Решение № 222 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2014 г.

Решение № 222 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2908/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Местни данъци" в Община Варна, гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, и на "Динко 1" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 277, срещу решение № 3149 от 11.12.2013 г. на Административен съд, гр. Варна, в отменителната и в отхвърлителната част, постановено по административно дело № 3254/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-106 от 06.06.2013 г. на орган по приходите в Община Варна, в частта, с която на "Динко 1" ЕООД за периода 01.04.2008 г. - 13.09.2012 г. са установени задължения за данък върху недвижими имоти и отхвърлил жалбата на "Динко 1" ЕООД срещу акта в останалата част. Осъдил директора на дирекция "Местни данъци" в Община Варна да заплати разноски по делото.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни данъци" в Община Варна, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза е установено, че процесните имоти попадат в урбанизирана територия. Имотите са придобити от дружеството през 2008 г. чрез апортна вноска. Декларирани са като имоти, които се използват със стопанска цел, като е посочена и отчетна стойност за всеки един имот. С оглед на това и в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) имотите подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти. Моли съда да отмени решението в обжалваната отменителна част. Касаторът се представлява от юрисконсулт Мария Димова.

1. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" - "Динко 1" ЕООД, счита същата за недопустима поради липса на касационно основание по смисъла на чл. 209 АПК. Алтернативно счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел недължимост на данъка, тъй като процесните имоти до 14.09.2012 г. са земеделски земи, които съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък. Съдът съобразил решението си и с установеното по делото, че по отношение на процесните земи не е провеждана процедура по промяна на предназначението на земеделските земи по реда на Закона за опазване на земеделската земя (ЗОЗЗ). Моли съда да остави в сила решението в обжалваната от директора на Дирекция "Местни данъци" отменителна част. Ответникът се представлява от адв. Илия Златев, Адвокатска колегия, гр. Варна.

1. Касационният жалбоподател - "Динко 1" ЕООД, счита решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-016 от 06.06.2013 г., в частта, с която са му установени задължения за такса битови отпадъци за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, въпреки приетото, че процесните имоти не попадат в обхвата на организираното от Община Варна сметосъбиране и сметоизвозване, приел, че се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, независимо от факта, че услугата не е престирана и от установения от съда характер на процесните имоти - земеделска земя, която не генерира отпадъци. С оглед на това и предвид възмездния характер на услугата заплащане на същата не се дължи. Представя служебна бележка № РД-14-000-463ТП1 от 09.01.2014 г., издадена от кмета на с. Тополи, в която е посочено, че в периода 2008 г. - 2012 г. процесните имоти не попадат в районите за обществено ползване, в които се извършва поддържане на чистотата, както и в районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Не обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу акта за определените с него данък недвижими имоти за периода 14.09.2012 г. - 31.12.2012 г. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Илия Златев, Адвокатска колегия, гр. Варна.

1. Ответникът по касационната жалба на "Динко 1" ЕООД - директорът на Дирекция "Местни данъци" в Община Варна, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя от принадлежността на имота към населеното място, тъй като териториите за обществено ползване се ползват преимуществено от собствениците на недвижими имоти на територията на населеното място и е редно да се поддържат с техни средства. Сочи, че представената служебна бележка не следва да бъде приемана и ценена, тъй като не е представена своевременно. Моли съда да остави без уважение касационната жалба на "Динко 1" ЕООД. Ответникът се представлява от юрисконсулт Мария Димова.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" и основателност на касационната жалба на "Динко 1" ЕООД. Съдът правилно приел, че процесните имоти се намират извън урбанизирана територия, представляват земеделски земи без променено предназначение и не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Необосновано съдът приел, че макар да са земеделски земи в територии, в които общината не предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ дружеството дължи такса за поддържане на териториите за обществено ползване. Без правно значение е какви решения е приемал Общински съвет Варна и какви заповеди е издавал кметът на общината след като липсват безспорни доказателства за реално предоставяне на този вид услуга на територията, на която се намират процесните имоти.

II. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът счита за неоснователно възражението на "Динко 1" ЕООД за недопустимост на касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" поради липса на посочено отменително основание. Вярно е, че макар касационната жалба да е подадена от процесуален представител по смисъла на чл. 32, т. 3 ГПК във вр. с чл. 17, ал. 3, във вр. с чл. 144 АПК, който притежава специални правни знания, касаторът не посочил конкретно твърдяните пороци на съдебно решение в обжалваната част. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК в касационната жалба следва точно и мотивирано да бъдат посочени конкретните пороци на решението, които представляват отменително основание. В касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" са посочени мотивите на касатора, но не е формулирано изрично твърдяното отменителното основание. Тази непрецизност на касационната жалба в конкретния случай не е нередовност на касационната жалба, която да налага оставянето на жалбата без движение и даването на указания за нейното отстраняване, на основание чл. 216 АПК, тъй като от мотивите на жалбата, която е ясна, точна и кратка, безспорно се извежда твърдяния порок - нарушение на материалния закон. С оглед на това не е налице нередовно сезиране на касационния съд.

Разгледани по същество касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" в Община Варна е неоснователна, а касационната жалба на "Динко 1" ЕООД е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Динко 1" ЕООД е собственик на недвижими имоти - 2/3 ид. ч. от поземлени имоти № 849, 850, 851, 852, 855 и 856 по плана на Западна промишлена зона, Община Варна, землището на с. Тополи, местност "Деве суват", представляващи земя с площ съответно 9 500 кв. м., 1 700 кв. м., 80 кв. м., 800 кв. м., 8 780 кв. м. и 32 270 кв. м.

1. На 13.05.2013 г., с декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, дружеството декларирало имотите като посочило отчетни стойности, както следва: 632 975, 72 лв.; 113 269, 34 лв.; 5 330, 32 лв.; 53 303, 22 лв.; 585 002, 82 лв. и 2 150 118, 58 лв.

1. За имотите били образувани партиди с номера, както следва: за поземлен имот 849 - партиден № 2000355830005; за поземлен имот 850 - партиден № 2000355830004; за поземлен имот 851 - партиден № 2000355830002; за поземлен имот 852 - партиден № 2000355830006; за поземлен имот 855 - партиден № 2000355830003; за поземлен имот 856 - партиден № 2000355830001.

1. На 30.10.2007 г., 30.10.2008 г., 30.10.2009 г., 29.10.2010 г. и 28.10.2011 г., със заповеди на основание чл. 62, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Варна определил границите на районите, в които през 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. общината организира услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Местността "Деве суват" не е включена в границите на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане. В заповедта е посочено, че "за имотите, невключени в горепосочените граници се дължи такса само по т. 3", т. е. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 14.12.2007 г., 09.12.2008 г., 11.12.2008 г., 19.01.2011 г. и на 14.12.2011 г. Общински съвет Варна определил такса битови отпадъци за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както следва:

а) за 2008 г. - пропорционално върху данъчната оценка на нежилищни имоти 3, 73 промила, съответно: 2, 10 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 55 на хиляда - за обезвреждане на битови отпадъци и депо; 1, 08 на хиляда за поддържане на чистотата на територии за обществено ползване;

б) за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. - пропорционално върху данъчната оценка на нежилищни имоти 3, 90 на хиляда, съответно: 2, 20 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0, 55 на хиляда - за обезвреждане на битови отпадъци и депо; 1, 15 на хиляда за поддържане на чистотата на територии за обществено ползване.

1. На 03.09.2012 г., със заповед № РД-02-14-2200 на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Държавен вестник бр. 70 от 14.09.2012 г., е одобрен общият устройствен план на Община Варна, съгласно който процесните имоти попадат в урбанизирана територия.

1. На 05.08.2013 г., с писмо, изх. № АУ-09-22/1, директорът на областната дирекция "Земеделие" - Варна, удостоверил, че по отношение на процесните имоти - земеделски земи, не е провеждана процедура по промяна на предназначението по реда на Закона за опазване на земеделската земя.

1. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесните земи попадат в урбанизирана територия, не са застроени и са в границите на районите, в които общината предоставя услугата поддържане на чистотата на територии за обществено ползване.

1. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което е изчислена данъчната оценка на процесните имоти по чл. 19 ЗМДТ и въз основа на нея определен размера на дължимите данъци и такси.

IV. Мотивите на първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че с акта, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, е определен данък недвижими имоти. Процесните имоти до 14.09.2012 г., когато влиза в сила общия устройствен план на Община Варна, не са били урбанизирана територия. До тази дата, от приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна, е видно, че имотите не попадат в границите на кметство "Тополи". Приел, че данък не се дължи и защото процесните имоти са земеделска земя, на която не е променено предназначението по реда на Закона за опазване на земеделската земя. Въз основа на това съдът направил извод за недължимост на данъка за периода 01.04.2008 г. - 13.09.2012 г. и отменил акта и за дължимост на данъка считано от 14.09.2012 г. до 31.12.2012 г. Размерът на същия определил на 2 091, 93 лв.

Съдът приел, че независимо от статуса на процесните имоти на земеделска земя за тях се дължи такса битови отпадъци - за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като "е безспорен факта, че имота се намира в район, в който Община Варна, кметство "Тополи", е организирала и извършва услугите по почистване на териториите за обществено ползване". Приел, че дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не зависи от това дали имота се ползва или не, а от неговата принадлежност към територията, на която услугата се извършва. Приел, че установеният с акта размер на таксата е правилно определен и е налице задължение за 19 151, 41 лв. и съответните лихви за забава.

Въз основа на горното съдът направил извод за незаконосъобразност на акта за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-106 от 06.06.2013 г. в частта досежно установеното задължение за данък недвижими имоти за периода 01.04.2008 г. до 13.09.2012 г. и го отменил в тази част и за законосъобразност на акта в останалата част, поради което отхвърлил жалбата на "Динко 1" ЕООД срещу акта в останалата част.

V. По съществото на спора:

Крайният извод на съда за незаконосъобразност на акта в частта, с която е установено задължение за данък недвижими имоти е правилен, а изводът му за законосъобразността на акта в частта, с която е установена дължимост на такса за битови отпадъци е неправилен.

Твърдяните от касаторите пороци на обжалваното съдебно решение, доводите им в подкрепа на твърдяните отменителни основания и възраженията им в качеството на ответници сочат, че спорът по делото е досежно тълкуването и прилагането на относимите материалноправни норми - чл. 10, ал. 1 и чл. 62, във вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ във вр. с наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Община Варна.

1. По приложението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ:

Преди да премине към обсъждане на твърденията и доводите на страните относно данъка върху недвижимите имоти съдът счита за необходимо изрично да посочи, че основен принцип в данъчното право е принципът на законоустановеност на данъците. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията гражданите плащат данъци, установени със закон. "Проява на конституционните принципи на правовата държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма" - казва Конституционният съд в решение № 9 от 20.06.1996 г. по конституционно дело № 9/1996 г. "Нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което се отнасят" (пак там). Тези конституционни принципи на данъчното право, приложени към предмета на делото изискват дължимостта на данъчното задължение на "Динко 1" ЕООД да бъде определено при прилагане на действалата за съответния данъчен период материалноправна данъчна норма. Дори когато с последващо изменение на данъчна норма е въведен облекчен режим на определяне на данъчния обект, ако не е налице изрично придадено от законодателя обратно действие на правната норма няма основание данъкът да се определя чрез прилагането на данъчен фактически състав, който не е бил действащ за съответния данъчен период.

Както правилно приел и съдът, чл. 10, ал. 1 ЗМДТ определя данъчния обект - предмета на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти. Съгласно разпоредбата с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията. Това е редакцията на разпоредбата до изменението й, публикувано в Държавен вестник бр. 39 от 20.05.2011 г. С изменението на Закона за опазване на земеделските земи, Държавен вестник бр. 39 от 20.05.2011 г., законодателят измени и чл. 10, ал. 1 ЗМДТ като добави израза: "и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. "

Процесният данъчен период е 01.04.2008 г. - 31.12.2012 г.

Следователно в рамките на този данъчен период приложими са две различни редакции на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - до 23.05.2011 г. и след 23.05.2011 г.

Какво установява разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в двете й редакции?

За целите на данъчното облагане законодателят е приел, че релевантно е предназначението на недвижимия имот. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл. 8 ЗУТ законодателят е регламентирал конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните територии могат да имат. Следователно всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл. 7, ал. 2 ЗУТ, в една от установените седем категории територии и има едно от предвидените в чл. 8 ЗУТ конкретно предназначение.

В чл. 10, ал. 1 ЗМДТ законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение.

Първата група са поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места и селищните образования. Населено място, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е историческо и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Селищно образование - ал. 2 на чл. 3 ЗАТУРБ, е територия извън строителните граници на населеното място, определена със строителни граници, устроена за осъществяване на специфични функции, която няма постоянно живеещо население. И населеното място, и селищното образование представляват урбанизирана територия, а съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ границите на териториите на населените места и селищните образования се определят с общия устройствен план. Съгласно § 5, т. 6 ЗУТ "територия на населеното място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. А съгласно чл. 8 и чл. 112, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение на всеки поземлен имот, като чл. 8, т. 1 ЗУТ изрично определя възможното конкретно предназначение за урбанизирани територии, т. е. за населено място и селищно образование.

Втората група са поземлените имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образования, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Член 8, т. 1 ЗУТ регламентира възможността отделни поземлени имоти извън урбанизираните територии, т. е. извън населените места и селищните образования, да имат посоченото в нормата предназначение.

Следователно в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ законодателят е приложил дадената в чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ по-широка дефиниция на понятието "територия на населеното място", отколкото дефиницията, дадена в § 5, т. 6 ЗУТ. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ "територия на населеното място" е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Този законодателен подход е проява на властта, която местната власт има върху територията на общината, която с оглед на чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ е съвкупността от територията на населените места, които са включени в общината. Този подход е проява и на посочения по-горе принцип на данъчно облагане - на облагане с данък подлежат имотите, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ, независимо къде се намират - в строителните граници на населеното място или в границите на неговото землище.

Горното, съотнесено към фактите по делото сочи, че имотите на "Динко 1" ЕООД, като находящи се в землището на с. Тополи, трябва да попадат в някоя от предвидените в чл. 7, ал. 1 ЗУТ територии и да имат съответно предвидено за тях конкретно предназначение. По делото не се твърди, че тези имоти попадат в горски или в защитени територии, или в територии за възстановяване, за транспорт, за водни обекти и съответно имат предвиденото за тези територии конкретно предназначение. Спорът по делото е дали процесните имоти имат конкретно предназначение на земеделски земи или имат предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ конкретното предназначение на един поземлен имот по чл. 8, т. 1 ЗУТ се доказва с влязъл в сила подробен устройствен план. Конкретното предназначение на един поземлен имот за земеделска земя се доказва с общ устройствен план на територията на съответната община или населено място в обхвата, определен в чл. 106 и 107 ЗУТ, или чрез фактическото му ползване, ако попада в територия без устройствен план - чл. 9, ал. 1 ЗУТ, или чрез посоченото в кадастралната карта трайно предназначение - чл. 25, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), или чрез карта на възстановената собственост - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

По делото органът не представил заповед за одобрение на подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3, съответно чл. 108, ал. 1 ЗУТ с предмет определяне на конкретното предназначение на поземлените имоти, собственост на "Динко 1" ЕООД, находящи се в землището на с. Тополи. Той и не твърди, че такъв план е бил приет и е бил действащ в рамките на данъчния период.

От приложените по делото доказателства - скица № 335 от 07.05.2012 г., издадена от началник отдел "Кадастър и регулация" в Община Варна, е видно, че процесните имоти са нанесени в кадастралния план на Западна промишлена зона още 1996 г. и 2002 г. В скицата е посочено, че "Регулацията не е приложена на място". Щом става въпрос за неприложена регулация това значи, че за Западна промишлена зона би следвало да съществува одобрен по реда на Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ отм.) регулационен план. Регулационният план е един от установените в чл. 21, ал. 2 ЗТСУ (отм.) видове подробен устройствен план. Дали такъв план съществува, дали по отношение на него е приложен § 6 ЗУТ органът нито твърди, нито установил по делото.

Индиция за наличие на някакъв устройствен план за територията, на която се намират процесните поземлени имоти, следва и от представените по делото удостоверение № 20080311133618 от 11.03.2008 г., издадено от Агенцията по вписванията, и от нотариално заверени декларации на Господин Господинов и Костадин Костадинов, л. 84 и 85, с които са декларирали съгласие за апортиране на собствените си недвижими имоти в "Динко" ООД (доказателства за правоприемство между "Динко" ООД и "Динко 1" ЕООД по делото няма, но страните по делото не спорят досежно този факт). И в двата документа поземлените имоти са посочени с номера "по плана на Западна промишлена зона". Какъв е този план и какво той установява органът нито сочи, нито доказал по делото.

Органът представил по делото писмо от дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" в Община Варна (виж по-горе т. III. 6 от фактите). В писмото е посочено, че "устройствената зона", в която попадат поземлените имоти на "Динко 1" ЕООД след 14.09.2012 г., е урбанизирана територия. В писмото не се съдържа информация за релевантния за данъчното облагане период от 01.04.2008 г. до 14.09.2012 г. Освен това влезлият в сила на 14.09.2012 г. общ устройствен план на Община Варна определя характера на територията, на която се намират процесните имоти - урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед на чл. 106 ЗУТ, конкретното предназначение на тези имоти.

Следователно по делото органът не доказал процесните имоти да имат установено с влязъл в сила подробен устройствен план предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ за целия период на данъчно облагане така, както изисква чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - за периода до 14.09.2012 г. по делото няма представени доказателства за влязъл в сила подробен устройствен план, а за периода след 14.09.2012 г. представените доказателства за влязъл в сила общ устройствен план не доказват конкретно предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, тъй като първо, общият устройствен план не определя конкретното предназначение на поземления имот, и второ, планът има действие занапред.

За определения със съдебното решение данък недвижими имоти за периода 14.09.2012 г . 31.12.2012 г. съдебното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.

За периода 01.04.2008 - 14.09.2012 г. съдът приел, че статуса на процесните поземлени имоти на земеделска земя е доказан от представеното по делото писмо, изх. № АУ-09-22/1, на директора на областната дирекция "Земеделие" - Варна (т. III. 7 от фактите). Първо, както бе посочено по-горе предназначението на един имот за земеделска земя може да бъде установено чрез влязъл в сила общ устройствен план, кадастрална карта, фактическо ползване или карта на възстановената собственост. По делото не е представено нито едно от относимите доказателства. Представеното по делото писмо за установяване на отрицателен факт - непровеждане на процедура по промяна на предназначението на поземлените имоти не установява релевантния юридически факт - предназначението на имотите. И второ, до 23.05.2011 г. - влизането в сила на изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с което е добавено изискването да е променено предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, факта извършена ли е процедурата за промяна на предназначението по реда на Закона за опазване на земеделската земя е ирелевантен.

Макар конкретното предназначение на поземлените имоти за целите по чл. 8, т. 1 ЗУТ да се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗУТ, не винаги влезлият в сила подробен устройствен план значи завършен фактически състав на промяната на предназначението на имота. Когато имотът е земеделска земя, с оглед определянето й в чл. 2 ЗОЗЗ като основно национално богатство и забраната за използването й за цели, различни от земеделските, законодателят е въвел специален ред за промяна на предназначението.

Член 24, ал. 1 ЗОЗЗ, редакция до Държавен вестник, бр. 87 от 05.11.2010 г., и чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ, редакция до Държавен вестник бр. 39 от 20.05.2011 г., сочат, че след влизане в сила на генерално-застроителен или парцеларен план, съответно след влизане в сила на подробен устройствен план собственикът на земеделската земя предлага промяна на предназначението й за неземеделски нужди. Едва с решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя и заплащането на дължимата такса - чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ, редакция към процесния период, фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя е завършен и тя юридически е престанала да има качеството на земеделска по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Следователно до тогава, докогато не е завършена процедурата по Закона за опазване на земеделските земи не е налице и довършен фактически състав на промяна на предназначението на земеделската земя.

Тази законово установена процедура на промяна на предназначението на земеделски земи не е синхронизирана с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ до 23.05.2011 г. За целите на данъчното облагане законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, редакция до 23.05.2011 г., е приел като правопораждащ промяната на предназначение на земеделската земя единствено факта на влизане в сила на подробен устройствен план, с който е променено предназначението на земеделската земя. Това значи, че независимо от непроведеното производство по реда на чл. 24 ЗОЗЗ за целите на данъчното облагане с влизане в сила на подробния устройствен план е налице и промяна на предназначението на земеделската земя. Това обуславя попадането й в обхвата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, доколкото определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, ал. 1 ЗУТ.

Едва с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, Държавен вестник бр. 39 от 20.05.2011 г., законодателят синхронизира режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с този по действащите други закони като прие, че освен влезлият в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, за да е налице облагаем с данък недвижими имоти обект е необходимо да бъде извършена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следователно след 23.05.2011 г., за да е налице промяна на предназначението на имота за целите на данъчното облагане не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, а е необходимо да е приключила и процедурата по специалния закон - в случая по чл. 24 ЗОЗЗ, но до тази дата непроведената процедура по Закона за опазване на земеделската земя е ирелевантен факт.

Следователно за периода до 23.05.2011 г. от факта на неизвършено производство за промяна на предназначението на поземлен имот - земеделска земя, по реда на Закона за опазване на земеделските земи не може да се прави какъвто и да е извод за предназначението на имота, а за периода след 23.05.2011 г. по делото не са ангажирани доказателства за завършена процедура за промяна на предназначението на земеделските земи.

Видно от изложеното съдът не установил правилно съдържанието на приложимата материалноправна норма - чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. За да бъде един недвижим имот обект на данъчно облагане е необходимо с влязъл в сила подробен устройствен план за него да е определено конкретно предназначение по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗУТ независимо дали имотът се намира в строителните граници на населените места или в границите на землището на населеното място. Ако съответният поземлен имот е земеделска земя до 23.05.2011 г. е ирелевантно за данъчното облагане провеждането на процедурата по Закона за опазване на земеделската земя, а след 23.05.2011 г. поземленият имот е предмет на данъчно облагане само ако процедурата по Закона за опазване на земеделската земя е приключена.

Като не установил правилно съдържанието на относимата материалноправна норма съдът не установил правилно и релевантните юридически факти. Съдът неправилно приел, че за периода 01.04.2008 г. - 23.05.2011 г. непроведената процедура по реда на Закона за опазване на земеделската земя доказва, че процесните поземлени имоти са земеделска земя за целите на данъчното облагане. Той не отчел, че по делото не е доказано с влязъл в сила подробен устройствен план конкретно предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ на имотите на "Динко 1" ЕООД. Независимо от установеното неправилно тълкуване на материалния закон и в резултат на това неправилно ценене на доказателствата по делото крайният извод на съда за недължимост на данъка е правилен, защото по делото не е доказано конкретно предназначение на процесните имоти по чл. 8, т. 1 ЗУТ, установено с влязъл в сила подробен устройствен план.

Вярно е, че съдът не указал на органа, съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Но същественото нарушение на съдопроизводствените правила е порок на съдебното решение, за който съдът не следи служебно - per argumentum a contrario от чл. 218, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по посочените в жалбата пороци на решението. Порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът - началник отдел "Местни данъци" в Община Варна, не твърди в касационната жалба. Поради това на основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не може да отмени съдебното решение в обжалваната част.

С оглед на горното, при спазване на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 220 АПК, независимо от неправилните мотиви и с оглед на правилността на крайния извод на съда касационният съд следва да остави в сила решението в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения № МД-АУ-106 от 06.06.2013 г., с който на "Динко 1" ЕООД за периода 01.04.2008 г. - 13.09.2012 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти.

1. По приложението на чл. 62, във вр. с чл. 64 ЗМДТ:

Ноторно е, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между подлежащ на данъчно облагане недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ, но това е първото условие, което следва да е налице, за да се преценява наличието на другия релевантен юридически факт - престирането на услугата.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.

С оглед на изложеното по-горе процесните имоти на "Динко 1" ЕООД не са облагаеми с данък недвижими имоти, тъй като не са поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на с. Тополи - в неговото землище, и за които има влязъл в сила подробен устройствен план, с който конкретното им предназначение е определено на такова по чл. 8, т. 1 ЗУТ.

Щом недвижимите имоти, предмет на оспорения акт за установяване на задължения по декларация, не са имоти, за които се дължи данък, то те не са и имоти, за които се дължи такса за битови отпадъци. "Динко 1" ЕООД няма качеството на задължен за таксата правен субект. Поради това съдът не следва да обсъжда налице ли са останалите елементи на фактическия състав на дължимост на таксата - кметът на общината дали е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и дали е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя; недвижимият имот, за който се заплаща таксата, дали е в рамките на границите на района, определен от кмета на общината; общината фактически дали е извършвала дейността по предоставяне на услугата и доказан ли е този факт по делото.

Видно от изложеното съдът като не отчел липсата на елемент от фактическия състав, при наличието на който "Динко 1" ЕООД е задължен за такса битови отпадъци правен субект, постановил неправилно съдебно решение - в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство, досежно тази част от предмета на делото, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и за изясняване на делото не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, поради което касационният съд следва да реши спора по същество. С оглед на установеното, че процесните имоти нямат характера на облагаем с данък върху недвижимите имоти обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за тези имоти "Динко 1" ЕООД не е задължено по смисъла на чл. 64 ЗМДТ лице. Това прави акта за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-016 от 06.06.2013 г. в частта, с която на дружеството за периода 01.04.2008 г. - 31.12.2012 г. е определена такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 19 151, 41 лв. и лихва за забава в размер на 5 355, 23 лв. незаконосъобразен и съдът следва да го отмени.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора "Динко 1" ЕООД искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Варна, юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" в Община Варна, да заплати на дружеството направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, за касационното производство са 25, 00 лв. държава такса и 5 200, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 262908 от 03.10.2014 г. За първоинстанционното съдебно производство разноските са 5 466, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 242841 от 04.09.2013 г., 256, 00 лв. депозит на съдебно-техническа експертиза, 256, 00 лв. депозит за съдебно-икономическа експертиза, 50, 00 лв. държавна такса и 20, 01 лв. деловодни разноски. Държавната такса и адвокатското възнаграждение за касационното производство са дължими изцяло, тъй като касационната жалба на "Динко 1" ЕООД е уважена изцяло, а касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" не е уважена. Разноските за първата инстанция - 532, 01 лв. деловодни разноски, депозит и такси и 5 466, 00 лв. платено адвокатско възнаграждение - общо 5 998, 01 лв., са дължими при отчитане на влязлото в сила съдебно решение, с което оспореният акт е признат за законосъобразен за установения с него данък недвижими имоти за периода 14.09.2012 г. - 31.12.2012 г. в размер на 2 091, 93 лв. и лихви - 127, 52 лв. Пропорционалното на този размер на установеното задължение адвокатско възнаграждение е 193, 97 лв. Следователно от направените от "Динко 1" ЕООД разноски за първата и втората инстанция в размер общо на 11 223, 01 лв. съдът следва да осъди Община Варна да заплати на "Динко 1" ЕООД направените разноски в размер на 11 029, 04 лв. Органът - директорът на дирекция "Местни данъци", не е направил в настоящата инстанция възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът следва да постанови заплащането му в доказания размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд