Решение № 10364 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13214/2013 г.
ВАСVIII отделение24.07.2014 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1767 от 2.07.2013 г., по адм. дело № 962/2013 г. по описа на Административния съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10364 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13214/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Топломашинекс - БГ" ЕООД, чрез адв. Митова, срещу решение № 1767 от 2.07.2013 г., по адм. дело № 962/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение към единният административен документ (ЕАД) № 12BG002002H0080301 от 24.09.2012 г. с изх. № 9300 - 1081 от 13.11.2012 г., издадено от началника на Митнически пункт (МП) "Варна - Запад", потвърдено с Решение № Т47-27-1 от 1.02.2013 г. на началника на Митница Варна, с което е коригиран тарифния код на стоката и са преизчислени държавните вземания, като са определени дължими по посоченото ЕАД суми за антидъмпингово мито (А30) в размер на 9651.99 лв. и допълнителен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 1930.40 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага твърдения, че неправилно е приложен Регламент (ЕС) № 402/2012 на Комисията от 10 май 2012 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на алуминиеви радиатори с произход от Китайската народна република (КНР) (наричан Регламент 402/2012 г.) и неправилно е начислено едновременно антидъмпингово мито в размер на 61,4 % и вече платените суми по ставка 6 % по Комбинираната номенклатура (КН). Изтъква доводи, че производителя на алуминиевите радиатори е завод в Китай, за който в Регламент 402/2012 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1039/2012 на Съвета от 29 октомври 2012 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на алуминиеви радиатори с произход от КНР (наричан Регламент 1039/2012 г.) е установено антидъмпингово мито в размер на 12,6 %. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът - началникът на МП "Варна Запад", чрез юрк. Роева, оспорва касационата жалба. Смята, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлена жалбата на "Топломашинекс - БГ" ЕООД срещу Решение към ЕАД № 12BG002002H0080301 от 24.09.2012 г. с изх. № 9300 - 1081 от 13.11.2012 г., издадено от началника на Митнически пункт (МП) "Варна - Запад", потвърдено с Решение № Т47-27-1 от 1.02.2013 г. на началника на Митница Варна, с което е коригиран тарифния код на стоката и са преизчислени държавните вземания, като са определени дължими по посоченото ЕАД суми за антидъмпингово мито (А30) в размер на 9651.99 лв. и ДДС в размер на 1930.40 лв. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при правилно прилагане на материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. По делото е установено, че на 24.09.2012 г. в МП "Варна Запад" е подаден ЕАД № 12BG002002H0080301/24092012 за режим "допускане за свободно обръщение" на стока, описана в ст. 1 - "алуминиеви радиатори за парно - 6000 бр. ", с износител - "Систа Груп Лимитед", държава на произход - Китай. За стоката в кл. 33 бил посочен тарифен код 76169990 99. Получател на стоката, съгласно представените документи, било дружеството - вносител "Топломашинекс - БГ" ЕООД гр. София. Дължимите митни сборове за стоката са изчислени на база деклариран в кл. 33 тарифен номер 76169990 99 и произход, деклариран в кл. 34: CN (Китай). Към ЕАД били приложени описаните в кл. 44 документи - фактура № 420-27062012 от 27.06.2012 г. от "Систа Груп Лимитед", опаковъчен лист № 628 от 18.04.2012 г. и коносамент NLCUNG11206AVMKO от 17.08.2012 г. Дължимите мито и ДДС са взети под отчет с рег. № 8382 от 25.09.2012 г., като след приключване на митническите формалности било дадено разрешение за вдигане на стоката. Началникът на МП "Варна Запад" извършил последваща проверка на основание чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., при която било установено, че дружеството неправилно е декларирало тарифния код на внесената стока. Радиаторите от алуминий и техните съставни части се класират в по - горния от декларирания ТАРИК код и поради това митническия орган определил коректния код на стоката - 7616999091. По разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламент № 1039/2012 г. органът наложил окончателно антидъмпингово мито върху алуминиеви радиатори със ставка 61.4 % и допълнителен код по ТАРИК В999. По делото е безспорно установено, че предмет на вноса са "алуминиеви радиатори за парно - 6000 бр. " с произход КНР, като същият е осъществен на 24.09.2012 г. Претарифирането на цитираната стока от код 7616999099 на код 7616999091 не е оспорено по делото. По делото е било спорно действието на антидъмпинговите регламенти спрямо момента на вноса. С Регламент 402/2012 г., с период на действие 12.05.2012 г. - 12.11.2012 г., се налага временно антидъмпингово мито върху вноса на алуминиеви радиатори и на съставните за тези радиатори елементи или части, с произход от КНР, при определените в чл. 2 ставки. Първоинстанционният съд е приел, че митническите власти правилно са приложили ставка на антидъмпингово мито в размер на 61.4% с допълнителен Код по ТАРИК В999, съгласно чл. 1, т. 3, изречение 2 от Регламент № 1039/2012 г. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че Решение към ЕАД № 12BG002002H0080301 от 24.09.2012 г. с изх. № 9300 - 1081 от 13.11.2012 г., издадено от началника на МП "Варна - Запад" е издадено от компетентен орган без да са допуснати процесуални нарушения и при спазване на материалния закон. В касационната жалба няма оплаквания, че тарифния код на стоката е неправилно сменен. Навеждат се оплаквания единствено, че неправилно е приложен Регламент 402/2012 г. Това оплакване е неоснователно. Цитирания регламент е приет съгласно чл. 7 от базовия регламент - Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ЕО) (наричан Регламент 1225/2009 г.). Първоинстанционният съд правилно е приел, че в конкретния случай не се касае за обратно действие на един или друг регламент. Митническата администрация законосъобразно е приложила регламентите, които е следвало да бъдат приложени още при осъществяване на вноса - 24.09.2012 г., при действието на Регламент 402/2012 г. Безспорно, в резултат на извършената от митническата администрация корекция на кода по ТАРИК на процесните радиатори, извършения от жалбоподателя внос на 24.09.2012 г. попада в обхвата на приложимия тогава Регламент 402/2012 г., респективно в очертаната единна антидъмпингова процедура, завършила с приемането на Регламент 1039/2012 г., който е влязъл в сила на 10.11.2012 г. Неоснователни са възраженията на касатора, че при налагането на антидъмпингово мито не следва да се налага и 6 % мито по КН на Европейския съюз. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се споделят от настоящия състав. Освен това разпоредбата на чл. 14, § 1 от Регламент 1225/2009 г. гласи, че: "Временни или окончателни антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите - членки под формата, в определения размер и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се налагат митата. Тези мита се събират независимо от митата, данъците и другите такси, налагани обикновено при внос на стоки. Не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране". Съгласно изречение второ от цитираната разпоредба може да се направи извод, че тези мита се събират независимо едно от друго и поради това налагането на антидъмпингово мито в размер на 61,4 %, не изключва налагането на мито в размер на 6 %. В случая това мито не е изравнително и поради това доводите на касатора, че не може едновременно да се налага антидъмпингово мито и основната ставка са неоснователни. Възражението на касатора, че ако се налага антидъмпингово мито, то трябва да е в размер на 12,6 % по код В272, също е неоснователно. Касатора правилно е посочил, че доставчика е Zhejiang Flyhigh Metal Products Co Ltd и окончателното антидъмпингово мито за него е 12,6 %, но първоинстанционният съд правилно е приел, че индивидуалната ставка по чл. 1, т. 2 от Регламент 1039/2012 г. не може да се приложи към процесния внос, защото не са изпълнени императивните предпоставки по чл. 1, т. 3, във връзка с Приложение II от същия регламент. Прилагането на индивидуалните митнически ставки, определени за дружествата, посочени в § 2, зависи от представянето пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, която отговаря на изискванията, посочени в Приложение II. Такава фактура не е представена пред митническите органи при осъществяване на вноса, а представената Декларация от Zhejiang Flyhigh Metal Products Co Ltd пред първоинстанционния съд не отговаря на изискуемото съдържание в Приложение II и поради това антидъмпинговото мито не следва да е в размер на 12,6 %, а следва да е в размер на 61,4 %, каквато е и наложената ставка от митническия орган. Оспореното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,