Решение № 7991 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Р. С., чрез процесуален представител адвокат Р. Савов, срещу Решение 161/11.10.2023г. на Административен съд - Перник по адм. дело 247/2023г. С него се отхвърля жалбата й против Решение КПК-7 от 29.09.2023г. на директора на ТП на НОИ-Перник, с което се потвърждава Разпореждане РВ-3-13-01332515/31.03.2023г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Перник. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директора на ТП на НОИ Перник чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу решение на директора на ТП на НОИ-Перник, потвърждаващо разпореждане на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Перник, издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО. С последното се разпорежда З. Р. С. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 1.12.2021г. до 13.08.2022г. в размер на 5748.70 лева главница. Мотивите на разпореждането са, че при проверка е установено, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство след 30.11.2021г. и няма право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2г. възраст. Основно възражение е, че заличаването на данните, свързани с осигуряването не може да се отрази на валидността на трудовия договор. Или, дори да е извършено заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО, то това не влияе на действителността на трудовото правоотношение, което се декларира пред НАП. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел административната преписка, указал на страните доказателствената тежест и извел фактически и правни изводи, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност след 15.11.2021г. съгласно чл. 10.ал. 1 КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1 , т. 3 от ДР на КСО. Поради това, от 1.12.2021г. до 13.08.2022г. не е имала правно основание да получава парично обезщетение за отглеждане на дете в размер на 5748.70 лева. По изложените съображения е отхвърлена жалбата. Решението е правилно. Доводите в касационната жалба са свеждат отново до твърдението, че е налице валиден трудов договор, който не обявен за недействителен, поради което е налице валидно трудово правоотношение, респективно осигурително правоотношение като се цитира и практика на ВАС, че когато осигуреното лице не е участвало в производството по установяване по отношение на осигурителя че не е извършвал дейност, тези констатации не могат да се противопоставят на осигуреното лице. В настоящият случай са издадени предписания към осигурителя за заличаване на данните по отношение на касаторката, вследствие констатациите, че осигурителят не е извършвал дейност в което производство няма данни, тя да е участвала. Това означава, че тя може да защити своите права в настоящето производство като установи, че е извършвала трудово дейност, което юридическия факт според КСО за възникване на осигурителното правоотношение, или за неговото прекратяване след прекратяване на трудовата дейност. Този факт в случая не се установява в производството пред административния орган и пред съда, като съдът е дал указания и разпределил доказателствената тежест между страните. Възражението, че след като е налице валиден трудов договор е налице и осигурително правоотношение не е достатъчна защита на правата и интересите на жалбоподателката. Това е така, защото може да има трудов договор, респективно трудово правоотношение, но да не се извършва реално трудова дейност. Както и, че може да има реално извършване на трудова дейност, без да е оформена с трудов договор. Във всички случаи, осигурителното правоотношение не може да се предполага, а следва да бъде установен юридическия факт в условията на пълно доказване, че се извършва трудова дейност, за да възникне правото на обезщетение за осигурителните събития. При тези съображения съдът обосновано на доказателствата по делото е приел, че не се установява извършването на трудова дейност, като основание за възникване на правото на осигурително обезщетение, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд шесто отделение