Решение № 3165 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2012 г.

Решение № 3165 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димчо Петков Петков, в качеството му на председател на Синдикална организация към Летищен център на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" срещу решение № 3768 от 4.07.2012 г. по адм. дело № 1514/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е отменено Решение № 8/17.01.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. Оплакванията в касационната жалба се квалифицират като такива за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация, Фирмена синдикална организация в ДП "РВД" към Федерация на транспортните работници "Подкрепа", Национален синдикат на аеронавигационното обслужване към НПС "Промяна" и Синдикален икономически технически съюз при Съюза на транспортните синдикати в България към КНСБ, не се представляват и не взимат становище по жалбата. Ответникът - Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като разгледа по същество жалбата на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият тричленен състав на ВАС приема, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отменил решение № 8/17.01.2012 г. по преписка № 190/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД; комисията), в частта, с която е установено, че 1). Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", представлявано от генералния директор Диян Георгиев Динев, е нарушило чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) чрез подписването на чл. 48 от Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г., с което е извършена дискриминация по признак "лично положение" по отношение на служители от Летищни центрове за обслужване на въздушното движение град Пловдив и град Горна Оряховица; 2). Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", представлявано от генералния директор Диян Георгиев Динев, е осъществило пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" чрез подписването на чл. 7, ал. 1 от Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г. по отношение на жалбоподателите по преписка № 190/2010 г.; 3). На осн. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" и на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. е издадено предписание за отменя действието на чл. 7, ал. 1 и чл. 48 от Колективен трудов договор № 159 от 30.06.2010 г., както и на чл. 11, ал. 4 от Вътрешните правила за работната заплата. Административен съд София-град е приел от фактическа страна, че в чл. 48, ал. 6 от Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г. е определено съотношение на основните работни заплати и допълнителното материално стимулиране за длъжностите по ал. 5 от договора, което е различно за отделните райони и летищни центрове за обслужване на въздушното движение, като работещите в Летищни центрове за обслужване на въздушното движение град Пловдив и град Горна Оряховица получават 65 % от възнаграждението на работещите в Летищен център София, което правило е възпроизведено в чл. 11, ал. 4 от Вътрешните правила на работната заплата. Решаващият съд е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., тъй като разликата в заплащането за едни същи длъжности в регионалния център и различните летателни центрове се дължи на различните трудови функции, свързани с различието на интензитета на работата в тези центрове, които са от различна категория, а не се основава на критерия "лично положение" на отделни служители. Според АССГ оспореното решение № 8/17.01.2012 г. е незаконосъобразно и в частта, с която КЗД е приела, че с чл. 7, ал. 1 от Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г. е осъществена пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност", тъй като присъединителната вноска по своята същност представлява имуществен принос на работник или служител, който не членува в синдикална организация - страна по Колективния трудов договор, в полза на колективното договаряне. Обжалваното решение е правилно. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. регламентира основен принцип на антидискриминационното право в областта на труда, като задължава работодателя да осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд. Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и др.), а равностоен труд е този, който е полаган от различни лица, които имат различна по характеристика и квалификация работа, но трудът им има равна ценност и полезност (СЕО, дело Brunnhofer, решение от 26.06.2001 г.). Нормата е императивна и двете изисквания (еднакъв и равностоен труд) са регламентирани при условието на кумулативност. Най-сетне, при преценка за наличието на предпоставките на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се вземе предвид дали работниците полагат сравним труд, т. е. сравним на практика, независимо дали има формално тъждество на длъжностите, като при установяване дали е налице същият или сравним труд са релевантни за фактическото естество на работата, необходимите умения и др. Задължение на националния съд е да извърши този съпоставителен анализ на фактите въз основа на данните по конкретното дело. Правилно АССГ е приел, че Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" не е нарушило чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. (дискриминация по признак "лично положение" по отношение на служители от Летищни центрове за обслужване на въздушното движение град Пловдив и град Горна Оряховица) чрез подписването на чл. 48 от Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г. Разликата в заплащането за едни същи длъжности в различните летателни центрове се дължи на различните трудови функции, свързани с различието на интензитета на работата в тези центрове. При обстойния анализ на релевантните факти, решаващият съд е достигнал до правилния извод, че полагането на труд въз основа на еднакви длъжностни характеристики и еднакво работно време в различните летищни центрове не го прави еднакъв или равностоен. Различията се основават на разликата в качеството и интензитета на положения труд, а не на основата на критериите "лично положение" на отделните служители. В София един ръководител полети обслужва средно 1 888 бр. полети, а в Пловдив - 684 и Горна Оряховица 438. От фактическа страна е безспорно, че за 2010 г. в Горна Оряховица е имало 113 дни, през които не са обслужвани полети, в Пловдив - 21 дни, докато в София обслужването е ежедневно. Високата интензивност на въздушното движение в Летищен център София се определя и от обстоятелствата, че вземането на решения и подаването на инструкции се извършва в рамките на изключително кратки времеви интервали при по-сложната конфигурация на работната площ (перон, писти за излитане и кацане, пътеки за рулиране в София - 16, Пловдив - 6, Горна Оряховица - 1), процедури (за ниска видимост, сепарация, антиобледителна обработка на въздухоплавателните средства, осигуряване на зони за изчакване на въздушните средства), интензивност на летателното поле и др., което несъмнено се отразява върху работното натоварване на служителите. Следователно разликата в заплащането за едни същи длъжности в регионалния център и различните летателни центрове се дължи на различието и спецификата на трудови функции, свързани с различието на интензитета и натовареността на работата в тези центрове, които са от различна категория, а не се основава на предпоставките по чл. 14 от ЗЗДискр. по критерия "лично положение" на отделни служители, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. За да отмени решение № 8/17.01.2012 г. на КЗД, в частта, с която е установено, че Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" е осъществило пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" чрез подписването на чл. 7, ал. 1 от Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г., решаващият съд правилно е приел, че заплащането на присъединителна вноска не противоречи на чл. 57, ал. 2 Кодекса на труда (КТ), нито на установените във връзка с тази разпоредба ред и условия за присъединяване към Колективния трудов договор (чл. 7, ал. 1), поради което не е налице пряка дискриминация, произтичаща от събирането на посочената вноска. Видно от регламентацията на колективния трудов договор в Кодекса на труда, по съществото си този договор е допълнителен регулатор на отношенията между работодател и синдикална организация, респективно организации, страни по договора и техните членове, който детайлизира уредбата на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които по начало не са уредени с повелителни норми на закона. Безспорно е, че в Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г., съобразно чл. 50, ал. 2 КТ са уговорени клаузи, по-благоприятни за работниците и служителите от установените в закона. С оглед наличието на колективен трудов договор и установеното в чл. 57, ал. 1 от КТ действие на същия само спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации - страни по него, за останалите работници и служители, независимо дали членуват или не в синдикална организация, която не е страна по КТД могат да се предвиждат различни условия и ред за присъединяване към него. Това следва от нормата на чл. 57, ал. 2 КТ и се отнася до индивидуалното присъединяване към сключения вече колективен трудов договор. Спорната присъединителна вноска, предмет на съдебното производство пред АССГ, следва да се разглежда като законово предвидено условие, с изпълнението на което колективният трудов договор разпростира своето действие спрямо присъединилите се и те могат да се възползват от благоприятността на договорните клаузи, посочени по-горе. Ето защо характерът на вноската не може да се дефинира като проява на пряка дискриминация, доколкото тя се обуславя от свободната преценка и волеизявлението на отделния работник или служител да се присъедини към колективния трудов договор. В този смисъл присъединителната вноска представлява имуществен принос на работника или служителя - свободно решил да се присъедини към сключения колективен трудов договор, който работник или служител не е чл. на синдикална организация (страна по договора), в полза на колективното договаряне. Следователно не е налице неравностойно третиране. Обосновани са изводите на АССГ, че неправилно КЗД е приела, че с внасянето на присъединителната вноска се води до синдикален монополизмът, тъй като страни по Колективен трудов договор № 159/30.06.2010 г. са три синдиката, поради което в случай, че работник или служител избере да ползва възможността да не плаща присъединителна вноска по чл. 7 от този договор, но желае да се присъедини към него, той разполага с избор между това да стане чл. на три различни синдиката. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението на АССГ е мотивирано, като са обсъдени всички събрани доказателства по делото (вкл. представените от касатора пред първоинстанционния съд) и въз основа на тях правилно е приложен материалният закон - ЗЗДискр. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със съдебната практика по тълкуването и прилагането на материалния закон. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация - Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", следва да се присъди сумата 150 лева, съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,