Решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2016 г.

Решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ТРАНСФУЗИОННА ХЕМАТОЛОГИЯ [населено място] с пълномощник адв. М. П. от САК срещу решение № 2854 от 8.04.2016 г. по гр. дело № 13754/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е потвърдено решение от 1.10.2015 г. по гр. д № 19284/2015 г. на Софийски районен съд по трудов спор за законосъобразност на дисциплинарно уволнение, наложено на М. В. В. като директор на НЦТХ със заповед РД 15-86 на Министъра на здравеопазването. Уволнението е признато за незаконно поради нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ без да се разглежда трудовия спор по същество, съответно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са уважени. В обжалваното решение изискването на чл. 193, ал. 1 КТ е прието за нарушено от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание за посочени в 9 точки различни нарушения, съгласно заповед № РД-15/27.02.2015 г. на Министъра на здравеопазването. С писмо изх. № 74-7-9/25.02.2015 г., министърът е изискал даване на обяснения в 23 точки - констатирани в резултат на извършена проверка нарушения, като е поискано от д-р В., директор на НЦТХ, да представи писмени обяснения най-късно до 12 часа на следващия ден - 26.02.2015 г. като при твърдения да се посочат и доказателствата. Писмото е било връчено на последната в 17.00 часа на 25.02.2015 г. В обжалваното решение изискването на чл. 193, ал. 1 КТ е прието за нарушено от работодателя при налагане на дисциплинарно наказание поради краткия срок Въззивният съд изтъкнал, че исканите обяснения са за множество нарушения и относно обстоятелства в сравнително отдалечен период от време, налагали са В. да извърши определени справки и проверка на документи, налагали са събиране на информация, а даденият срок за отговор и доказателства не е осигурил реална възможност на ищцата да даде обяснения, да изложи и подкрепи своята защитна позиция. Писмото е било връчено на последната в 17.00 часа на 25.02.2015 г., като обяснения по всички 23 точки са били депозирани писмено, в дадения срок На свой ред въззивният съд е приел, че на В. не е била дадена реална възможност да даде обяснения и е налице формално основание за отмяна на уволнението . Обстоятелството, че последната е представила писмени обяснения, макар в посочения кратък срок, според Софийски градски съд не води от обратния извод. Въззивният съд е изтъкнал и посоченото в самите обяснения, че поради краткия срок подателката не е разполагала с достатъчно време за подробни такива. Заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, без да се разгледа трудов спор по същество. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и процесуално незаконосъобразно във връзка с преценката за нарушени императивни изисквания на чл. 193, ал. 1 КТ при дадения срок за писмени обяснения. Не са установени и преценени правилно фактите. В писмото на министъра на здравеопазването са възпроизведени точно, ясно и конкретно констатации от проверката на Инспектората при МЗ, приключила с доклад от 20.02.2015 г., като обяснения са искани касателно познати на страната факти и обстоятелства. В писмените си обяснения д-р В. е изложила позицията си. Съдът не е обсъдил доводите на страните по трудовия спор, което е съществено процесуално нарушение. Ответникът в касационното производство М. В. В. е заявила отговор. Въззивният съд правилно е приложил разрешението, че срокът за писмени обяснения следва да е съобразен с реалните възможности те да бъдат дадени. Не е спазена процедурата по чл. 193 КТ и в случая се касае за обстоятелства, възприемани в установената практика на ВКС като налагащи по-дълъг срок. Докладът на Инспектората при МЗ не е бил връчван на ищцата преди да бъдат поискани обяснения от нея. Независимо от краткия срок ищцата е представила обяснения, като е информирала Министъра, че по-подробни обяснения и по- детайлна информация не би могла да даде в този срок и би могла в подходящ срок да представи подробна писмена информация Вместо това, на другия ден е връчена заповедта за уволнение. С определение № 818 от 6.12.2016 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба по въпроса за приложението на императивната норма на чл. 193, ал. 1 КТ и даването от работодателя на достатъчен срок за писмени обяснения, когато се касае за множество констатирани отделни нарушения, по всяко от тях . По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, Върховен касационен съд III г. о намира следното: В практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК е изтъкнато, че условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел за да бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения се искат обяснения (решение № 432/2010 г. по гр. д № 1322/2009 г., III г. о.), така и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране на писмени