Решение № 5373 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 825/2017 г.

Решение № 5373 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 825/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при О. П. срещу решение № 545 от 05.12.2016 г. по адм. д. № 487/2016 г. на Административен съд - П., с което е отменен акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация /АУПВ/ № 107-653/14.03.2016 г. на орган по приходите при О. П. в частта, с която са установени задължения на "Автобусни превози" АД /в несъстоятелност/ гр. П.: 1. Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/03.02.2016 г. за 2012 г. в размер на 1674,89 лв. главница и 599,20 лв. лихва; 2. Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/03.02.2016 г. за 2013 г. в размер на 970.06 лв. главница и 248,21 лв. лихва; 3. Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/03.02.2016 г. за 2014 г. в размер на 339,05 лв. главница и 52,36 лв. лихва; 4. Такса за битови отпадъци за имот по ДК 14000442/03.02.2016 г. за 2015 г. в размер на 293,62 лв. главница и 16,49 лв. лихва за нежилищен имот УПИ в гр. П. на ул. "К. К." и построените в него бензиностанция, търговски обект и четири склада. Излага доводи за неправилност на решението. Жалбоподателят пред съда заявил, че не оспорва размера на сумите по акта, с който е установено задължението за плащане на ТБО, а оспорва основанието, като твърди, че за последните четири години не е предоставяна услуга, с оглед на което неправилно съдът приел, че не е направено разграничение относно видовете услуги и в решението на горестоящия орган, който е посочил само, че за 2014 г. и за 2015 г. поради подадени декларации по чл. 15, ал. 5, т. 2 от Наредба № 2, на дружеството е начислен единствено компонент чистота. Неправилно съдът приел, че не са представени доказателства за извършване на услугите. Представени са договори за изпълнение с "Р. Е. Б. - Р. В. Е. Е. Б." ЕООД и "А. С. А Б." ЕООД и за подизпълнение с "Ч." ООД, "А. С. А. Б." ЕООД "А. с." ООД, ЕТ "И.-е. 2000 - В. В." списъци на обектите, график на съдовете обслужвани от изпълнителите подизпълнителите, актове за отчитане на извършена дейност по договорите и фактури: плащане на извършената услуга, подробно описани в писмо peг. № 3107/21.09.2016 г. по описа на АС П. Видно от писмо peг. № ПНО 010-13/09.08.2016фг., дружеството не е заявявало индивидуални контейнери за отчитане на ТБО по количество, тоест липсват предпоставките по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Предвидена е възможност за освобождаване от ТБО чрез подаването на декларация (чл. 15 от Наредба № 17 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. П.), която е използвана от жалбоподателя за 2014 и 2015 г., но е пропуснал да се възползва от това си право за 2012 г. и 2013 г. Съдът е следвало да приеме, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места е правилно начислена, тъй като за нейната дължимост е ирелевантно обстоятелството дали конкретен недвижим имот е ползван и дали са генерирани отпадъци при неговото ползване. Съдът необосновано кредитирал твърдението на жалбоподателя, че ТБО не се дължи понеже имотът не е ползван, подкрепено от свидетелски показания на един служител. Представя докателства за предоставяне на услугата почистване на териториите за обществено ползване: договор от 14.03.2009 г. (№ ИРО 1146) сключен с "А. С. А. Б." ЕООД за поддържане чистотата - миене и почистване на улици, тротоари, площадни пространства, спирки за обществения транспорт, подлези и почистване на отводнителни оттоци на гр. П., актове за отчитане на извършена работа, протоколи за извършена работа и фактури за плащане на извършена услуга. В приложение № 1 към договора улица "К. К.", където попада имотът на жалбоподателя, е вписана като пункт 19. Видно от всички протоколи, за извършена работа по дейности, улица "К. К." е била обект на регулярно почистване, както ръчно така и машинно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че с писмените доказателства се доказва, че услугата е извършена общо за община П. Жалбоподателят пред съда е оспорвал, че услугата не е извършвана за дружеството, тъй като не са предоставени кофи за събиране на смет. Счита, че в хода на производството е доказано, че за дружеството услугата сметоизвозване не е извършвана. Не са монтирани в района на предприятието и на 500 метра от него кофи за събиране на отпадъци, поради което не се дължи спорната такса. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Първоинстанционният съд направил правилен и обоснован извод, че не е доказано услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, реално да е предоставяна от общината, предвид което за този компонет такса не следва да бъде начислявана и не се дължи. Досежно услугата - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, по делото не е представена заповед от която да е видно, че кметът на общината е включил услугата по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. При липсата на такава заповед, не може да се обоснове извод, че посоченият в акта недвижимият имот, попада в границите на района, определен от кмета на общината, както и че общината фактически е извършвала посочените дейности през ревизираният период. Относно услугата - депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения - съдът е достигнал до обоснования извод, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения по отношение на процесните имоти за посочените периоди, се дължи. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 16.12.2016 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 6.12.2016 г. Разгледана по същество е основателна. Съдът е установил, че с оспореният АУПВ е определено задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. за имот, находящ се в община П. с площ от 1088,00 кв. м. с построени в него търговски обекти бензиностанция, търговски обект и четири склада . За да отмени оспорения акт съдът е приел, че в мотивите му е посочено, че таксата е определена за трите вида услуги, но липсва изискуемото от закона разграничение на размера на дължимите суми за всяка една от тези услуги. Административният орган е цитирал решението на ОбС, като е посочил за всяка от годините, за които не е плащана таксата, промилите, от които се образува размерът на дължимата такса, но не е посочил конкретно, за всяка година какъв е размерът на задължението на лицето за всеки един от трите компонента на таксата. Не е направено разграничение и в решението на горестоящия орган, който посочил само, че за 2014 г. и за 2015 г. поради подадени декларации по чл. 15, ал. 5, т. 2 от Наредба № 2, на дружеството е начислен единствено компонент чистота. В представените от ответника доказателства не се намират такива, установяващи по безспорен начин извършването на услуги по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ по отношение на процесния имот. Този факт се потвърждава и от гласните доказателства по делото показанията на свидетеля И., който установява, че за времето от 2012 до 2015 г., през което време е работил като материално-отговорно лице в дружеството, дружеството не е осъществявало никаква дейност и не са били извършвани от общината на действия по събиране на отпадъците на територията на имота. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че дружеството не дължи такса за процесния период за услугата почистване на територията за обществено ползване, след като дружеството не е работило през този период. В касационното производството са представени доказателства за извършване на услугата почистване на териториите за обществено ползване. Пред съда дружеството е твърдяло, че не са налице доказателства или подписани протоколи предприятие за сметоизвозване да е влизало на територията на дружеството с цел сметоизвозване, а административния орган - че са налице доказателства за множество контейнери на ул. "К. К.". При положение, че били налице контейнери на улицата, не може да се докаже, че дружеството не е ползувало контейнерите. Дори и при положение, че контейнерите са се намирали на повече от 500 м, както е твърдял жалбоподателят пред съда, за 2012 г. и 2013 г. дружеството не е подало декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, поради това, че няма да ползва имота, каквато декларация е подало за 2014 г. и 2015 г. Неправилно е прието от съда, че липсва основание за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като за 2012 г. и 2013 г. дружеството не е подало декларация, че няма да ползува имота през цялата година, каквато декларация е подало за 2014 г. и 2015 г. поради което за тези години не му е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване. От страна на дружеството не е спазен редът, определен с наредбата по чл. 9, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса Такса за поддържане на депо е начислена за 2012 г. и 2013 г, тъй като видно от мотивите в акта е определен процентът промили за всички услуги за 2012 г. - 5 промила, за 2013 г. - 2,9 промила. Не се твърди и няма доказателства за този период общината да не е поддържала депо. В АУПВ и в решението на директора на Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" О. П. се сочи, че за 2014 г. и 2015 г. е начислен единствено компонент чистота - 35 % от таксата за всички услуги. В този смисъл е посочен размерът по който е определена само услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за този период. В полза на административния орган следва да се присъдят претендираните разноски, за първата инстанция е поискал 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за касационната инстанция- 300 лв. За касационната инстанция също ще се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд