Решение № 13973 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2019 г.

Решение № 13973 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на община Смолян, представлявана от кмета Н. Мелемов, чрез процесуален представител, срещу решение № 239/5.02.2019 г., по адм. дело № 3718/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № РД–02–36-1491/19.11.2018 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при изготвяне на методиката не е налице констатираното от първоинстанционният съд нарушение – методиката съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, вкл. за относителната тежест, която Възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Съобразно методиката за определяне на комплексната оценка на офертите, техническата оценка на предложенията е експертна, като оценяването се извършва чрез сравняване на техническите оферти за изпълнение на договора, което в конкретния случай е чрез предложената организация за изпълнение на поръчката.

Сочи се, че в настоящия случай са спазени изискванията на закона, разписани в чл. 70, ал. 5 от ЗОП, тъй като това на първо място е гарантирано от експертизата на включените в комисията експерти, а на второ място от указанията за определяне на оценката по показателя, които дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации. Указанията дават възможност да се сравнят и оценят обективно техническите предложения в офертите и да се осигури на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Твърди се, че методиката е съобразена с изискванията на чл. 70, ал. 7 от ЗОП за оценяемост на нивото на изпълнение, сравнимост и обективна оценимост на техническите предложения и наличност на достатъчно информация за правилата, които ще се използват при определяне на оценката.

Сочи се, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, както е приел Административен съд Пловдив, тъй като в методиката не фигурира показател за оценка, който в своята същност и цялост да се основава само или предимно на пълнотата или начина на представяне на информацията.

Твърди се, че не е доказано от органа наличие нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, а така също и органа е определил грешно размера на финансовата корекция, което не е било съобразено и от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени решението на Административен съд Пловдив и да постанови друго с което отмени обжалваното решение на УО на ОП "Региони в растеж" 2014-2020, като в евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционният съд. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 – 2020 г., чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че от анализа на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от ЗОП се достига до извода, че за възложителят не е налице забрана да извършва оценка на качеството, техническите параметри и функционалните, социални, екологични и иновативни характеристики и т. н. т. е. приема се, че предложените характеристики, техники и организацията на работа на екипа на участника могат да са показател за оценка. В конкретния случай законосъобразно възложителя е преценил, че описанието на технологичната последователност и взаимна обвързаност на СМР, разпределението на отделните дейности между ключовите експерти, методите за осъществяване на комуникацията с възложителя, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти, са необходими за качественото и срочно изпълнение на възложеното строителство. Твърди се, че извода на съда за наличие на нередност е незаконосъобразна, тъй като методиката за оценка на офертите не нарушава чл. 33, ал. 1 от ППЗОП и не е налице нередност попадаща в обхвата на т. 9 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема същата за частично основателна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на община Смолян срещу решение № РД–02–36-1491/19.11.2018 г. на УО на ОПРР, с което в тежест на общината е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № BG16 RFOP001-1. 022-0001-C01-S-08 ОТ 21.11.2017 г., с изпълнител "Билдер" ЕООД, на стойност 116 733.98 лв. Административната мярка е приложена във връзка с констатирано нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, в проведената от бенефициера обществена поръчка. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9 - "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата/Наредба за посочване на нередности).

За да обоснове извод за законосъобразност на решение № РД–02–36-1491/19.11.2018 г., първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че община Смолян е бенефициер по договор № BG16 RFOP001-1. 022 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР за изпълнение на проектно предложение "Ремонт и рехабилитация на улици, тротоари, надлези, пешеходни алеи и детски площадки за подобряване на градска среда на гр. Смолян".

Процедурата е открита с обява № 9063405/25.04.2017 г., на Кмета на община Смолян, за събиране на оферти. Въз основа на проведената процедура по обществената поръчка бенефициерът е сключил договор със спечелилия участник поръчката.

Във връзка с извършен предварителен контрол и установено нарушение на процедурата в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" при МРРБ са регистриран сигнал за нередност с № 512.

Проведена е процедура по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, вследствие на което е издадено оспореното решение за налагане на финансова корекция.

По отношение на нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, бук. "б" във връзка с чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП органът е констатирал, че избрания от възложителя критерий за възлагане е "Оптимално съотношение качество/цена" при следните показатели:

1. Цена за изпълнение на поръчката /01/ - тежест в комплексната оценка 40%, максимум 40 точки.

1. Организация за изпълнение на поръчката /02/ - тежест в комплексната оценка 60%, максимум 60 точки.

Установява се, че оценката по показателя организация за изпълнение на поръчката се формира на базата на представените от всеки участник подход и програма за изпълнение на поръчката. Офертите на участниците, които отговарят на изискванията на възложителя, се подлагат на сравнителен анализ, съпоставят се една с друга и се оценяват по следните критерии: Предложение за изпълнението на поръчката, което отговаря на предварително обявените изисквания на Възложителя, съдържа задължително изискуемите елементи и в своята последователност гарантира навременното и спрямо минималните изисквания на техническата спецификация постигане на резултати, ще бъде оценено с 12 точки. Предвидено е присъждане на допълнителни точки при наличие на характеристики, надграждащи предложението за изпълнение спрямо минималното ниво, заложено от Възложителя, като са описани четири на брой надграждащи условия /л. 136/.

Прието е от страна на административния орган, че в представената методика, Възложителят не е осигурил достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател; избраният по такъв начин показател не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите: Органа е установил, че за да получат допълнително оценяване по надграждащите условия, участниците следва да са предвидили в Техническите си предложения, описаните от възложителя допълнителни моменти. В описанието на условията се съдържат неясни термини, които не са уточнени в документацията за участие и които позволяват субективно третиране от страна на комисията. Липсата на определения на използваните термини като "аргументиран подход", "качествено изпълнение", "по-високо качество" води до липса на достатъчна яснота за потенциалните участници относно начина на подготовка на техническите им предложения. Липсата на ясни термини поражда прекомерна свобода по отношение на преценката от страна на комисията за прилагане на разглежданата методика. В т. 4 от надграждащите условия е установено, че не е ясно как Възложителя ще прецени кои технически и технологични параметри са свързани с постигането на по-добро качество. В поясненията на термина "икономически аспект" е предложил случаи на предложения с по-добри характеристики, като е описал " и др. благоприятни икономически обстоятелства", като това пояснение не допринася за по-голяма яснота и определеност на използвания термин, а предпоставя прекомерна свобода на комисията в преценката и, кои предложения са с по-добри технически и технологични параметри в икономически аспект. Участниците не са обезпечени с ясна информация относно конкретните характеристики на резултата и на предлаганите материали, които ще подлежат на сравнение, за да се определи постигането на по-високо качество. Липсват указания кои параметри подлежат на сравнение и кои параметри ще се третират приоритетно спрямо останалите. Не е осигурен обективен критерий по който помощният орган да оцени и спрямо който да съпостави съответното техническо предложение. За участниците не е ясно по какви предпоставки или данни ще бъде оценено предложението с оглед възможността да се постигне "по-високо качество на резултата и на предлаганите материали". Участниците са лишени от информация какво съдържание трябва да има техническото предложение при поръчка за строителство, за да гарантира търсеното "по-високо качество". Липсва и указание как следва да постъпи комисията, ако оферти предлагат различни "преимущества" т. е. кои компоненти се тълкуват приоритетно спрямо останалите, както и как трябва да се процедира, ако различните участници са предложили по отношение на един и същ материал/оборудване/техника, технология, различни по- добри характеристики.

Изведен е извод и за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, тъй като в зависимост от подробното описание на разпределението на отговорностите и задачите на експертите и посочване или не на ресурсите за изпълнение на дейността, участникът получава повече или по-малко точки за предложението си. С оглед на гореописаните констатации за неясни надграждащи условия се стига до хипотеза, че се оценява степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки доколко подробно е описано дадено техническо предложение.

Органа приема наличие за незаконосъобразна методика, която има разубеждаващ ефект спрямо заинтересовани икономически оператори.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, считайки, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на производствените правила и на приложимото материално право. Намерил е за доказано констатираното в акта нарушение на възлагателната процедура, при което е приел, че законосъобразно на община Смолян е наложена финансова корекция в размер на 5 % от разходите по засегнатите от нередностите договора. Съдът е преценил, че с включването на неясни показатели възложителят е създал предпоставки за разубеждаване на желаещите да участват икономически оператори, което безспорно се явява предпоставка за ограничаване на конкуренцията, с което е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 70, ал. 5, от ЗОП. Приел е, че възложителят е заложил критерии за оценяване пълнотата на и начина на представената информация в изисканите документи, което е противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. Извел е краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Между страните не е налице спор по фактите. Спорът е за това допуснато ли е нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 70, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, представляващи нередности по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие".

Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. По силата на чл. 70, ал. 5 от ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция.

Изложената нормативна регламентация налага извод, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, което да гарантира запознаване на участниците с параметрите на оценяване, в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. Заложените от възложителя надграждащи компоненти № 3 и № 4 от "Организация за изпълнение на поръчката" към методиката за оценка се явяват неясни. За да получат допълнителни точки на предложената оферта, участниците следва да предвидят в Техническите си предложения, описаните от възложителя допълнителни моменти, които обаче съдържат, като правилно е посочил в обжалваното решение и първоинстанционния съд, неясни термини. Видно от Методиката за комплексна оценка на офертите /стр. 135/, "Организация на изпълнение на поръчката" е, че оценката по този показател се формира на базата на представените от всеки участник подход и програма за изпълнение на поръчката, съдържаща се в предложението за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя. Последният е обяснил какво точно следва да предложи участникът в подхода и програмата за изпълнение на поръчката, но то се отнася само до основните параметри. Не така стои въпроса с характеристиките които следва да съдържат офертите, които да надграждат предложението за изпълнение т. е. липсват пояснения дадени от Възложителя по отношение на посочените от него характеристики които биха дали по-вече точки на участник, ако бъдат изпълнени от последния. В посочените 4 надграждащи характеристики възложителя е използвал неясни термини, които позволяват субективно оценяване от съответната назначена от Възложителя комисия. Последния използва термините и съчетанията "аргументиран подход", "качествено изпълнение" и "по-високо качество", но липсват определения какво точно има в предвид Възложителя. От посочените в т. 3 и т. 4 надграждащи характеристики участникът разбира само, че следва да предложи допълнителни мерки за осигуряване на по-добро и качествено изпълнение, но къде и в какъв обем да бъдат заложени не е уточнено. Именно това условие създава неяснота какво да предложи участникът, както и съдържанието на изразите "качествено изпълнени" и "по-високо качество". Така поставеното изискване се явява неясно, както за потенциалните участници, така и за комисията, като възложителят е предоставил неограничена свобода по отношение тълкуването и прилагането му и преценката дали предложената допълнителна мярка може да се счете за такава спрямо постигането на по-високо качество остава изцяло за сметка на личностните и професионални възприятия на членовете на комисията, без да е налице възможност за обективна оценка. Ето защо липсва и яснота относно това какъв ще е подходът на комисията при присъждане на точки по отношение на този компонент.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП изисква методиката да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател, като значението на тези точни указания е от изключителна важност при прилагането на показателите, които нямат стойностно измерение, предполагат експертност и известна доза субективизъм при оценяването и не се измерват с помощта на ясен и предварително дефиниран математически алгоритъм, който подлежи на лесна последваща проверка и контрол, какъвто е случаят с разглеждания показател.

Неоснователни се явяват доводите на касатора, че изготвената методика съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата. Както посочи по-горе съдът, Възложителят е пояснил своите изисквания, но те касаят само основните елементи на оценката "Организация на изпълнението на поръчката". Що е касае за надграждащите такива, липсват дадени пояснения на част от термините и изразите които са използвани, като именно по този начин се внася неяснота относно начина по която следва участниците да представят своите предложения, така, че да получат максимален брой точки.

Правилен е и извода на Административен съд Пловдив, че методиката е изготвена в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. Посочената разпоредба гласи, че Възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите не може да се използва като показател за оценка на офертите. В конкретния случай, видно от приетите от Възложителя надграждащи критерии по т. 1 и т. 2 се стига до оценяване на офертите свързано именно с начинът и пълнотата на представената информация в документите. Възложителят изисква за получаване на по-голям брой точки участниците да покажат разпределението, броят и квалификацията на необходимите строителни лица за всяка една операция, както и за всяка една операция да дефинира необходимите технически ресурси – брой, и вид на необходимата механизация, материали, срещи със заинтересовани страни и др. Така посочени двата надграждащи критерия не оценява предмета на поръчката, а офертите на другите участници. Предвиденият метод за оценка чрез сравнителен анализ на предложението на отделните участници относно пълнотата на изложението създава несигурност, доколкото никой от кандидатите не е запознат с останалите предложения за изпълнение на поръчката, а точките се поставят при извършвани сравнения между тях.

Правилен е изводът на административния съд, че така утвърденият механизъм за оценяване не осигурява обективно оценяване на офертите, в нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, дава неограничена свобода на оценителната комисия при присъждане на точките и не предоставя на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат. Допуснатото нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие", за която е приложен най-ниският процентен показател.

Неоснователен е довода на касатора, че липсва нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз. Органът е изложил съображения досежно финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността, представляващо елемент от фактическия състав на нередността, които правилно са приети от решаващият съд за законосъобразни. Липсата на точни указания в методиката за оценка има отказващо влияние върху потенциалните кандидати за участие в процедурата, защото те не могат да предвидят на какви точно предпоставки следва да отговаря тяхното техническо предложение, за да получат максимален брой точки. Отказът от участие от своя страна намалява конкуренцията, както и възможността бенефициера да избере икономически най-изгодната оферта. За да отчете финансовото влияние на нарушението в конкретната хипотеза, ръководителят на УО е обсъдил броя на подадените оферти, процедурата и прогнозната стойност на поръчката, която обуславя липсата на трансграничен ефект; отчетеното реално ниво на конкуренция и ограниченото влияние на нарушението, ръководителят на УО е определил размер на корекцията 5%, съответстващ на тежестта на нарушението.

Правилен е изводът на ръководителя на УО, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, (36) Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005: 548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011: 867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015: 660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016: 562, т. 44).

Когато точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод. В този случай, за определяне на финансовата корекция, се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи.

Неоснователен се явява и довода на касаторът, че е налице практика на КЗК и ВАС потвърждаващи законосъобразността на методики за оценка на оферти, които са основани на използвания от Възложителя при процесната поръчка подход. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ, този закон определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от разпоредбите на раздел първи на глава втора ЗУСЕСИФ, сред създадените органи и структури за управление на средствата от ЕСИФ на национално ниво не се включва Агенцията за обществени поръчки. Правомощието на ръководителите на управляващите органи да определят финансови корекции на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е обусловено от липсата на осъществени контрол на АОП върху процедурата по проведената обществена поръчка. Противопоставимо в производството по ЗУСЕСИФ е единствено съдебното решение на ВАС по спор за законосъобразност акт на КЗК предвид силата на присъдено нещо на съдебния акт. Такова решение обаче липсва по спора, поради което и осъщественият предварителен контрол за законосъобразност на процедурата по поръчката от АОП не се явява правно релевантен факт досежно компетентността на ръководителите на управляващите органи да определят финансови корекции за нередности, допуснати в хода на тези процедури по ЗОП.

Същевременно, за да е законосъобразна наложената финансова корекция, трябва правилно да е определена и основата, върху която тя се налага. В случая основата е формирана от стойността на сключения договор в процентен размер от него, но с посочена твърда сума в размер на 5 836.70 лв.

Съдебният състав приема, че така определената основа не съответства на установеното в ЗУСЕСИФ по следните съображения: Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗУСЕСИФ гласи, че размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи. В ал. 3 от същия законов текст е прието, че когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Определеният процентен показател по изречение първо се прилага и за засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащания, като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция. С оглед посочените две разпоредби на ЗУСЕСИФ съдът счита, че органа е следвало при определяне на финансовата корекция само да посочи, че тя ще бъде в размер на 5% от допустимите разходи по сключения договор, но не и да посочва сума в размер на 5 836. 70 лв., с която да не се верифицират разходи, тъй като не е ясно какъв ще е размера на разходите които ще се претендират от бенефициера по сключения договор.

Като е достигнал до изводи, че решението на органа в частта в която е определена финансова корекция в размер на 5 836.70 лв., с които не следва да се верифицират последващи искания за плащане, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва в тази му част да се отмени. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и не са налице касационни основания за отмяна.

Предвид изхода на спора в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лв., определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение