заповедта е съответна на целта на закона. Във всички случаи заповедите за прекратяване на наемното правоотношение поради неплащане на наемната цена или консумативите за имота засягат интересите на наемателите на общинските жилища, но този резултат безспорно кореспондира с нормативноустановената цел за санкциониране на неизпълнението на неизправната страна. Както основателно възразява касационният жалбоподател, прекратяването на наемния договор съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗОбС, който задължава общината да управлява имотите и вещи - общинска собственост в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В този контекст административната намеса не може да се приеме за непропорционална. Действително, административният орган има задължение да охрани интересите на малолетните деца, които обитават общинското жилище, но това трябва да стане чрез предприемане на необходимите защитни мерки в производството по изпълнението на заповедта, а не като се отказва прилагането на Закона за общинската собственост, който задължава административният орган да действа по предписания в него начин. Заповедите по чл. 46, ал. 2 ЗОбС се издават от органа при условията на обвързана компетентност, поради което няма място за избор между повече от една алтернативна възможност, така че да бъде избрана най-благоприятната за засегнатите лица. При неплащане на наем и консумативи за повече от три/шест месеца от страна на наемателя е налице основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост за прекратяване на наемното правоотношение. Освен съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, данните по преписката сочат и спазване на административнопроизводствените правила при провеждане на административното производство. Като е отменил законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Василев срещу заповед № РКП17–РД56–56/01.03.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" в частта за прекратяване на наемния договор на М. Василев и членовете на семейството (домакинството) му за общинско жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес]. Съобразно изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд