Решение № 4528 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2020 г.

Решение № 4528 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пазарджик, чрез проц. представител юрк. П. В., против решение № 726/30 септември 2020 г., постановено по адм. д. № 656/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Т. против заповед № 964/18 май 2020 г. на кмета на община Пазарджик, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж: "Стопанска постройка за отглеждане на животни". Съдът е отменил заповедта на основание разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съобразно общите разпоредби на чл. 168, ал. 4 АПК (ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) съществено нарушение на административно производствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, като според ал. 5 когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административно производствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. В случая неправилен е изводът на съда, че страната е била лишена от възможност да участва в административното производство поради неуведомяване за издаването на констативен акт № 10/07 април 2020 г. В самия констативен акт е посочено, че А. Т. е присъствал на извършената от компетентните органи проверка на място. Актът е връчен на лицето по предвидения специален ред в ЗУТ, в съответствие с разпоредбите на чл. 225а, ал. 2 във връзка с § 4, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Освен това видно от писмо изх. № 20-00-75-001/09 април 2020 г. на кмета на община Пазарджик, връчено на А. Т. 14 април 2020 г., лицето е уведомено за стартиралата процедура по чл. 225а ЗУТ и за съставянето на констативния акт. Поради това, не може да се приеме, че страната е била лишена от възможност да участва в производството. Отделно от посоченото, към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 АПК са отменени с ДВ, бр. 15 от 2021 г., в сила от 19.02.2021 г. Неучастието на страна в административното производство вследствие на неуведомяване не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Законодателят е предоставил преценката за правното значение на конкретното нарушение и за свързването му със съответните правни последици на съда. Доколкото първоинстанционният съд е отменил заповедта на процесуално основание, а мотиви по същинската проверка на материалната законосъобразност на административния акт не са изложени, касационният контрол е лишен от предмет. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което съдът следва да прецени законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във върховния административен съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение