Решение № 3179 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15151/2014 г.

Решение № 3179 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15151/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Екинджи Хасан, против решение по адм. д. № 1729/2014 г. по описа на АС-Пловдив. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно. Няма данни да застрашава националната сигурност, а противоправните му действия са след издаване на административния акт. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Връзките на жалбоподателя с лица, организиращи и участващи в трафик на хора, съзнателното използване на фалшиви лични документи с цел преминаване на държавната граница, фиктивност на първия граждански брак, сключен в Република България и основателни съмнения за фиктивност и на втория, и пр., го определят като лице, съставляващо заплаха за установения в държавата обществения ред. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 2070/10.10.2014 г. по адм. д. № 1729/2014 г. по описа на Административен съд- Пловдив е отхвърлена жалбата на Екинджи Хасан, гражданин на Турция, против идивидуален административен акт оформен като отказ № ИЯ/ РЗМ-2857/20.12.2013 г. на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР Пловдив да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Решението е постановено след отменително решение по адм. д. № 4656/2014 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение. За да постанови новото решение първоинстанционният съд се е обосновал с получено писмо рег. № 1741/30.06.2014 г. на ДАНС до директора на ОД на МВР Пловдив, в което е възпроизведена оперативна информация относно турския гражданин Хасан Екинджи, включително за новонастъпило обстоятелство от 17.04.2014 г. - задържането му в района на ГКПП "Капитан Петко Войвода" при опит за незаконно преминаване на българо-гръцката граница с фалшив документ за самоличност на името на Валентин Арсов Юлиянов. Посочено е, че отрицателното становище на ДАНС до ОД на МВР е изготвено въз основа на изложената в писмото оперативна информация. Със същото писмо е посочено, че е целесъобразно входната виза "Д" да бъде анулирана. С получаване на писмото съдът е приел, че е изпълнил указанията на касационната инстанция и отхвърлил жалбата, защото връзките на жалбоподателя с лица, организиращи и участващи в трафик на хора, съзнателното използване на фалшиви лични документи с цел преминаване на държавната граница, фиктивност на първия граждански брак, сключен в Република България и основателни съмнения за фиктивност и на втория брак го определят като лице, съставляващо заплаха за установения в държавата обществения ред. Съдът приел, че няма пречка да обсъди и факти и обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Предмет на съдебен контрол е отказ за издаване на разрешение за "продължаване на срока на пребиваване" на Екинджи Хасан, гражданин на Турция, чужденец в Република България № ИЯ РЗМ-2857/20.12.2013 г. на началник на сектор "Миграция" при ОД на МВР-Пловдив с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, вр. с чл. 141б, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР и чл. 90, т. 3 от ЗМВР. При условията на обвързана компетентност административният орган отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, т. е. когато чужденецът с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната. В мотивите към административния акт е посочено, че административното производство е започнало въз основа на заявление № 2207/6.12.2013 г. за разрешаване на продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, а ТД НС гр. Пловдив с писмено становище № ПД-314129/17.12.2013 г. е възразила лицето да получи разрешение. Други факти не са изложени. Към административната преписка е приложено цитираното писмено становище, с което по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС и чл. 4, ал. 1, т. 22 от ЗДАНС е посочено, че ДАНС разполага с данни, които дават основание да се предполага, че турският гражданин Хасан Екинджи представлява заплаха за националната сигурност, поради което възразява лицето да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България. Фактите показват, че чужденецът е турски гражданин, ползва виза тип "Д" за 6 месеца, валидна от 2.10.2013 г., издадена на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ (член на семейство на български гражданин- виж л. 67 ), срокът му на продължително пребиваване е изтекъл на 28.06.2013 г., подал е ново заявление за "продължаване на срока на пребиваване" на 6.12.2013 г. Сключил е граждански брак с българска гражданка Роза Н. Велева на 19.09.2013 г., който е втори по ред. Съпругата има две родени деца Джемиле Розева Велева и Реджеп Розев Велев, но жалбоподателят не техен баща. Не е спорно, че първият му брак отново с българска гражданка е прекратен и няма доказателства в преписката, които да сочат, че е бил фиктивен. Основанието за отказа е в чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, който гласи, че трябва да са налице действия на чужденеца, с който той поставя в опасност сигурността и интересите на българската държава. След като административният акт е издаден на това правно основание издателят следва да се мотивира с обстоятелствата, които подвеждат случая в тази хипотеза. Тъй като отказът представлява индивидуален административен акт, а в ЗЧРБ няма специални процесуални разпоредби относно административните актове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ, е необходимо да се спазва чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно съдържанието и да се излагат фактически и правни основания за неговото издаване. В отказа е посочено само, че има становище на ДАНС, с което се възразява лицето да получи разрешение за продължително пребиваване. Отрицателното становище на ДАНС не е самостоятелно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ са постановяване на отказ. Съгласувателната процедура по чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗДАНС и чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ е част от административнопроизводствените правила, които трябва да се спазват в този случай, но не е самостоятелно основание за отказ. Издателят е началник сектор при ОД на МВР. Касае се за лице, което е чл. на семейство на български гражданин. Принципно това не е обстоятелство, което да задължава българските власти винаги да уважават заявление за издаване на разрешение за пребиваване, но отказът трябва да бъде мотивиран с действията на чужденеца, които да попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. В случая мотивите за отказа се съдържат в писмо изх. № ПП-31-1741/30.06.2014 г. на ТД на "Национална сигурност" Пловдив, т. е. много след издаване на отказа . Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на отказа за административния акт, могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване. Мотивите могат да са последващи на административния акт, но не неограничено във времето, а до сезирането на съда. Само от мотивите страната може да се запознае със съображенията за отказа. В случая мотивите се намират в последващо на административния акт писмо на ДАНС, която не е издател на административния акт. Възражението на ДАНС към момента на издаване на отказа не съдържа никакви съображения. Приложеното сега писмо е изготвено единствено за целите на висящото съдебно производство. В случая дори е без значение дали при наличието на такова становище началникът на сектор "Миграция" е длъжен да постанови отказ. Важното е, че издателят на административния акт не е изложил мотиви, а отрицателното становище на ДАНС не е самостоятелно основание за отказ. Съдът е събрал и анализирал обстоятелства, включително настъпилите в хода на съдебното производство, които действително сочат, че жалбоподателят с действията си попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Но това не може да санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на мотиви лишава административния акт от аргументи за неговата пропорционалност при евентуална проверка ог Европейския съд по правата на човека в Страсбург дали е оправдана намесата на българските власти в семейния живот на жалбоподателя по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Освен това следва да се вземе предвид, че продължаване на срок на пребиваване може да се извърши само при неизтекъл срок на пребиваване. В случая видно от данните по преписката се установява, че молбата за "продължаване " на пребиваването е подадена няколко месеца след изтичане на срока, поради което административният орган следва да се произнесе по молба за издаване на разрешение за пребиваване. И само за прецизност- административният орган посочва, че отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство, който закон е отменен през 2006 г. с влизане в сила на АПК. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, отказът отменен, а преписката върната на административния орган за постановяване на мотивиран административен акт като се вземат предвид и новонастъпилите обстоятелства в хода на съдебното производство. Предвид изложеното, Върховният административен съд, VII отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК