Решение № 5951 от 16.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Сидеров, със съдебен адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 1677/22.02.2022 г. по адм. дело 10038/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му против решение 629 на Министерския съвет на Република България от 26.08.2021 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на оспореното решение на Министерски съвет, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - Министерски съвет на Република България (МС), в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - министър на здравеопазването, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е взел предвид, че с оспореното пред него решение на МС, издадено на основание чл.63, ал.2 във връзка с ал.3, т.1, 2, 3, 7 и 8 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл.73 АПК е удължен срока на обявената с изброени предходни решения на МС извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1 септември 2021 г. до 30 ноември 2021 г. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният общ административен акт, с който се определят темпоралните граници на породил правни последици предходен административен акт, е издаден от компетентен орган по чл.63, ал.2 ЗЗ. Спазен е специалният ред по чл.63, ал.2 ЗЗ - решението е взето въз основа на доклади на главния държавен здравен инспектор и министъра на здравеопазването. Процедурата по издаване на акта е съобразена с нормата на чл.73 АПК, според която в случай на необходимост от неотложно издаване на административен акт за осигуряване живота и здравето на гражданите може да не се спазят някои от разпоредбите на раздел втори, глава пета на АПК. Хипотезата на чл.73 АПК е била налице към момента на издаване на акта предвид тенденциите на разпространение на вариант "Делта" на COVID-19 - бързо нарастване на заболеваемостта, висока вирулентност на щама, възможностите за повторно заразяване, както и предаване на инфекцията от болен, така и от асимптомен виросуносител, предполагащи бързо възникване и разпространение на значителни огнища в различни места и обекти, намалената чувствителност към терапевтични средства, повишената тежест на протичане с нетипични симптоми, ограничените възможности на системата на болничната помощ. Налице са кумулативно необходимите материалноправни предпоставки по чл.63, ал.1 ЗЗ за обявяване на извънредна епидемична обстановка - наличие на епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1 ЗЗ и наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на хората. Тричленният състав на ВАС е посочил, че са налице всички изброени от издателя на акта хипотези на чл.63, ал.3, т.1, 2, 3,7 и 8 АПК предвид съдържанието на докладите на главния държавен здравен инспектор и министър на здравеопазването, като за правилното приложение на материалното право е достатъчно наличието на само една от цитираните хипотези. Актът съответства и на целта на закона - опазване здравето на гражданите. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно наличието на материалноправните предпоставки за удължаване на срока на обявената извънредна епидемична обстановка. Възраженията на касатора срещу формулировката в закона на хипотезите, при които МС може да обяви извънредна епидемична обстановка не сочат на неправилност на съдебното решение, тъй като разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗЗ е била оспорена пред Конституционния съд и последният с решение 10 от 23.07.2020 г. по конституционно дело 7/2020 г. е отхвърлил искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл.63, ал.2 - 7 от Закона за здравето. В решението на КС е посочено, че наличието на която и да е хипотеза по чл.63, ал.3 ЗЗ обосновава "непосредствена опасност за живота на гражданите" и че оценка на "епидемичния риск" е експерта и е възложена на главния държавен здравен инспектор, поради което липсата на легални определения в ЗЗ за използваните понятия в чл.63, ал.3 ЗЗ не сочи на порок на обжалваното съдебно решение. В случая от приложения в преписката доклад на главния здравен инспектор е видно, че е налице значителен ръст с посочени конкретни цифри на случаите с вариант "Делта", който е с повишена възможност за предаване, сходна при ваксинирани и неваксинирани, повишен риск от хоспитализация, с риск от повторно заразяване поради намаляване на неутрализиращата активност на антителата. Посочено е, че новите варианти на коронавируса заразяват по - лесно, имат по - тежко протичане, същите редуцират ефективността на противоепидемичните мерки и ваксиналните лекарствени продукти. Рязкото увеличение на заболеваемостта сочи на патоген с висок епидемичен потенциал - правилна е преценката на тричленния състав за наличие на хипотезата на чл.63,ал.3, т.1 ЗЗ и същата представлява сериозна опасност за общественото здраве по смисъла на чл.63, ал.3, т.2 ЗЗ. Описаното отслабване на ефективността на лекарствените препарати, включително и ваксиналните е обосновало наличието на предпоставката на чл.63, ал.3, т.3 ЗЗ. Предвид данни за разпространението на заразата е безспорно установено поставянето в риск на уязвимите или рискови групи от населението - чл.63, ал.3, т.7 ЗЗ и наличието на регистрирани случаи сред медицинските специалисти - чл.63, ал.3, т.8 ЗЗ. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на хипотезата на чл.73 АПК, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и на основание чл.221, ал.2, изречение последно не следва да бъдат повтаряни в касационното решение. Бланкетно, без конкретизация е твърдението на касатора за непроизнасяне от първоинстанционния съд по всички оплаквания в жалбата. Настоящият съдебен състав не констатира относими към правния спор оплаквания на жалбоподателя, по които тричленният състав на ВАС да не е изложил мотиви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На МС и МЗ следва да се присъдят по 150 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия