Решение № 17158 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2019 г.

Решение № 17158 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. с ЕТ "Д. Д.-Агро", подадена чрез адв. Стефанова, срещу решение № 148 от 10.04.2019 г. по адм. дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд – Д. и частна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Димова, срещу определение № 187 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд – Д.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В., е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 838. 75 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението. Счита, че материалният интерес по делото е в общ размер на 43 615. 10 лв. (главница и лихви), а не както е приел съда – само в размер на 31 375. 10 лв. – главницата. Съдът е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 838. 75 лв., като към материалният интерес се включат и съответните лихви в размер на 12 240 лв. Иска определението да бъде отменено. Ответникът – Д. Д., не е взел становище по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и частната жалба, правилността на решението и определението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: По касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в оспорената му част, с който на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и задължения за мораторни лихви по чл. 175, ал. 1 за 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 31 375. 10 лв. и дължимата лихва в размер на 12 240 лв. Органите по приходите са приели, че видно от представени справки на ревизираното лице като физическо лице е изплатена рента за ревизирания период от същия в качеството му на ЕТ. Установено е, че изплатената рента е за собствени негови земи. Ревизираното лице е представило договори за наем, сключени между него като ЕТ и физическо лице. С обжалваното решение съдът е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000817006560-091-001 от 28.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., в частта му, с която допълнително е определен данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 31 375. 10 лв. и лихви в размер на 12 240 лв., потвърден с решение № 355 от 12.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. при ЦУ на НАП и ЕТ "Д. Д.-Агро" е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" – гр. В. при ЦУ на НАП сумата от 1 257. 50 лв., разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови спорното решение съдът е приел е за неоснователно отчетени като разходи, сумите които жалбоподателят е платил на себе си като рента, предвид което е приел, за правилно преобразувана данъчната основа в посока увеличение със суми, които едноличният търговец е заплатил на себе си като физическо лице. На това основание не са признати за данъчни цели разходите изплатени като рента и със същите е увеличен на основание чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) финансовия резултат на ЕТ за 2013 г. и 2014 г. и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в посочения в РА размер и съответните лихви. Решението е правилно. Съдът е изложил конкретни мотиви във връзка с оплакванията на ревизираното лице и е обсъдил съвкупно всички събрани по делото доказателства и въз основан на тях е стигнал до правилни правни изводи. По делото не е било спорно, че през ревизирания период касаторът е местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в Република България, в качеството на едноличен търговец и регистриран земеделски производител е декларирал данък за 2013 г. в размер на 36 458. 53 лв. и преотстъпен данък в размер на 21 988. 74 лв. Установено е също, че жалбоподателят е изплатил сам на себе си рента за 2013 г. в размер на 451 384. 20 лв. въз основа на обработването на собствена земеделска земя, за което едноличният търговец е сключил договори за наем сам със себе си. За 2014 г. е установено, че жалбоподателят си е изплатил сам на себе си рента от 468 800 лв., която също била осчетоводена като разход по дебита на сметка 602 "Разходи за външни услуги". Видно от заключението на вещото лице в отговора на въпрос 9, на л. 9, през 2014 г. жалбоподателят си е изплатил рента и за предходните стопански години на 2010 г. от 57 205. 90 лв. и 2013 г. от 68 446. 36 лв., в общ размер на 125 652. 26 лв. В ревизионния акт е посочено, че декларирания счетоводен финансов резултата следва да се увеличи със сумата от 594 452. 26 лв. (468 800 лв. + 125 652. 26 лв.). Органите по приходите са преобразували декларирания финансов резултат за 2013 г. и 2014 г. като са го увеличили със сумата на изплатените ренти от ЕТ "Д. Д. -Агро" на Д. Д. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Безспорно е установено по делото, че земеделските земи, са придобити по време на брака и представляват съпружеска имуществена общност. Отдаването им под наем е действие на обикновено управление, съгласно чл. 24, ал. 2 от Семейния кодекс. П. по договора възниква между съпруга, който го е извършил, Д. Д. и ЕТ "Д. Д.-Агро". Процесните земи са само отдадени под наем, а не са включени в имуществото на ЕТ, който факт не е опроверган и с приетите по делото доказателства. Настоящият състав намира, че договорът за предоставяне на земеделски земи под наем или аренда по правило е двустранен, т. е. за неговата валидност са необходими две насрещни волеизявления на две различни лица. В съдебната теория и практика е прието, че с регистрацията на едноличния търговец не възниква субект (лице), различно от физическото лице, в какъвто смисъл е ТР № 2/27.12.2001 г. по т. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. ЕТ не притежава качеството на юридическо лице. Липсата на нов и различен правен субект препятства възможността едно и също лице да влезе в договорни отношения сам със себе си. След като не е упражнил правото си по чл. 27 ЗДДФЛ, едноличният търговец незаконосъобразно е начислил и отчел като разходи при формиране на годишната данъчна основа, изплатените на физическото лице ренти за ползване на земеделска земя за ревизирания период. Така осчетоводеният разход е документално необоснован, което е основание за преобразуване в посока увеличение на финансовия резултат на Д. Д., в качеството му на ЕТ "Д. Д.-Агро" по чл. 26, т. 2 ЗКПО за процесната 2013 г. и 2014 г. и върху получената разлика, определяне на допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и лихви за забава. Съдът е постановил, правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 257. 50 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото - 31 375. 10 лв. По частната жалба: С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. при ЦУ на НАП за изменение на решение № 148 от 10.04.2019 г. по адм. дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд – Д. в частта на присъдените разноски. За да постанови спорното определение, съдът е приел, че определянето на размера на претендирано юрисконсултско възнаграждение следва да става само върху материалния интерес на главницата на установените с ревизионния акт данъчни задължения. По тези съображения материалният интерес е в размер на 31 375. 10 лв. и в постановеното решение съдът е изложил конкретни мотиви, защо размерът на установените лихви не може да оказва влияние при определянето на юрисконсултското възнаграждение. Определението е правилно. Съдът правилно е приел, че определянето на размера на претендирано юрисконсултско възнаграждение следва да става само върху материалния интерес на главницата на установените с ревизионния акт данъчни задължения. Размерът на установените лихви може да бъде различен, в зависимост от продължителността на ревизионното производство, а също и от началната дата на образуването му, върху които ревизираното данъчно-задължено лице не може да влияе. В случая присъденото юрисконсултско възнаграждение с постановеното решение е определено правилно върху материален интерес от 31 375. 10 лв., поради което молбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. при ЦУ на НАП за изменение на решение № 148 от 10.04.2019 г. по адм. дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд – Д., в частта на присъдените разноски правилно е приета за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение