Решение № 15145 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2020 г.

ВАСII отделение08.12.2020 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 136 от 05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1022/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна в частта му, с която е отменена заповед № ДК-10-СИР-06/08.03.2019 г. на началника на РДНСК – Североизточен район и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Евва инвест" ЕООД против заповед № ДК-10-СИР-06/08.03.2019 г. на началника на РДНСК – Североизточен район. ОБЕЗСИЛВА решението в останалата му част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСЪЖДА "Евва инвест" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК ********* сумата 1670 лв. (хиляда шестстотин и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски. ОСЪЖДА "Евва инвест" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на К. С., [ЕГН] сумата 70 лв. (седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15145 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, К. С. и началника на РДНСК – Варна против решение № 136 от 05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1022/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и К. С. навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на еветнтуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основание съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Касаторът - началникът на РДНСК – Варна навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът – "Евва инвест" ЕООД, в писмено становище, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед № ДК-10-СИР-06/08.03.2019 г. на началника на РДНСК – СИР, с която жалбата на "Евва инвест" ЕООД против разрешение за строеж № 391/13.12.2017 г., издадено от главния архитект на община Аксаково, за строеж "Инсталиране на приемо-предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД", находящ се в ПИ С идентификатор 37099.510.787 по КККР на с. Кичево, община Аксаково, е отхвърлена като неоснователна и връща преписката на началника на РДНСК - Североизточен район за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението по прилагането и тълкуването на закона. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същата е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Решението в частта му, с която преписката е върната на началника на ДНСК – СИР за ново произнасяне е недопустимо. Към момента на постановяване на съдебния акт е отменен чл. 216 ЗУТ, регламентиращ обжалването на разрешенията за строеж по административен ред пред РДНСК, изменен е и чл. 215, ал. 1 ЗУТ, като израза "с изключение на тези по ал. 1 на чл. 216 ЗУТ" е заличен. Следователно отпада административния ред за оспорване на разрешенията за строеж, като за тях важи общия ред по чл. 215 ЗУТ. Съгласно § 44 ПРЗ ЗИДЗУТ (ДВ бр. 25/26.03.2019 г.) подадените по реда на отменения чл. 216 жалби и протести, по които до влизането в сила на този закон няма произнасяне от органа по чл. 216, ал. 2, се изпращат служебно по компетентност на съответния административен съд. Следователно компетентността на началника на ДНСК за произнасяне по жалбата срещу разрешението за строеж е отнета, поради което като връща преписката на административния орган за ново произнасяне първоинстанционния съд постановява недопустим съдебен акт, който в тази му част следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. В случая след като отменя заповедта на началника на РДНСК съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Решението в частта му, с която е отменена заповедта на началника на РДНСК - СИР е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът, за който е издадено процесното разрешение за строеж е реализиран и на 12.10.2018 г. е издадено разрешение за ползването му, поради което правилно началникът на РДНСК приема, че не е налице предмет на контрол в производството по чл. 216 ЗУТ, като се позовава и на константната практика на Върховния административен съд в тази насока. След издаване на разрешение за ползване по аргумент от чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ се санират допуснатите при издаването на акта и извършването на строежа нарушения. С издаването на разрешението за ползване отпада и действието на строителното разрешение. Следователно, както разрешението за строеж, така и одобрените проекти, въз основа и в съответствие с които е изграден строежа, са придобили стабилитет с разрешаване на ползването му, поради което не могат да бъдат отменяни. Тази окончателност следва от произтичащата от законовата разпоредба стабилност на разрешението за строеж, която изключва възможността за отмяната му. Ето защо като отменя оспорената заповед първоинстанционният съд постановяване решение в нарушение на материалния закон, което в тази му част следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу заповед № ДК-10-СИР-06/08.03.2019 г. на началника на РДНСК – СИР да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направените своевременни искания за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди "Евва инвест" ЕООД да заплати на К. С. сумата 70 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство и на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД сумата 1670 лв., от които 370 лв. заплатена държавна такса в касационното производство и 1300 лв., направени по делото разноски в първоинстанционното производство, от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 700 лв. заплатено възнаграждение за вещи лица. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 3, АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1