Решение № 11028 от 1.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Главен специалист Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, чрез пълномощника адв. Г. Бонева, срещу Решение 169/26.11.2021 г., постановено по адм. дело 164/2021 г. по описа на Административен съд Шумен, в частта, с която по жалба на В. Дангарска е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 6293 1/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 002/27.04.2021 г. на Главен специалист Местни данъци и такси при Община Велики Преслав. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че макар съдът правилно да е установил, че процесният имот попада в регулационните граници на града, както и че са налице доказателства за предоставяне на всички компоненти от ТБО, е формирал погрешен извод, отменяйки акта с оспорваната част. Позовава се на съдебно-икономическата експертиза по делото и на съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУЗ Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. Дангарска, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Шумен е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 6293 1/26.02.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 002/27.04.2021 г. на Главен специалист Местни данъци и такси при Община Велики Преслав, с който на В. Дангарска са установени следните задължения: · За 2017 г. ДНИ в размер на 165,72 лв. главница и 41,87 лв. лихви и ТБО в размер на 1 104,79 лв. главница и 279,11 лв. лихви; · За 2018 г. ДНИ в размер на 163,96 лв. главница и 24,75 лв. лихви и ТБО в размер на 1 093 лв. главница и 165,01 лв. лихви; · За 2019 г. ДНИ в размер на 163,72 лв. главница и 8,14 лв. лихви и ТБО в размер на 1 091,46 лв. главница и 54,27 лв. лихви. Общият размер на установените задължения за ДНИ е 493,40 лв. главница и 568,16 лв. лихви, а за ТБО 3 289,25 лв. главница и 498,39 лв. лихви. Задълженията са определени по отношение на имот, представляващ земя и сгради, подробно описани в първоинстанционното решение, декларирани с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 1574/12.07.2012 г. В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда. Според заключението на експерта, установените с процесния АУЗ са правилно изчислени. Въз основа анализ на представените по делото документи вещото лице дава заключение за реално предоставяне на всички услуги, включени в ТБО. При така установената фактическа обстановка, за да отмени частично акта, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, е приел, че същият е материално незаконосъобразен. По отношение на компонента сметосъбиране и сметоизвозване е прието, че съгласно приложени Заповед 474/27.10.2016 г., 589/30.10.2017 г. и 441/29.10.2018 г. на кмета на Община Велики Преслав, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е предвидено предоставяне на всички услуги, част от ТБО, което се потвърждава и от експертизата по делото. Въпреки това съдът е обосновал извод, че липсват достатъчно доказателства дали услугата е реално предоставена, като е кредитирал свидетелски показания, според които пред имота на жалбоподателката не е имало съд за отпадъци. При тези правни и фактически констатации, съдът е отменил установените задължения за ТБО относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване, както следва: за 2017 г. за размера 506,36 лв. главница и 127,92 лв. лихви, като е отхвърлил жалбата за сумата 598,42 лв. главница и 151,19 лв. лихви (за компоненти обезвреждане и депониране на битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване). За 2018 г. процесния АУЗ е отменен за сумата 500,96 лв. главница и 75,63 лв. лихви, като жалбата на лицето е отхвърлена за сумата 592,04 лв. главница и 89,38 лв. лихви (за компоненти обезвреждане и депониране на битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване). Аналогично за 2019 г. АУЗ е отменен за сумата 500,25 лв. главница и 24,87 лв. лихви, като жалбата на лицето е отхвърлена за сумата 591,26 лв. главница и 29,40 лв. лихви (за компоненти обезвреждане и депониране на битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване). Решението в оспорваната част е валидно и допустимо, не неправилно, като въведените с касационната жалба оплаквания са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по сметосъбиране и извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Съгласно трайната практика за ВАС, дължимостта на ТБО се обуславя от това дали имотът попада в границите, определени със заповедта на кмета, както и дали услугата е реално предоставена. По делото е безспорно установено, че имотът на дружеството попада в границите, определени със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесните периоди, което се потвърждава и от заключението на експерта. Впрочем това обстоятелство не е спорно. Спорният въпрос пред настоящата инстанция се свежда до това дали услугата сметосъбиране и сметоизвозване, предвидена в заповедите, е реално предоставена. След извършен съвкупен анализ на представените по делото материали и при съобразяване заключението на вещото лице, настоящият касационен състав счита, че на поставения въпрос следва да се даде положителен отговор. Погрешно съдът е приел, че липсата на данни за поставен съд пред имота на жалбоподателката, може да обоснове незаконосъобразност на установените задължения, тъй като безспорно е доказано предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който имотът попада. Неправилен е и изводът на съда, че събраните по делото доказателства не установяват предоставяне на услугата конкретно за имота на жалбоподателката, като е пренебрегнал представените актове за установяване на извършените дейности по сметосъбиране и сметоизвозване с възложител Община Велики Преслав и изпълнител БКС ЕООД, както и месечните графици за обслужване на съдовете за отпадъци, придавайки по-голяма доказателствена стойност на свидетелските показания на изслушаните в хода на процеса лица. Настоящият касационен състав намира този подход при преценка на относимите доказателства за погрешен, а решаващият извод на съда за неправилен, като постановен в противоречие с приложимия материален закон и трайно установената практика по прилагането му. Решението като неправилно в оспорваната му част следва да бъде отменено, като вместо него жалбата на лицето срещу процесния АУЗ да бъде отхвърлена. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, на касатора се следват разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 20,96 лв. държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,