Решение № 8179 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Коаттех ООД, чрез неговия пълномощник против решение 5289 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело 1131/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се отмени оспорения административен акт и да му се присъдят разноски за всички инстанции. Ответникът Община Аврен, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Общински съвет Аврен, чрез процесуалния си представител в писмено становище развива съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Останалите ответни страни Невафолинг ООД, З. Я. Н., С. Н. Н., В. Н. П., П. А. Б., С. Д. С. и В. Б. С., не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Коаттех ООД срещу решение 544 от 30.09.2021 г. на Общински съвет Аврен, взето с Протокол от редовно заседание 20 на 30.09.2021 г., с което е одобрен проект за изменение на действащ подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), приет със заповед 1475 от 21.08.2008 г. на кмета на Община Аврен, в частта за урегулирани поземлени имоти (УПИ): УПИ I-211.31, 211.32, УПИ II-211.16 за транспорт и инфраструктура, УПИ XVІІI-211.34, УПИ XVІ-212.2, УПИ XV-211.3, УПИ XІV-211.4 и УПИ VІ-211.10 в кв. 211-1, отговарящи на поземлени имоти с идентификатори 58445.211.31, 58445.211.32, 58445.211.16, 58445.211.34, 58445.211.2, 58445.211.3, 58445.211.4 и 58445.211.10 по КККР на местност Корията, землище на [населено място], Община Аврен, във връзка със заличаване на УПИ II-211.16 за транспорт и инфраструктура и обособяване на улица с цел осигуряване на достъп до урегулираните поземлени имоти и установяване на застроителен режим за УПИ XIX-211.31,211.32, УПИ XX-211.34, УПИ XXI-211.2, УПИ XXII-211.3 и УПИ XXIII-211.4 в кв. 211-1, и УПИ XIV-211.10 в новообразуван квартал 211-3, находящи се в местност Корията, землището на [населено място], Община Аврен, в режим на устройствена зона Пп (предимно производствена). Съдебният акт е постановен след връщане за ново разглеждане на делото при спазване на задължителните указания на касационната инстанция относно тълкуването и прилагането на закона, съответно и след отмяна на постановеното при новото разглеждане на делото решение в прекратителната му част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата в посочената част. Обжалваното в настоящото производство решение е по жалба на Коаттех ООД срещу решение 544 от 30.09.2021 г. на Общински съвет Аврен, взето с Протокол от редовно заседание 20 на 30.09.2021 г., в частта му, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване за УПИ VI-211.10, урегулиран като УПИ XIV-211.10 с установяване на застроителен режим за имота. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. При издаването му е спазена законоустановената форма, като допуснатото разминаване между отразяването в текстовата част на имота като УПИ XIV-211.10, а в графичната част като УПИ XXIV-211.10, не води до неяснота във волята на административния орган, а представлява очевидна фактическа грешка, чието отстраняване е възможно по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценката за правилното приложение на материалния закон е обвързана от посоченото във влязлата в сила част на решение 1268/06.10.2023 г. по същото дело. С оспореното изменение не се въвежда ново фактическо и правно основание, а единствено се намаляват размерите на отнетата за улица площ от имота. Без значение са доводите на страните дали улицата изпълнява функциите на обръщач по отношение на улица с идентификатор 58445.211.15, доколкото в настоящия процес не подлежи на преценка правилността на решението за предвиждане на улица, вместо за уширение за обръщане на автомобилите в обратна посока по смисъла на чл. 81, ал. 1, изр. второ ЗУТ. Според заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, улицата е проектирана с размери, съответстващи на нормативно определените съгласно чл. 77, ал. 1, т. 2, пр. второ от ЗУТ във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2 и чл. 80 Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Липсата на придружаващи планове за вертикално планиране, план-схеми за комуникационно-транспортната мрежа и за инженерната инфраструктура, не се отразява на материалната законосъобразност на оспорената заповед, доколкото и предвиденото изменение касае единствено намаляване на широчината на улицата от 8 м на 6 м. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ определя възможност за допълване на волята на административния орган чрез корекция на неспазеното изискване на чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Доколкото разработката касае само отделни имоти, макар и в два различни квартала, не е налице изискването по чл. 108, ал. 3 ЗУТ за проекти за изменение на един или група квартали. По отношение компонента план за застрояване, изменението касае единствено линията на застрояване с 2 м, съответно намаляването ширината на улицата. Следователно, изменението на застрояването е обусловено от промяната на уличната регулация, поради което законосъобразността на плана в регулационната му част по изложените съображения, то и частта за застрояване е законосъобразна. Непредставянето на графичните материали в частта на ПЗ по отношение Илюстрацията в съответствие с Приложение 3 към чл. 68, ал. 3 от Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, не представлява основание за материална незаконосъобразност, тъй като изведените с нормата изисквания са примерни, а не императивни. