Решение № 538 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2012 г.

Решение № 538 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по реда на чл. 185 от АПК е образувано по жалба, подадена от Иван Данков Стоянов, в качеството му на физическо лице, и дружеството "Стоянов" ЕООД със седалище град Видин, представлявано от жалбоподателя Стоянов.

С жалбата се оспорват § 1, т. 7, т. 8 и т. 10, б. "б" от Постановление № 338/9.12.2011 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.) (ПМС № 338/2011 г.), с които се правят изменения на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 2004 г.

С определение от 6.04.2012 г. г. съдът е приел за допустимо оспорването, като същото на основание чл. 188 във вр. с чл. 181, ал. 1 от АПК е съобщено чрез обявление в ДВ, бр. 31 от 20.04.2012 г.

Доводите на жалбоподателите, оспорващи изменението на ПМС № 338/2011 г., могат да се обобщят така:

• Изменението на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (Наредбата), следващо се от § 1, т. 8 от ПМС № 338/2011 г, е в пряко противоречие с чл. 39, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и не съответства на целите на същия закон. Противоречието е описано като отпадане на съществуващото до изменението в чл. 356, ал. 3, т. 7 от Наредбата задължение на ползвателите на автомобилни газови уредби (АГУ) да ги регистрират преди въвеждането им в експлоатация (новомонтирани и преустройство на монтирани вече устройства), каквото задължение предвижда самият чл. 39, ал. 1 от ЗТИП. По отношение несъответствието с целите на закона е посочено, че липсата на регламентация на реда за осъществяване на първоначални регистрации на АГУ води до реална опасност от въвеждане в експлоатация на опасни газови инсталации, което и в противоречие с целите на ЗТИП, заложени в чл. 2, чл. 31 и чл. 32 от същия.

• Съвкупното действие на § 1, т. 7 и т. 10, б. "б" от ПМС № 338/2011 г. има за резултат отменяне на задълженията на ползвателите на съоръжения с повишена опасност във връзка с осигуряване на тяхната безопасна експлоатация и се занижава значително контрола по отношение извършване на периодичните технически прегледи на автомобили с монтирани АГУ, което е в несъответствие с целите на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

• Нормативната промяна, мотивирана с Правило 67 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН) е несъответстваща на целите на споменатото правило, поради което и в противоречие със самото него. Посочва се, че при липсата на специализирани технически служби за провеждане на съответните тестове при изпитание на газовото оборудване на превозни средства при неговото одобряване, то Правило 67 не може да бъде изпълнено, което има за резултат липсата на адекватен контрол върху новомонтираните АГУ и периодичния надзор върху същите.

Ответната страна - Министерският съвет на Република България, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Поддържа се, че обжалваните текстове не противоречат на закона, тъй като видно от доклада на вносителя, измененията са продиктувани и от няколко европейски директиви, цитирани в доклада.

Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на делото по същество дава заключение за неоснователност на жалбата. Посочено е, че не може да се приеме, че разпоредбите на § 1, т. 7, т. 8 и т. 10, б. "б" от ПМС № 338/2011 г. създават нов административен ред, както се твърди в жалбата. Същите само детайлизирали разпоредбите на ЗТИП. В този смисъл Министерският съвет не е излязъл извън пределите на своята компетентност, оспорваните разпоредби не се явяват в противоречие, а в съответствие с разпоредбите на ЗТИП и не е допуснато нарушение по чл. 15, ал. 1 Закона за нормативните актове (ЗНА).

След като обсъди доводите на оспорващите, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът приема следното:

Съгласно § 1, т. 7 от ПМС № 338/9.12.2011 г. се отменя раздел Х "Безопасна експлоатация на АГУ" от глава осма на Наредбата. Като последица от нормативната промяна отпадат съдържащите се в чл. 321 - чл. 325 от Наредбата конкретно описани задължения за ползвателите на АГУ, свързани с безопасното и безаварийно ползване на устройствата.

Съгласно § 1, т. 8 от ПМС № 338/09.12.2011 г., в чл. 356, ал. 3 от Наредбата думите "чл. 1а, т. 2, 4, 5, 7 и 8" се заменят с "чл. 1а, т. 2, 4, 5 и 8". При тази промяна отпада задължението за ползвателите на АГУ да ги регистрират пред избран от тях орган за технически надзор - лица, получили лицензия за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност (СПО) по ред на Наредбата за условията и реда за издаване на лицензни за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията.

Съгласно § 1, т. 10, б. "б" от ПМС № 338/9.12.2011 г. отпада задължението на ползвателите на АГУ да предоставят автомобила с АГУ на орган за технически надзор за извършване на видовете прегледи, уредени в чл. 359, ал. 1, т. 1 - 7 от Наредбата.

Конкретно разглежданите изменения в нормативната уредба следва да се обсъдят при съобразяване с общото изменение на Наредбата, настъпило по силата на § 1 от ПМС № 338/9.12.2011 г. В тази връзка следва да се посочи, че по силата на комплексното действие на разпоредбите, включени в § 1, автомобилните газови уредби отпадат изцяло от предмета на регулиране на Наредбата. Като резултат се отменя действието на разпоредбите в Наредбата, уреждащи техническите изисквания, правилата и нормите за устройството на АГУ, изискванията за техния монтаж и безопасната им експлоатация, редът за осъществяване на първоначален и последващ периодичен, инцидентен и условно обусловен технически надзор, както и редът за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и издаване на удостоверения на лица за поддържане, ремонтиране и преустройване на АГУ.

Конкретните оплаквания на жалбоподателя са свързани с опасенията му, че с настъпилата промяна по силата на сега разглежданите разпоредби от ПМС № 338/9.12.2011 г. на МС, се губи създадено правно положение, което гарантира условия за безопасното ползване на АГУ, обезпечено от наложен ред за квалифициран технически надзор и административно установени задължения за ползващите уредбите да следят за изправността и правилното използване на същите. Възражения относно компетентността, формата и спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта, не се правят.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Няма спор по делото, че оспореният нормативен акт е постановен от компетентния орган - Министерския съвет, в рамките на предоставените му правомощия. По силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗНА Министерският съвет издава постановления, когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Настоящото съдебно производство е образувано по жалба, с която се оспорват § 1, т. 7, т. 8 и т. 10, б. "б" от ПМС № 338/2011 г., с които се правят изменения на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ.

Административнопроцесуалният кодекс регламентира в чл. 75 и сл. реда за издаване на нормативни актове, като в чл. 80 от АПК е прието, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗНА.

От представената административна преписка се установява, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становище, предложения и възражения. По делото са налице доказателства, от които се установява, че преди да бъде внесен за обсъждане проектът за изменение на Наредбата, същият е бил съобщен съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация на всички областни управители и министерства. В тази връзка на л. 49 и сл. от делото е приложена справка, на която са отразени становищата, получени след съгласуването на проекта на постановление на МС, т.е. вносителят е изпълнил задължението си по чл. 27 от ЗНА преди разглеждането на проекта от МС той да се съгласува с органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.

По делото няма спор относно изпълнението на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, регламентиращ правилото, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Жалбоподателят не твърди, че правото му на участие в производството по подготовка на актове, засягащи неговите законни интереси, е нарушено. При това положение, съдът намира, че макар да не се представени доказателства за изпълнението на цитираната разпоредба, то в случая дори и да е налице пропуск да бъде изпълнено задължението по чл. 26, ал. 2 от ЗНА, то допуснатото нарушение не е съществено спрямо преценката за законосъобразността на процесния нормативен акт.

Що се касае до съответствието на акта с Конституцията и нормативните актове от по-висока степен, то същото е налице, противно на твърденията в жалбата. Приетият от Министерския съвет подзаконов нормативен акт в оспорената му част е съответен на целта на закона, не противоречи на норми от по-висок ранг и е постановен при липса на нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА.

Автомобилните газови уредби по своето естество са вид горивна уредба, която може да бъде компонент, принадлежност или част от горивната система на моторните превозни средства, чиито двигатели работят със сгъстен природен газ изцяло или като алтернатива на течно бензиново гориво. Като такива същите подлежат на типова одобрение като съставна част от новите моторните превозни средства или като отделен компонент, проектиран, произвеждан и предназначени за монтиране в превозни средства. В тази връзка административният контрол върху одобряване на превозните средства, уреден изрично, но не само в Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Наредба № 60), гарантира висока степен на безопасност и опазване на околната среда от страна на появяващите се на пазара нови превозни средства, компоненти и отделни технически възли.

Монтажът в превозните средство на горивна уредба, ползваща сгъстен природен газ, е свързано безспорно с основните системи за обезпечаване на безопасност при ползването на превозните средства и опазване на околната среда. Необходимостта от контрол върху тези уредби е наложена във времето и не подлежи на съмнение, доколкото безопасността на ползващите превозните средства е от първостепенно значение при зачитане правото на потребителите на достъп до технически изправни вещи, чието естество включва и естествен риск при ползването им.

Независимо дали АГУ се възприемат като инсталация, работеща на природен газ по смисъл на чл. 1а от Наредбата и като такава попада в определението "съоръжение с повишена опасност" по см. на ЗТИП, спрямо което е наложителен технически надзор към устройството му и последващата му експлоатация, или същата се възприема като компонент или съставна част от превозното средство по см. на Наредба № 60, то целите и при двете нормативни уредби са припокриващи се. При условие, че както установеният контрол по реда на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, така и този по Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета имат за цел да създадат условия, които гарантират пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, то възражението, че отмяната на оспорваните текстове от Наредбата е в противоречие с целите на ЗТИП следва да се приеме критично. Видно от мотивите за законодателната промяна, изложени в доклада на председателя на ДАМТН и доклада на МИЕТ, същата има за цел изрично да "изчисти" съществуването на дуалистична нормативна уредба спрямо устройството, експлоатацията и техническия надзор върху горивните уредби на превозните средства, работещи със сгъстен природен газ.

Следователно, противоречието между оспорваните разпоредби с целите на ЗТИП от една страна е неточно като позоваване, доколкото АГУ принципно отпадат от приложното поле на цитирания закон, а от друго, защото целите на ЗТИП се припокриват с тези, заложени в чл. 1, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и съответстващото приложение на Наредба № 60, въвеждаща изискванията на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (ОВ, I 263/9.10.2007 г.) и на Регламент (ЕО) № 1060/2008 на Комисията от 7 октомври 2008 г. за замяна на приложения I, III, IV, VI, VII, XI и XV към Директива 2007/46/ЕО.

При съобразяване с горните мотиви следва да се отхвърли като неоснователно и възражението, че изменението на Наредбата, следващо се от § 1, т. 8 от ПМС № 338/2011 г., е в пряко противоречие с чл. 39, ал. 1 от ЗТИП, предвиждащ, че ползвателят на съоръжение с повишена опасност е длъжен да го регистрира пред органите за технически надзор и да им предостави техническата му документация. На първо място, самото възражение е вътрешно противоречиво. При действието на чл. 39, ал. 1 от ЗТИП задължението за регистрация на СПО е уредено със закон и с отмяната на чл. 356, ал. 1 от Наредбата по силата на § 1, т. 8 от ПМС № 338/2011 г. правната сила на законовата разпоредба не се засяга. На второ място - "регистрирането" на АГУ за осъществяване на типов технически надзор върху същите като отделен компонент на превозните средства или като съставна част от окомплектовано превозно средство е задължение на производителя, пускащ съответния продукт на пазара, а конкретния контрол за съответствието на АГУ с изискванията за безопасност при експлоатация се осъществява от една страна посредством реда за проверка техническото състояние на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и преглед за техническата им изправност по реда на Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а от друга - при периодичен технически контрол по Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Що се касае до възражението, че нормативната промяна, мотивирана с Правило 67 на ИКЕ-ООН, е несъответстваща на целите на споменатото правило, поради което и в противоречие със самото него, същото следва да се отхвърли. По силата на Решение 97/836/ЕО на Съвета, Правилникът на ИКЕЧООН, част от което са правила 67 и 110, е включен в процедурата за типово одобрение на Съюза било като изисквания за типово одобрение на ЕО на превозни средства, било като алтернативи на съществуващото законодателство на Съюза. По силата на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 60 във вр. с

Приложение № 2, част 2, т. 3 от същата наредба, до изменението на Директива 70/221/ЕИО, включващо и резервоари за газообразни горива, правила 67 и 110 на ИКЕ - ООН, касаещи резервоарите за природен газ, се признават за съпоставими на Наредба № 67 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на резервоарите за течно гориво и на задната нискоразположена защита и за одобряване типа на задна нискоразположена защита. При тази нормативна установеност не може да се сподели, че по отношение типовото одобрение на газовите уредби като система или компонент на превозните средства е налице някакво законово противоречие, следващо се от общата промяна в Наредбата, обосновано от липсата на специализирани технически служби за провеждане на съответните тестове при изпитание на газовото оборудване на ППС при неговото одобряване. Редът и начинът за осъществяване на одобряването по отношение на техническото съответствие е ясно уреден и изключва съмнение относно приложимостта му. Що се касае до периодичния преглед на газовите уредби, то възраженията на жалбоподателя в тази посока могат да се определят като лична негативна оценка за настъпилата промяна в контрола, мотивирана с презумпция за нулева алтернатива от гледна точка на вида и предмета на контрол, осъществяван от органите по технически надзор по ЗТИП. Така мотивирано възражението, при условие, че по въпроса липсва изрична законова уредба, е несъстоятелно, доколкото преценката на МС за това как и от кого да се извършва периодичният контрол е въпрос по целесъобразността, който не подлежи на съдебен контрол.

С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорените разпоредби на § 1 от ПМС 338/9.12.2011 г., с които се отменя глава осма раздел Х от Наредбата и се изменя чл. 356, ал. З и чл. 359 от същата, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Правоимащата страна - МС, не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,