Решение № 49 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. П. против решение 1991/18.06.2025 г., постановено по адм. дело 285/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради и което се иска атакуваното решение да бъде отменено, и вместо това предявеният от него иск да бъде уважен. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново /ОДМВР Велико Търново/, чрез юрк. Р. Байчева, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на разноски за адвокатски хонорар на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на А. И. П., подадена против ОДМВР Велико Търново, с която се претендира заплащането на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, шок, нервно напрежение, обида, чувство за унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушение на правото на личен живот във форма на физическа неприкосновеност, пострадала репутацията и взаимоотношения с приятели и родители, страх от бъдещето, притеснение и вина, несигурност поради проявената от МВР необективност, причинени от оттеглена Заповед за прилагане на ПАМ с Рег. 24-1275-000370/2024 г., издадена на основание чл. 171, т.1 б б ЗДвП, за сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2024 г. От фактическа страна по делото е установено, че на 31.05.2024 г. около 12,45 часа в гр. Велико Търново на А. И. П. е извършена проверка от служители на ответника при която техническото средство Драг тест 5000 е установило наличие на наркотично вещество. Съответно е издаден АУАН бл. 200980, а поради оспорване от страна на П. той е изпратен до болница за извършване на медицинско изследване. На основание чл. 171, т. 1, бб ЗДвП по отношение на А. П. е издадена Заповед за налагане на ПАМ с Рег. 24-1275-000370/2024 г. от младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОДМВР Велико Търново, с която временно му е отнето СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца. На същата дата Заповедта е връчена на П., но той не я е оспорил по съдебен ред. От писмо рег. 5204/21.11.2024 г. на НИК гр. София е изпратена Експертна справка 24/ТКХ-611/21.11.2024 г., от която е видно, че в кръвта на А. И. П. не са установени упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. След получаване на тези резултати, с мотивирана резолюция с рег. 24-1275-П000193/28.11.2024 г. от оправомощено за това лице към ОДМВР Велико Търново, на основание чл. 54, ал.1, т.1 ЗАНН административно-наказателната процедура е прекратена, преустановено е и действието на наложената ПАМ по силата на закона. На същата дата 28.11.20024 г. СУМПС е върнато на ищеца, което е отразено на гърба на ЗППАМ. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства от един свидетел, който дал данни относно психическото и емоционалното състояние на П.. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че ЗППАМ не е обжалвана от страна на П., като такова оспорване не се прави и с исковата молба, въпреки че то би било просрочено. Съответно съдът разгледал исковата молба като подадена с правно основание по чл. 203, ал. 4 АПК т.е. претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от оттеглен административен акт. Посочено е, че за да е налице валидно оттегляне на административния акт е необходимо същото да бъде направено от органа, който е издал първоначалния акт, както и в същата форма, като волеизявлението е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. В процесния случай волеизявлението за оттегляне на Заповедта не е направено от органа, издал ЗППАМ. С мотивирана резолюция рег. 24-1275-П000193/28.11.2024 г. от оправомощено за това лице, на която се позовава в исковата молба А. П., касае приключване на административно-наказателното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН, при което макар производството да е започнало със съставяне на АУАН, същото не приключва с издаване на НП. Изложено е, че правните последици от оттегляне на ЗППАМ и тези от постановяване на мотивираната резолюция са еднакви - връщане на свидетелството за правоуправление на засегнатото лице, но двата акта не са идентични. Мотивираната резолюция се издава по реда на ЗАНН, с което производството се прекратява, докато ЗППАМ се издават и оттеглят по реда на АПК. Така в заключение е посочено, че по делото не е доказано наличието на първия от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 203, ал. 3 АПК. Няма отменен незаконосъобразен акт или оттеглен такъв, което води до неоснователност на исковите претенции за обезщетяване на вредите в резултат на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и счита, че те са правилни и обосновани и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. В процесния случай не се установява кумулацията от трите основни елемента на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. За А. И. П., при условие, че счита за незаконосъобразно извършеното изземане, е съществувал законов ред за обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, от който същият не се е възползвал. Наложената ПАМ изземване на СУМПС от служител по контрол на движението по пътя е мярка, която органът предприема при условията на оперативна самостоятелност, предвид по-висшия ред на обществено значимата цел за опазване безопасността, живота и здравето на участниците в движението. Аналогично, при съставяне на АУАН, изземването на СУМПС като доказателство отново е съобразено с крайната цел на Закона за движението по пътищата, а именно осигуряване на безопасността на движението и на участниците в него. С оглед това изземването на СУМПС, предприето като прилагане на ПАМ или/и като приобщаване на доказателство във връзка с АУАН, не би следвало да се приема като негативно действие от страна на органа, което да е източник на стрес и негативни емоции, а просто като начин за осъществяване на посочената цел безопасност на движението. Също така, както е постановил и първоинстанционният съд, не е установена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразност на заповедта за изземване на СУМПС. Правилно е посочено, че правните последици от оттегляне на ЗППАМ и тези от постановяване на мотивираната резолюция са еднакви - връщане на свидетелството за правоуправление на засегнатото лице, но двата акта не са идентични. Мотивираната резолюция се издава по реда на ЗАНН, с което производството се прекратява, докато ЗППАМ се издават и оттеглят по реда на АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказан фактическият състав с всичките му елементи, обосноваващи основателност на иска, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Със заповед за ПАМ се отнема временно СУМПС на ищеца, въз основа на която П. е бил лишен от свидетелство за управление на МПС, но тази заповед не е оспорена пред съда. С оглед изложеното, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковата молба на А. И. П., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение