Решение № 13559 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2016 г.

Решение № 13559 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4026/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Г. К. Д. срещу съдебно решение № 137 от 22.01.2016 г. постановено по адм. дело № 2063 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - П. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно. Излага, че не са спазени изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 4а и чл. 11, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град П. (НРППППСТГП/Наредбата), както и изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК. Липсва пътна маркировка за обозначаване на мястото за паркиране. От съда не се разгледани възраженията му за действията на инкасатора спрямо него. Не е установено, че процесната принудителна административна мярка (ПАМ) е приложена съгласно механизма на закона. Прави искане решението да бъде отменено, да бъде отменен констативен протокол № 0009026 от 28.07.2015 г., като му бъде възстановена заплатената с касов бон № 8917 глоба в размер на 20, 00 лв. Ответникът - Блокиращ оператор към Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при община П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. К. Д. против Констативен протокол за принудително блокиране № 0009026 от 28.07.2015 г. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 28.07.2015 г. в 16.00 часа блокиращ оператор при Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" - П. е поставил скоба № 10 на лек автомобил, марка "Форд" с рег. № РВ8477ММ, с водач Г. К. Д. Принудителното блокиране на ППС е извършено на основание чл. 26, ал. 1 от НРППППСТГП. О. С. за кратковременно платено паркиране (Синя зона), гр. П. и от приета по делото Схема с разположени пътни знаци, съдът е установил, че ул. "Д. Цончев", където е извършено принудителното блокиране на ППС, е включена в т. н. "синя зона". При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 26, чл. 27 и чл. 55, ал. 2 от НРСППППСТГП, съдът е приел, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган. Изложил е, че според приетия по делото списък на улиците "синя зона", на ул. "Д. Цончев" са определени 26 броя паркоместа за успоредно паркиране. В случая, страните не спорят, че автомобилът е паркиран в "синя зона" на посочената улица. Съдът е изложил, че в чл. 10, ал. 3 от НРСППППСТГП е регламентирано, че обхватът на "синя зона" се определя с решение на Общински съвет П., поради което твърденията на жалбоподателя, че обозначеното като "синя зона" място, не трябва да бъде с такова обозначение, са несъстоятелни. Съгласно чл. 10, ал. 1 от НРСППППСТГП таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране, като същото не може да бъде за по-малко от един час. Ж. е следвало да заплати за действителното време за паркиране, като твърденията му, че е потърсил служителката, за да заплати допълнително, са недоказани. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НРСППППСТГП, както и на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, обуславяща прилагането на процесната ПАМ, тъй като Д. не е заплатил дължимата такса за направеното от него паркиране в обхвата на "синята зона" за действителното време. Решението е правилно. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП в населените места собственикът на пътя може да определи райони за платено паркиране в определени часове на денонощието. В случая от Списък за кратковременно платено паркиране (Синя зона), гр. П., съставляващ Приложение № 2 от Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "Паркиране и репатриране", приет с решение № 17 взето с протокол № 1 от 19.01.2012 г. на Общински съвет - П., е установено, че ул. "Д. Цончев", където е извършено принудителното блокиране на паркирания от Димов автомобил, е определена за район на платено паркиране. От приета по делото Схема с разположени пътни знаци, съдът е установил, че ул. "Д. Цончев" е обозначена с пътни знаци, чрез които на водачите са указани условията за паркиране. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, т. е. осъществяват принуда. При така установения характер на принудата фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. В случая посочените елементи от фактическия състав за прилагането на процесната ПАМ са безспорно установени. Установено е, че автомобилът е бил паркиран в рамките на района и на времето, определени по надлежния ред като "синя зона" за платено паркиране. Установено е също така, че плащане не е извършено към установения за валидността на плащането момент. О. Д. не се оспорва, напротив, декларира се, че е търсил служител, на който да заплати втория час за платено паркиране на автомобила, но не е открил такъв. Следователно фактът на неизвършване на валидно заплащане на цената надлежно се установява от неговото признание - чл. 175 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Налице е и исканата от закона специална цел, да се отстранят вредните последици от административното нарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Неоснователни са направените в жалбата възражения за неспазване на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 4а и чл. 11, ал. 1 от НРППППСТГП, както и на чл. 168, ал. 1 от АПК. Както се посочи, от приета по делото Схема с разположени пътни знаци се установява, че ул. "Д. Цончев" е обозначена с пътни знаци, чрез които на водачите са указани условията за паркиране, които участникът в движението не е съобразил. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, установяването на заплащането и контрола на действителното времетраене на паркирането в "синя зона" става с билет от инкасатор, с предварително закупен от водача талон, чрез изпращане на кратко съобщение на мобилен оператор (SMS), чрез таксуване от паркинг автомат, с представен пропуск за домуващи, с разрешително за предплатена услуга, с карта издадена при условията на чл. 17 от Наредбата или по друг начин, определен със заповед на кмета на община П. Видно от съдържанието на разпоредбата, заплащането на паркирането следва да бъде предварително осъществено от водача, а не да го следва. Наред с това при отсъствие на инкасатор водачът е можел да заплати дължимата цена за паркиране чрез някой от алтернативно предвидените начини за заплащане, например чрез предварително закупен талон или чрез SMS. Проверката за законосъобразността на мярката е извършена от съда в съответствие с чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,