обяснения, с цел работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му. (решение № 137/2010 гр. д № 20/2009 IV г. о на ВКС, реш. № 275/2012 г по гр. д № 985/2011 IV г. о, реш. № 330/2013 г. по гр. д № 1220/2013 г. IV г. о, решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д № 7639/2013 г. IV г. о., реш. № 272/2014 г. по гр. д № 145/2014 IV г. о.) . Дали даденият срок е бил разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на обяснения се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай, като не бива да се забравя, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура. Когато работодателят пряко поиска писмени обяснения, това снема от него задължението от лично изслушване на работника или служителя, но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения правило, че обясненията се дават веднага, след като са изискани и когато са поискани устно, те се дават непосредствено. Затова поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличеният след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията, или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не е в положение да доказва. Това следва да се отчита при преценката за разумен срок, тъй като е достатъчно да бъде насочен работодателя към доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени. Изключение са случаите, при които възможността за даване на съдържателни писмени или устни обяснения в тази връзка, ще бъде реално обусловена от подготовка, наложителни справки, проверка на документи и пр., отнемащи повече време. Когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в кратък срок, като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от подобни справки, включително поради отдалеченост във времето, от значение е дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание . Макар изискани в твърде кратък срок, ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно е да се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват напълно, или са частични, не по негова вина . Работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения обяснение да се даде едновременно, като даде един общ срок за депозиране в рамките на дисциплинарното производство. И в този случай действието му се преценява с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, по отделно за всяко от посочените нарушения, включително достатъчен ли е бил даденият срок за писмени обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено наказание, а не като цяло. Преценката на Софийски градски съд в тази връзка е в противоречие с дадения отговор на въпроса, поради което касационната жалба е по същество основателна, макар и не изцяло по съображенията, изложени в нея. На първо място е следвало да бъде отчетен фактът че въпреки краткия срок - до 12ч. на следващия ден, писмени обяснения са били депозирани. Срокът се е оказал притеснително кратък за ищцата и поради забавеното връчване на писмото на Министъра, с което обяснения са изискани. На следващо място, по своето съдържание обясненията в пълнота изразяват становището на директора на НЦТХ по твърденията за нарушенията които й се вменяват, изтъкнати по т. 1, 2, 3 5-10,11, и 18 от писмото, тези нарушения са обобщени в т. 1-9 при налагането на дисциплинарното наказание, а по останалите, за които са поискани обясненията, наказание не е налагано . Писмените обяснения на ищцата са взети предвид, което е отбелязано в заповедта. Въпреки дадения кратък срок, ищцата е посочила и приложила доказателствата, на които се е позовала в отговора, коментирайки нарушенията по т. 1, т. 3, т. 7, т. 10, т. 11, т. 18 1т. 19 от писмото на Министъра на здравеопазването. Посочила е местонахождението на вещите по т. 8 от писмото . Изтъкната е причина за неспазването на срока по т. 1 от заповедта, относно процедурата за акредитация по чл. 89 ЗЛЗ на НЦТХ. При определянето на лице, което да я замества като директор, без да оспорва фактите ищцата е възразила, че вмененото по т. 2 от заповедта нейно действие не е нарушение на чл. 13 от Прилника устройството и дейността на НЦТХ. Оспорила е като нарушение вмененото извършване на нецелесъобразни разходи, по-точно изводът за нецелесъобразността им, с изключение на 2 бр. сервизи и чаши, на стойност 11,6 лв, които е заявила, че ще възстанови лично. Относно нарушението по т. 9 от заповедта, в обясненията си (по т. 18, 19 ) ищцата е изтъкнала, че протоколът от 13.12.2014 г. няма значението, което дисциплинарният орган му придава, а има съгласувателен характер относно вида и количеството медицински изделия по доставка ОП 099-14/12.12.2014 г. Посочила е друг приемателно- предавателен протокол от 15.12.2014 г. по този договор и извършена от нея проверка по случая, като в отговора е отбелязано, че се прилагат и доказателствата. Както вече се изтъкна, достатъчно е в отговора те да се посочат най общо, тъй като задължение на работодателя е да ги събере и прецени. На въпросите по т. 15-17 от писмото, свързано с договор № ОП 102/13.12.2014г е дадено непълно обяснение което не е по вина на ищцата и следва да бъде отдадено на неразумно кратния срок, който не е позволил на същата да направи съответните справки . Ето защо във връзка с нарушението по т. 8 от заповедта за уволнение, оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни, тъй като е нарушен чл. 193, ал. 1 КТ. В една част от обясненията си (по въпроса в т. 15) ищцата е посочила, че сама трябва да изиска обяснение (като директор)от началника на лабораторията във връзка с подписан от него протокол, отдавайки подписването му на вероятна грешка. Въпросът по т. 16 от писмото, също свързан с този протокол, е останал неясен за ищцата. По-същественото е, че трите въпроса (т. 15-17) обективират искане за обяснение в насока, различна от констатацията за нарушение, изтъкнато в т. 8 от заповедта за уволнение. При санкциониране на конкретното нарушение не е спазен чл. 193, ал. 1 КТ. Срокът за даване на писмени обяснения е приет от въззивния съд за недостатъчен като цяло, без оглед на това дали фактите по раличните вменени нарушения, са спорни и без оглед и на реалните обяснения, дадени от ищцата по всяко от твърденията (също в 23 точки ), в указания срок. В трайно установената практика на ВКС (реш. 440/2002 по гр. д № 784/2001 г., III г. о, реш. № 171/2010 г., по гр. д № 68/2009, I г. о, реш. № 857/2011 по гр. д № 1068/2009 г., IV г. о и др.) при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ с оглед защитния характер на нормата и възможността дисциплинарният орган да прецени всички обстоятелства. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения се преценява с оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай. В практиката на ВКС са изтъквани примери като отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от справки по документи и пр., която конкретност предпоставя и една друга необходимост: преценката по чл. 193, ал. 1 КТ, респ. чл. 193, ал. 3 КТ съдът да прави за всяко от нарушенията по заповедта за уволнение мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно наказание . В депозирания отговор ищцата е оспорила всички нарушения, взела е отношение към всяко от твърденията, като в едни случаи е оспорвала изводите за нарушения, отговорността или вината си за тях, в други случаи е оспорвала обстоятелствата, изтъквала е и факти, които е подкрепила с приложени доказателства. Няма позоваване на доказателства, които не са приложени към отговора, а е изтъкнато единствено, че по-подробни обяснения за краткото време не е могло да бъдат изготвени и в случай, че Министърът на здравеопазването желае по детайлна информация, ищцата моли за подходящ срок, за да бъде предоставена. След като доказателствата, на които се позовава д-р В. в своите обяснения са били приложени в подкрепа на изтъкнатите от нея факти, обстоятелството дали правилно работодателят е игнорирал значението на тези факти е въпрос на преценка по същество при разглеждането на трудовия спор. Извън посоченото във връзка нарушеното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ по т. 8 и нарушеното изискване на чл. 195, ал. 1 КТ по т. 4 от заповедта, въззивният съд дължи тази преценка. От това задължение, а именно да разгледа трудовия спор по същество, Софийски градски съд се е освободил в съществено нарушение на процесуалните правила и незаконосъобразно. Ако по отношение на част от нарушенията, дали основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е изпълнено изискването за конкретно посочване на самото нарушение по фактически признаци и кога е извършено, т.е. нарушен е чл. 195, ал. 1 КТ, както правилно е изтъкнал въззивния съд във връзка със съдържанието на т. 4 от заповедта, трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа във връзка с останалите нарушения, на които заповедта е основава. За да прецени доколко конкретни са твърденията за дисциплинарно нарушение по т. 3 от заповедта и отговорено ли е в тази част на съдържателните изисквания по чл. 195, ал. 1 КТ, въззивният съд следва да направи връзка с поисканите и дадени конкретни обяснения по тези твърдения, да обсъди довода, че се касае не за еднократно нарушение, а за поддържано трайно състояние за периода, обхванат от проверката, а според обяснението на ищцата, от преди назначението й като директор. Твърдението на работодателя е, че за всеки отработен месец на главната медицинска сестра С. е изплащано по 121 лв. "допълнително възнаграждение" за изпълняване функция на МОЛ, вместо функцията да се включи в нейната длъжностна характеристика, затова и работодателят третира този разход за нецелесъобразен. Трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да бъде разгледан по същество от въззивния съд в указаната по-горе част и поради това обжалваното съдебно решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.