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изложил законосъобразни съображения относно компетентността на административния орган във връзка с постановеното и влязло в сила решение по другата част на жалбата на оспорващото дружество по отношение на изменението със същото решение на Общински съвет Аврен на негов имот УПИ XIV-211.4. В допълнение, този извод е следвало да се обоснове и със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение 5129 от 16.05.2023 г. по адм. дело 2405/2023 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в което съобразно специалната разпоредба на чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост, съдът е посочил като компетентен да одобри изменението на подробния устройствен план на [населено място] именно Общински съвет Аврен. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че допуснатата в графичната част на заповедта грешка по отразяване на новия номер на неговия урегулиран поземлен имот като УПИ XXIV-211.10, вместо УПИ XIV-211.10, води до нарушение на формата на заповедта, годно да доведе като правна последица до нейната отмяна като незаконосъобразна. Правилно административният съд е изложил съображения, че допуснатата техническа грешка не води до неяснота относно волеизявлението на административния орган. Разминаването в наименованието на имота на оспорващия в текстовата и графичната част на административния акт, не създава някакво съмнение относно конкретната воля на административния орган. От една страна, такова би могло да е налице при наличието на различни имоти със сходни номера или при толкова съществено неотговаряне на отразеното, водещо до изначална несъпоставимост на текстовата и графичната част. Освен това, графичната част освен сгрешената номерация за новото наименование на имота на оспорващия съдържа и правилно означеното такова по действащия регулационен и застроителен план от 2008 г., което елиминира евентуални съмнения относно предмета на решението за изменение на ПУП-ПРЗ. Към административната преписка са представени и множество писмени документи, включително и скици от кадастралната карта, които правилно отразяват номера и местоположението на въпросния имот. Както правилно е приела и решаващата инстанция, касае се за очевидна фактическа грешка, допусната в графичната част на решението, която не влияе върху валидността на акта, нито върху формираната от административния орган воля, изразена в разпоредителната част на акта. Настоящият състав не приема касационния довод за необходимост одобреното изменение на подробния устройствен план съгласно чл. 108, ал. 2 ЗУТ да бъде придружено от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други. Тези изисквания са относими към одобряването на първоначалните планове, но не и към тяхното изменение. Съответно ал. 3 от разпоредбата, изискваща подробните устройствени планове да се придружават от проект за вертикално планиране, намира приложение само при създаването на подробни устройствени планове и то за един или за група квартали, а не както е в процесния случай изменение на подробен устройствен план за отделни имоти, независимо от разположението им в два квартала. Съгласно нормата на чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при възникнали нови държавни или общински нужди за обекти собственост на държавата, на общините или на екплоатационните дружества или при отпадане необходимостта от изграждане на такива обекти. Законосъобразно е преценено, че водещ интерес е осигуряване на достъп до улица на всички собственици на имоти в двата процесни квартала, в съответния участък от тях. Неоснователен е касационният довод за неприложимост на цитираната правна норма, тъй като засегнатата от изменението площ не е общинска собственост, а представлява част от поземления имот на жалбоподателя, която не е отчуждавана. Предмет на изследваната разработка е предвидена по регулационния план от 2008 г. улица с ширина от 8 м, съответно в процесното изменение като с намалена ширина от 6 м. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, поради което в случая е приложимо соченото правно основание за изменение на подробния устройствен план. Въпросите за бъдещото отчуждаване на тази част от имота на оспорващия, съответно за ненастъпилото такова по отношение на предвидената по плана от 2008 г. улица, са такива по прилагането на подробните устройствени планове и не са относими към законосъобразността на обжалваното изменение. Според заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза предвидената улица съответства на относимата нормативна уредба. По отношение застроителния план, с изменението на ПЗ линията на застрояване се измества с 2 м в посока юг, съответстващо на намалената ширина на улицата. По този начин е спазено нормативно определеното 3 м отстояние от уличната регулационна линия, а различни промени с процесното изменение по отношение застрояването не се предвиждат. При тези факти първоинстанционният съд достига до правилен извод, че материалноправните предпоставки на за изменение на ПУП-ПРЗ в случая са изпълнени. По изложените съображения решението на Административен съд Варна е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касационната жалба Община Аврен следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и направените от тях пред касационната инстанция разноски, които представляват юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24, изр. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ. От Общински съвет Аврен също е заявена своевременно претенция за присъждане на разноски, за адвокатско възнаграждение, но същата не е съпроводена от доказателства за реалното извършване на такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Второ отделение,