Решение № 1937 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник на Затвора [населено място] срещу Решение 774/ 18.07.2023 г., постановено по административно дело 2239/ 2021 г. на Административен съд- Бургас(АС Бургас). С обжалвания съдебен акт е обявена нищожността на Определение 1092/ 27.05.2021 г., постановено по административно дело 300/ 2021 г. по опис на Административен съд- Бургас, с което негов тричленен съдебен състав е оставил в сила Определение 71/ 13.01.2021 г. постановено по административно дело 2500/ 2020 г. по описа на Административен съд- Бургас. В касационната жалба се релевират оплаквания за необоснованост и неправилност на решението. Счита, че определението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на законовите му правомощия, от състав притежаващ материална, териториална и по степен компетентност. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът- И. Рибов в открито съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да се остави без уважение и се остави в сила решението на АС- Бургас и съответно се присъдят разходи за производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или на материалния закон. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Делото е образувано на основание чл.128а АПК по предявен от И. Рибов иск за обявяване нищожност на Определение 1092/ 27.05.2021г., постановено по адм. дело 300/ 2021 г. по опис на Административен съд- Бургас. С обжалваният съдебен акт е обявена нищожността на Определение 1092/ 27.05.2021 г. постановено по адм. дело 300/ 2021 г. по опис на Административен съд- Бургас, с което тричленен съдебен състав на Административен съд-Бургас е оставил в сила Определение 71/ 13.01.2021 г. постановено по адм. дело 2500/ 2020 г. по описа на Административен съд- Бургас. Административно дело 2500/ 2020 г. по описа на Административен съд- Бургас е образувано на 04.12.2020 г. по жалба на И. Рибов, в която се твърди, че началника на Затвора [населено място] с устна забрана е забранил зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора. В резултат с Определение 71/ 13.01.2021 г. по адм. дело 2500/ 2020 г. Административен съд- Бургас е оставил- без разглеждане жалбата на И. Рибов с искане за обявяване нищожността и отмяна на волеизявлението на началника на Затвора [населено място], с което е забранил зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора [населено място] и е прекратил производството по делото. В мотивите на определението е прието, че жалбата е недопустима поради липса на предмет и правен интерес от оспорването, тъй като от представената по делото справка с Писмо вх. 13370/ 21.12.2020г., е видно, че заповед за забрана за зареждане на лавката на затвора с плодове и зеленчуци не е издавана нито устно, нито в писмен вид. С Определение 1092/ 27.05.2021 г. постановено по адм. дело 300/ 2021г. на тричленен съдебен състав на Административен съд- Бургас, в производство по реда на чл.229 АПК, във връзка с чл.283 ЗИНЗС е оставил в сила Определение 71/ 13.01.2021 г., постановено по административно дело 2500/ 2020 г. по описа на Административен съд- Бургас. Касационният тричленен състав на АС Бургас посочил, че в лавката на Затвора [населено място] са продавани плодове и зеленчуци в период от шест месеца, преди образуване на първоинстанционното производство и дейността по продажба не се осъществява от служители на Затвора [населено място], като тя представлява търговска, а не административна дейност. За да обяви нищожност на постановеното определение, решаващият съд в исковото производство е посочил, че АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указвала правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следвало да се прецени компетентността на органа, издал процесното определение, като нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Преценил, че Определение 1092/ 27.05.2021 г. по адм. дело 300/ 2021г. по опис на Административен съд- Бургас не е постановено от надлежен съдебен състав в рамките на законовите му правомощия , и този състав не притежава компетентност в трите й изискуеми аспекта - материална, териториална и по степен, поради което е налице порок водещ до нищожност на атакувания съдебен акт. След извършен анализ приел, че Определение 1092/ 27.05.2021 г. по адм. дело 300 /2021 г. на тричленен съдебен състав на Административен съд- Бургас, не е издадено от компетентен съдебен състав, поради което е обявено за нищожно. Касационната инстанция намира, че решението е НЕПРАВИЛНО. Съгласно чл.128 а АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по- нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Исковете се подават пред съответния административен съд. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. Неправилно сезираният съд е приел, че определението на тричленния състав на АС Бургас е нищожен съдебен акт. Неправилно решаващият съд приема, че Определение 1092/ 27.05.2021г. по адм. дело 300/ 2021 г. по опис на Административен съд-Бургас не е постановено от надлежен съдебен състав в рамките на законовите му правомощия. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд, като касационна инстанция. Противно на приетото от АС Бургас, настоящият състав счита, че процесният случай изцяло попада в обхвата на ЗИНЗС, което изключва касационният контрол върху прекратителното определение на адм. съд от страна на ВАС. Твърденията на лицето касаят администриране от страна на Началника на затвора [населено място] на правоотношение, което е елемент от условията, при които се осъществява изтърпяване на наказанието- чл.3 от ЗИНЗС. Отнася се до наличието на плодове и зеленчуци , което е част от условията, при които се търпи наложеното наказание- по отношение на количеството и качеството на храна или достатъчно храна по смисъла чл.3 ЗИНЗС. Обсъждат се разрешените за лишените от свобода, хранителни продукти. Съответно е елемент от правните институти на чл.276 и сл. ЗИНЗС и чл. 284 ЗИНЗС, във вр. с чл.3 ЗИНЗС. Според установените в съдебната практика критерии за валидност на съдебните актове, за да бъде обявено за нищожно едно решение или определение е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената воля или формата на акта. Искът на лицето с правно основание чл.128а, ал.1 от АПК е допустим, но неоснователен. Посочените от ищеца пороци на съдебния акт не обосновават неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика е изяснено, че нищожни са тези решения на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността на съдебния акт. Съгласно чл.128, ал.1 изр.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Същите могат да търсят защита на техните права пред адм. съд. Съгласно правилата на ЗИНЗС се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения, постановени в производство по чл.276 и чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС. Същият се осъществява от тричленен съдебен състав на съответния адм. съд. Липсвало е образувано касационно дело, което да се довърши по предходния ред по смисъла на &13 ЗИНЗС. Поради това компетентността на тричленен съдебен състав на АС Бургас е нормативно установена. Правилно и в съответствие с правилата на функционалната подсъдност тричленния състав е разгледал подадената до него частна жалба. Съдебният акт, който се иска да бъде обявен за нищожен е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда по чл. 281, ал.2, чл.285, ал.1 и & 4б от ДР на ЗИНЗС. Атакуваното определение на тричленен състав на адм. съд е постановено от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Същото е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдиите. Волята на съда е конкретна, ясна и е изразена недвусмислено. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение, което обявява нищожност на определението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по- горе доказателства следва, че искът на И. Рибов за обявяване нищожност на Определение 1092/ 27.05.2021г. постановено по административно дело 300/ 2021 г. на тричленен съдебен състав на Административен съд- Бургас е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,