Решение № 15330 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2009 г.

Решение № 15330 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество "Делчев и Партньори" - гр. София, представлявано от Емил Георгиев Делчев срещу Решение № 12 от 4.03.2009 г. по адм. дело № 7477/2008 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 18-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на Дружеството, срещу Отказ за регистрация на агент по встъпване в правото на възстановяване на ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността № Н 10-10/15.07.2008 г., издаден от директора на ТД на НАП София - град, потвърден с Решение № 1451/6.10.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. Изложени са твърдения, че съдебното решение е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите ("ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуалният си представител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, в границите на компетентността си, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по чл. 210, т. 1 АПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София - град е отхвърлил жалбата на Дружеството, срещу Отказ за регистрация на агент по встъпване в правото на възстановяване на ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността № Н 10-10/15.07.2008 г., издаден от директора на ТД на НАП София - град, потвърден с Решение № 1451/6.10.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат Съдът е приел, че след като не е търговец по смисъла на ТЗ, адвокатското дружество не може да притежава статут на агент по Наредба № Н-11/24.08.2006 г. и да осъществява представителство на чуждестранните лица, установени и регистрирани за целите на ДДС на територията на Общността. На това основание атакуваният отказ за регистрация е прието, че съответства на материалния закон. Решението на Административен съд - София - град е правилно. Аргументите за неправилност на съдебното решение, инвокирани в касационната жалба, са неоснователни. В нея не са посочени конкретни касационни основания. Не са спорни фактическите констатации по делото. Съгласно Удостоверение от 3.04.2008 г. на СГС по ф. д. № 3440/2005 г., жалбоподателят е адвокатско дружество по Закона за адвокатурата (ЗА), вписано в регистъра на адвокатските дружества при СГС на основание чл. 62, ал. 2 от ЗА. От Адвокатско дружество "Делчев и партньори" е подадено заявление за регистрация на агент за представителство на чуждестранно лице, което не е установено и регистрирано за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността вх. № 53-00-2941/22.03.2008 г. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи наличието на условията по чл. 7, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и декларации по чл. 7, ал. 1, т. 1, 5, 6 и 7 от Наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността. Отказът за регистрация на агент по встъпване в правото на възстановяване на ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на общността № Н 10-10/15.07.2008 г. е издаден от компетентен орган - директора на ТД на НАП град София, който е оправомощеният от закона орган по приходите по смисъла на § 1, т. 1 във връзка с чл. 7 от Наредба № Н-11/24.08.2006 г. във връзка с регистрация на агенти за представителство на чуждестранни лица. Органите по приходите и ответника се позовават на изричната норма на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-11/24.08.2006 г., която изисква като агент да се регистрират лица, притежаващи качеството търговец по смисъла на ТЗ, както и на спецификата на адвокатската дейност, която изключва този вид дейност. С Наредба № Н-11/24.08.2006 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), се урежда редът и документите за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността и са установени в трети страни, които възстановяват данък върху добавената стойност или подобен данък на български лица, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на страна. Съгласно чл. 5 от Наредбата, ДДС може да се възстанови на чуждестранното лице чрез упълномощено от него лице, регистрирано по реда на чл. 7, наричано агент, по силата на писмено упълномощаване за всяко искане. Агентът има всички права на чуждестранното лице по тази наредба. Съгласно чл. 7 от Наредбата, право да се регистрира като агент за представителство на чуждестранно лице, установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на държава - членка има лице - търговец по смисъла на Търговския закон, или по законодателството на държава - членка на ЕС, или страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, за което са налице едновременно следните условия: 1. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; 2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) установено на територията на страната минимум от две години; 3. разполага с най-малко 500 хил. лв. във финансови активи и/или дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството; 4. не е в производство по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация; 5. няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на данъчното, счетоводното, митническото или валутното законодателство на стойност над 5000 лв. за последните 2 години; 6. няма изискуеми и ликвидни публични вземания над 5000 лв. ; 7. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за тежко умишлено престъпление от общ характер; б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. По дефиниция адвокатското дружество - жалбоподател не е търговец по смисъла на Търговския закон, нито по правно организационната си форма (арг. от чл. 1, ал. 2 от ТЗ), нито от гледна точка на извършваната от него дейност по Закона за адвокатурата, която не попада в обхвата на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. Съгласно легалното определение на чл. 57 от ЗА адвокатското дружество е юридическо лице, в което могат да членуват само лица, притежаващи качеството "адвокат". Според чл. 5, ал. 2 от ЗА не може да бъде вписано като адвокат лице, което е търговец. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че адвокатската дейност, включително и осъществяваната под формата на съдружие е несъвместима с търговската дейност. На това основание дружеството - жалбоподател не отговаря на основното изискване на чл. 7 от Наредба № Н-11/24.08.2006 г. за да се регистрира като агент за представителство на чуждестранни лица, установени на територията на Общността - да е търговец по смисъла на ТЗ. Ограничението относно представителството на чуждестранните лица, във връзка с възстановяване на ДДС е въведено в Наредба № Н-11/24.08.2006 г., а не произтича от спецификата на адвокатската дейност, установена в ЗА. След като не е търговец по смисъла на ТЗ, адвокатското дружество не може да притежава статут на агент по Наредба № Н-11/24.08.2006 г. и да осъществява представителство на чуждестранните лица, установени и регистрирани за целите на ДДС на територията на Общността. На това основание атакуваният отказ за регистрация съответства на материалния закон. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо "А" отделение, счита, че решението на Административен съд - София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на претенцията за заплащане на разноски от страна на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция счита, че възнаграждението следва да бъде определено на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес, поради което и с оглед обстоятелството, че ответната страна е представлявана в процеса от юрисконсулт, възнаграждението е дължимо и следва да бъде присъдено в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - I "А" отделение,