Решение № 9756 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2012 г.

Решение № 9756 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Любка Ангелова Маринова от гр. София против решение № 2010/09.02.12 г., постановено от тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 9664/11 г. по описа на същия съд. С доводи за нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила се претендира отмяна на решението. Министърът на вътрешните работи, ответник по касационната жалба, в писмени бележки, изготвени от юрк. Стоев, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество касационната жалба е неоснователна по следните съображение: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство по жалбата на Любка Ангелова Маринова е Заповед рег. № К-4959/18.05.11 г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министреството на вътрешните работи /ЗМВР/ министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение с оспорващата, началник група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, категория "В" поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Тричленният състав на Върховния административен съд, въз основа и след преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите на страните, е приел, че предпоставките на закона за прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия са налице. Обсъдени в тази връзка са неоспорената в първоинстанционното производство Справка рег. № 0291/12.05.11 г. за осигурителния стаж на оспорващата, както и изготвеното от органа по чл. 268а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министреството на вътрешните работи /ППЗМВР/ предложение до министъра на вътрешните работи. Въз основа на тези доказателства и като е отчел, че специалният закон не вменява на административния орган задължение да сведе до знанието на държавния служител предложението на органа по чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК са неоснователни. Противно на твърдението в касационната жалба, съдът е почерпил информация за осигурителния стаж на оспорващата не от спарвка на НОИ/такава липсва в делото/ а от справката на СДВР, приложена на л. 9, представляваща официален документ за удостоверяване на отразените в нея обстоятелства, приложена като част от административната преписка и неоспорена от Маринова. От съдържанието на тази справка е установено, че последната има 36 години и 8 месеца осигурителен стаж, от които 24 години и 8 месеца в МВР на длъжности за държавни служители, въз основа на което обосновано е прието, че условието на чл. 69, ал. 2, т. 1 КСО е налице. Съгласно тази разпоредба държавните служители по ЗМВР при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на такива длъжности. Дори да се приеме, че в хода на административната преписка касационната жалбоподателка не е била запозната с обсъдените предложение и справка, не е имало пречка в съдебната фаза да оспори тези части от преписката и ангажира надлежни доказателства за оборване изложените в тях факти. Неоснователно се поддържа за произнасяне свръхпетитум. В мотивите на обжалваното решение тричленният състав е обсъдил неоспорените данни относно общия осигурителен стаж на лицето и този, набран на длъжности за държавен служител в МВР, при което обосновано е приел, че условието на чл. 69, ал. 2, т. 1 КСО е налице, въз основа на което е възприел извода си за съответствие на заповедта с материалния закон, респ. чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съдът не е бил длъжен да обсъжда ТП № 6/2007 г. на Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд, тъй като същото е по повод тълкуването и прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР, а настоящият казус е в приложното поле на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, приета след издаване на тълкувателния акт. С оглед изложеното и тъй като при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира наличието на други основания за отстраняване на съдебния акт от правния мир, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на II-ра колегия